Мария Гроздева: Да отгледаш три деца е по-лесно, отколкото да бориш простаци, които пречат
04 Октомври 2013, Петък
Mария Гроздева изневери на любовта на живота си. Съпругът и Валери Григоров обаче приема спокойно този факт. Не, те не са модерно семейство с така наречения "отворен брак". Става дума за нещо, в което и двамата са влюбени - колоезденето. Новото им увлечение е толкова силно, че са приобщили към него и трите си деца. Ако видите по шосетата около София група професионални колоездачи, не мислете че сте се припознали в някой от тях - това наистина е Мария, която всеки ден навърта десетки километри в елитна компания. Тези дни си е купила и професионален велосипед. И е толкова възторжена от новата си страст, че няма как да не помислиш, че е решила да смени спорта.
Мария Гроздева е родена на 23 юни 1972 г. в град София. Със стрелба започва да се занимава на 11-годишна възраст при Валентин Андреев. Едва на 14 покрива норматив за майстор на спорта. Завършила е Националната спортна академия със специалност спортна стрелба. Тя е единственият български спортист с 5 олимпийски медала - 2 златни и 3 бронзови. Най-добър спортист на Балканите и на България е за 2004 г., носител е на орден "Стара планина". Омъжена е за Валери Григоров, който е и неин личен треньор. Имат три деца - Христо, Валери и Маги.
- На следващата олимпиада в колоезденето ли ще участваш?
- А, няма такова нещо. Просто преоткрих този спорт. Не се бях качвала на колело от детството си. Беше ме страх, нали знаеш какви са условията у нас за велосипедисти. Нито алеите са като хората, нито нищо. Колите не се съобразяват с теб, в парка те ругаят, че им пречиш на разходките. Но това лято изкарахме по принуда няколко месеца в къщата ни в Синеморец. Около неуредиците с лиценза на федерацията, пропуснахме европейското първенство. А аз съм свикнала всеки ден здраво да се потя. Дали ще правя крос, или ще се кача до Черни връх, няма значение. Важното е здраво да се натоваря. И в Синеморец търсех алтернативен вариант. Така се запознах с група бивши професионални колоездачи. Започнах да карам с тях. При това сериозно - всеки ден навъртах 22 километра до Резово и обратно. Направих и няколко прехода до Царево. Много ми хареса и сега продължавам и тук, около София.
- Това част от тренировката ти ли е?
- Не точно. Има стрелци, които не правят физическа подготовка, а тренират само на стрелбището. Аз винаги съм била от другите - държа да чувствам цялото си тяло здраво и стабилно, не само ръката с пистолета да не трепва. Но тези тренировки - тичането, колелото, са си за мен. Изпитвам вътрешна необходимост всеки ден да се натоваря здраво, да се изпотя поне веднъж. Просто така се чувствам добре. Препоръчвам колоезденето на всички, които искат да са във форма и да са здрави. Натоварва сериозно и сърцето, и тялото, а в същото време щади ставите.
- Сигурно затова изглеждаш толкова добре.
- Чак пък толкова, изглеждам си като една нормална жена. Както се шегува Валери, полагаме много усилия да изглеждаме много зле. Знаем се от години, никога не съм била суетна. Ходя с дънки и маратонки, важно е да се чувствам удобно. Е, от време на време ми се налага да се понаправя. Все ме канят на разни събития.
- Успя ли да заразиш и децата със спорта?
- Христо е вече голям, от известно време живее и работи в Сидни. Отиде от зор заман, защото дори с нашите връзки, не успяхме да му намерим работа. Сега работи в една галерия, която продава картини на местното население. Много му харесва. Има голяма отпуска и цяло лято беше с нас. Валерко е осмокласник. Много съм горда, че влезе във втора английска гимназия, това беше желанието му. Доста труд положи детето, но се справи. В същото време и спортува. Не съм ти се хвалила, но той 6-7 години тренираше спортна гимнастика и дори спечели купа "България" в многобоя. Но след това реши, че ще става вратар и вече играе в един детски клуб в Драгалевци. Маги е в пети клас. И тя мина през различни спортове, но накрая си избра лека атлетика.
- Имаше ли натиск от ваша страна да спортуват?
