Предлагат радикални варианти за спасяването на Кипър
11 Февруари 2013, Понеделник
Налагане на загуби на инвеститори в кипърски облигации, на вложители в местните банки и на непривилегированите държатели на дълг са сред обсъжданите възможности
непривилегированите държатели на дълг са сред обсъжданите възможности
Препоръчай (0)
Една напълно нова възможност за финансовото спасяване на Кипър ще доведе до загуби за негарантираните влогове в кипърските банки, както и за инвеститорите в кипърски държавни облигации, става ясно от поверителен меморандум, подготвен преди днешното заседание на министрите на финансите на държавите-членки на еврозоната, съобщи британският вестник Financial Times.
Министрите се опитват да съгласуват спасителен план до март, след президентските избори в Кипър, насрочени за 17 февруари.
Спасителната помощ за Кипър, макар и твърде малка спрямо тази за Ирландия, Португалия и Гърция, се оказа неочаквано проблемна, тъй като размерът ѝ спрямо БВП на страната би увеличил дълга ѝ до нива, оценявани като неустойчиви както от Международния валутен фонд, така и от германското правителство.
В меморандума се посочва, че без каквито и да били облекчения спасителната помощ би достигнала 16,7 млрд. евро и би увеличила дълга на страната до 140% от БВП през 2015 г., в края на 3-годишната програма. Това би означавало, че той е на-големият по този показател в еврозоната след гръцкия.
В документа се изтъква, че министрите трябва да решат какво би трябвало да бъде за Кипър подходящото ниво на дълга към БВП. Някои от тях твърдят, че в края на програмния период той би трябвало да достига 100%, докато други смятат, че би било достатъчно тази цел да бъде достигната и през 2020 г., се подчертава в документа.
Новият план все още не е одобрен от Европейската комисия или от отделните държави-членки на еврозоната.
Предложението за налагане на загуби за инвеститори и вложители, както и драстично свиване на кипърския банков сектор, е сред трите възможности, предложени като алтернативи на пълната спасителна помощ.
В меморандума се предупреждава, че „рисковете, свързани с тази възможност, са значителни“, включително подновената опасност от разпространение на кризата на финансовите пазари в еврозоната и преждевременен срив на кипърския банков сектор.
Радикалното предложение е насочено към реализирането на решение за по-устойчив дълг на страната, намалявайки размера на спасителната помощ с две трети – от 16,7 млрд. евро до само 5,5 млрд. евро чрез включването на повече чуждестранни вложители и притежатели на държавни облигации. То би понижило неуредените задължения на страната до едва 77% от брутния ѝ вътрешен продукт, които според настоящия план за спасителна помощ възлизат на 140% от БВП.
Чрез задължаването на вложителите с негарантирани депозити то ще включи повече чужди инвеститори, част от които са използвали Кипър през последните години като данъчно убежище. Това би пресякло критиките, особено от Германия, където политиците призовават за по-смели действия, които да прекратят практиката островната държава да продължи да бъде използвана за пране на пари и укриване на данъци.
непривилегированите държатели на дълг са сред обсъжданите възможности
Препоръчай (0)
Високопоставени длъжностни лица в ЕС, запознати с документа, предупредиха, че налагането на загуби на вложителите в банките и преструктурирането на кипърския дълг не изглежда особено вероятно. Подчертавайки разубеждаващия език на меморандума, те твърдят, че включването на вложителите в банките в спасителния план никога не е било обсъждано при досегашните спасителни пакети в еврозоната заради опасението, че това може да доведе до фалити на кредитни институции в останалите финансово нестабилни държави.
Но документът дава ясно да се разбере, че двете възможности остават за разглеждане въпреки публичната настойчивост на лидерите на еврозоната, че Гърция е „уникална“ и ще бъде единствената, по чийто дълг се прилага преструктуриране.
С клеймо „строго поверително“ и раздаден на представители на еврозоната през миналата седмица, меморандумът посочва, че радикалната версия на плана, включително орязване на 50% от стойността по държавните облигации, би свила кипърския финансов сектор, който в момента е около 8 пъти по-голям от икономиката на острова, до около една трета от настоящото му ниво до 2015 г.
Но авторите му предупреждават, че подобни решителни действия биха могли да върнат разпространението на кризата на финансовите пазари в еврозоната, и предлагат две по-предпазливи алтернативи.
Една от по-умерените възможности предвижда включване на непривилегированите държатели на дълг, но не и на вложителите в банките, и цели свиването на банковия сектор на Кипър наполовина в рамките на 10 години. Тя ще изисква повишаване на данък печалба за компаниите до 12,5% от настоящите 10% и данъка върху задържаната печалба от капитал до 28%. Тя ще налага и удължаване на сроковете на погасяване на заема от 2,5 млрд. евро, който Кипър почули от Русия през миналата година.
Третата възможност би позволила на Кипър да продаде акциите си, придобити от боледуващия банков сектор, на постоянния спасителен фонд за еврозоната - Европейския механизъм за стабилност – веднага сред като бъде разрешено фондът да проведе директно рекапитализиране на банковия сектор.
Междувременно членът на управителния съвет на ЕЦБ Йорг Асмусен заяви за германския вестник Handelsblatt, че програмата за помощ за Кипър трябва да бъде готова до края на март.
Според Асмусен няма съмнение, че в настоящата ситуация единствената изход за Кипър е получаването на финансово подпомагане отвън. „Без такава помощ страната ще изпадне във фалит“, предупреди той.
На въпрос възможно ли е частично отписване на дълговете на Кипър Асмусен отбеляза, че всички мерки трябва да бъдат разглеждани, а достойнствата и недостатъците им – внимателно претеглени.
Той обаче изтъкна, че ако някой се надява програмата за спасяването на Кипър да бъде отложена за след изборите в Германия за да не бъде политизиран въпросът, това не е възможно да се случи.
Коментари
0 коментара
"Дейли Мейл": БГ мафиотски босове нямат търпение да залеят Острова с просяци