- О, не! Никога не сме ги притискали. Те сами решиха, че искат да спортуват. При нас нищо не е на всяка цена, не страдаме от болна амбиция с баща им. Както аз навремето сама реших да се запиша стрелба, така и те определят с какво искат да се занимават. Защото в крайна сметка може да имаш едни намерения, а съдбата да е отредила съвсем друго за теб.
- Виждаш ли в някой от тях твоя спортен хъс?
- Че аз никога не съм имала спортен хъс. Разбира се, исках да успея, да печеля медали. Но ми се получаваше с лекота, без кой знае какво напрежение и стискане на зъби. Но пък самочувствие имах и вповече. Помня как отивах на състезание и черпех децата с лукчета. Като ме питаха какъв е поводът, а аз им казвах, че сега ще ги бия всичките и предпочитам да почерпя предварително. Във Валери-младши до известна степен виждам това желание и лекота, с която постига целите си. Той и визуално прилича повече на мен. Докато Маги е по-спокойна. Обича компютрите, приятелките си, по-лежерна е някак. На баща си се е метнала.
- Хубаво си говорим за децата, но сигурно ти тежи, че в момента не участваш на състезания?
- Как да не ми тежи! Аз като бременна не спрях, като родих почиваx само един-два месеца, а сега от пролетта не съм участвала на състезания. Пропускам европейско първeнство за първи път от 25 години. И всичко това заради болните амбиции на един човек. Направихме алтернативна федерация, защото заради далаверите на Камен Шишманов отнеха лиценза на старата. Получихме признание от нашия олимпийски комитет, от международната федерация. Участвах пролетта и на две световни купи в САЩ и в Германия. И изведнъж ни отнеха международния лиценз. Г-н Шишманов отишъл на конгрес на Европейската федерация, въпреки че няма никакво право да представя българската стрелба на такъв форум. Не знам какво е говорил там, но ни спряха правата. Сега на 25 ноември международната федерация ще решава въпроса за нас. За резил станахме пред света. А годината си отиде. Хайде да речем, че аз имам как да се оправям, но има млади състезатели, юноши и девойки, които имаха реален шанс да се класират добре. А това означава да получат финансиране за следващата година. Сега какво ще правят? Болните амбиции на един човек буквално унищожиха спорта ни.
- Заради тези неразбории ли на олимпиадата в Лондон не успя да вземеш медал?
- Не знам дали щях да взема медал, ако всичко беше наред. Конкуренцията в нашия спорт е жестока, финалистите са подреждат с разлика от милиметри в отделните изстрели. Но със сигурност щях да се представя много по-добре. Чувствах се подготвена, а никога в живота си не съм стреляла толкова слабо. Обстановката в отбора беше подтискаща. Разминавахме се, без да си говорим. Никога не съм имала личностен конфликт с този човек. Но сега ми е враг. И няма как да е по друг начин, защото той посяга на живота ми, на бъдещето ми, на всичко, което съм градила толкова време. Въпреки че за него то е нищо. Коя съм била аз, та да имам по-различни изисквания от другите. Това са думите му. А другите са деца с по 1 година тренировки зад гърба си. Да, не съм съгласна да пътувам с тях 20 часа до Германия в автобус. И то не защото съм примадона, а защото държавата ми плаща самолетен билет. Къде ще отидат парите от него, в джоба на г-н Шишманов ли?
- Изредиха се толкова екипи в министерството, не се ли сети някоя партия да ти предложи пост?
- Кой, на мен ли? Че защо съм им аз. Те искат послушковци. Сега новата министърка каза, че щяла да проучи въпроса със стрелбата, но като гледам, нищо не е направила още. А в спорта са важни не месеците, не седмиците, всеки ден е важен. Ще се изтърколят две години и ето ти дошла следващата олимпиада.
- Ако не ви дадат лиценз, какво ще правиш?
- Ще си съберем багажа и ще напуснем държавата. Какво друго ми остава? Толкова години нито за миг не ми е минавала подобна мисъл, но и до там я докарахме. Знаеш как всички се оплакват, че спортът загива, че нямало пари. Ние с Валери никога не сме били от тези хора. Взимахме достатъчно, за да не ни се налага да работим нещо друго. Издържахме се от спорта на едно прилично ниво за България. Иначе спортистите взимат премии за медал от европейско, световно и олимпиада. Това означава да си във върхова форма, да извадиш и късмет в точния момент и да заработиш премия. В нашия спорт световните са на четири години, олимпиадите знаеш, и те са така. Така че възможностите за премии са много по-малки. На нас с Валери ни помогна това, че сме военизирани към МВР. Безкрайно съм благодарна за тази подкрепа. Така успях спокойно да си отгледам децата, да си спечеля медалите, да се реализирам. Но ако нямам възможност да се състезавам занапред, нямам друг изход. Или да се продам на друга държава, или да продавам домати на пазара. Знаеш ли колко бивши спортни величия виждам по сергиите.
- Съжаляваш ли, че не си избрала друг път в живота си?
- В никакъв случай. Спортът ми е дал толкова много. Изгради ме като човек, даде ми възможност да обиколя света, да се реализирам по възможно най-добрия начин. Щастие, разочарования, всичко имаше по пътя ми. Но всичко е било, за да те направи по-силен и по-добър човек. Като се обърна назад, не виждам какво друго бих избрала. Но като погледна напред, пак не виждам друго. Така че ще трябва да се спасяваме, както можем.
- Кое ти е по-трудно - да си спортистка или майка?
- Имам голям късмет с родителите си. Винаги са ми помагали за децата, при това с огромно желание. Отгледахме с Валери добри деца, мисля, че ги възпитаваме правилно. Нали знаеш, малки деца, малки ядове. Явно у нас големият спорт означава големи ядове. Така че да съм майка е удоволствие и не ми тежи. Но да съм спортистка започна много да ми тежи.
- Коя е най-точната десетка в живота ти?
- Сигурно очакваш да ти кажа някое състезание или раждането на децата ми. Ще те изненадам. Най-точната ми десетка е, че съм родена на 23 юни. Това е Международният олимпийски ден. Още с раждането си съм белязана за успех. А след това имаше много, много други десетки в живота ми.
- Една от тях безспорно е Валери, помня каква фурия беше преди да го срещнеш.
- Ти пък, чак фурия. Но Валери наистина е моят голям късмет в живота. Случих на страхотен мъж. Само да не чуе, че ще си вирне носа. Другите мъже имат хобита, мъжки компании, а той предпочита да е все около нас. Всичките ни приятели са общи семейни приятели.
- Не ви ли писва да сте все заедно?
- На нас си ни е хубаво така. В най-важните моменти от живота ми той е до мен. Във всяка една секунда от състезанието знае от какво имам нужда, защото ме познава най-добре. Нито веднъж не е забравил празник, винаги ме събужда с роза. Иначе и ние сме си имали нашите разправии, спорове. Понякога отида на крос и се забавя, а чакаме гости у дома. То ние все си чакаме гости. Та се случва Валери да измърмори, че само той трябва да прави салатата. Но всеки да си знае мястото. Аз ще тичам, ще се състезавам, той ще е здравият ми и сигурен стълб, на който да се облягам винаги, когато имам нужда.
- И до кога така?
- Питаш докога ще се състезавам? Само не казвай и ти, че съм вече стара. Сега ще ти разкажа нещо много смешно. Качвам се веднъж на Черни връх и ме спря една 80-годишна жена. Вика ми: "Мария, животът ми мина да те гледам по телевизията, да ти се радвам и да плача заедно с теб." Лятото в Синеморец пък една също толкова възрастна жена ме спира и се тюхка колко млада съм била, а тя цял живот ме била гледала по телевизията. Такива ми ти работи. Не им се сърдя на хората. Като чуят шест олимпиади, като сметнат по 4 години и си мислят, че съм престаряла вече. Но имам голям късмет, че съм избрала спортната стрелба. В нея се печелят медали и на по-голяма възраст от моите 40 години. Така че имам още много олимпиади пред себе си. Голямото ми желание е на тях да се състезавам за родината си и да плача на почетната стълбичка под родния трибагреник.
Коментари
0 коментара
Станишев заяви: ще взимаме още много заеми!
