Европа ще се възроди благодарение единствено на културата
05 Февруари 2016, Петък
Шенгенското споразумение, Дъблинският договор, Лисабонският договор, Европейската централна банка, която управлява еврото и присъства във всяка една точка на света. С една дума огромен континент, най-богатият, най-развитият в гражданско-правен и социален план
Обаче това съвсем не е така: този континент се разпада на части, между страните царят разногласия и всичките 28 правителства са съгласни само в едно – никой не иска напълно да се отказва от своя национална независимост. Във всичко останало те спорят с пълна сила и смятат да продължат в същия дух.
Ето така отстъпи от позициите си нещастната Европа, залята от мигрантски потоци от Африка и Близкия изток, които от отчаяние се решават на смъртоносно пътешествие, а ако се доберат живи, се натъкват на стени и бодлива тел. Тази миграция ще продължи с години, според едни тя ще се проточи половин век, други пък смятат, че ще продължи цял век.
Съществува ли начин да бъдат преодолени тези всеобщи страдания, задълбочавани от страховития тероризъм на „Ислямска държава“, която вилнее по целия свят, особено на Изток и в страните от Европа?
Решението се състои от три части: да се разрешат конфликтите в страните, откъдето идват мигрантските потоци, да се помогне за тяхното икономическо развитие, а най-важното – да бъде премахната ИД и Европа да бъде настроена към обща култура, която ще й помогне да преодолее вътрешните разногласия и ще възвърне процъфтяването на единната европейска нация, какъвто в момента не съществува, с изключение на мнението на малкото идеалисти.
Евроскептиците се питат има ли единна култура и според тях отговорът на този въпрос е по-скоро отрицателен: различна история, различни езици, различно обществено мнение. Нациите са все така усамотени и уязвими, защото господства индивида и неговите интерес. Всичко останало няма значение.
Затова развитието на една обща култура е може да бъде основополагащ фактор, което е предпоставка за формирането на единна европейска нация. Но съществува ли европейска култура, на която може да се опреш – общо изкуство или общи традиции? Учат ли се тези въпроси в училище? Има ли в културния туризъм, в разпространението на идеите, изобщо навсякъде нещо, което да определя европейското гражданство и принадлежността към него?
Ето на тези аспекти трябва да се обръща внимание, иначе всичко ще напомня градина, пълна с цветя, които обаче не цъфтят. Такова е положението, в което се оказахме: или цветята дават живот, или угасват и тогава всичко ще бъде загубено.
Ако искаме два разгледаме тези цветя отблизо, най-напред трябва да се спрем на изкуството: на романската архитектура, също на византийската и готическата, на архитектурата на Възраждането и барока, на романтичната и съвременната архитектура. Музиката и живописта също обогатиха цяла Европа и в тях е представена нейната обща история.
Същото се случи и с науката, която бавно се разпространи из цяла Европа, а след това и по целия свят. Много по-бавно протичаше процесът с поезията, литературата и философията, но и тези форми за изразяване на мисли и чувства станаха извънредно важни за формирането на единство. И накрая е религията – християнството – особено през първото хилядолетие след падането на Римската империя.
Необходимо е дълбоко да се изучават тези сегменти, защото именно те ще послужат като основа за развитието на една политическа Европа.
Културата във всяка една своя проява е доминираща тема за настоящето и за близкото бъдеще. Тя е представлявана от хора, които благодарение на своите произведения и творчески си способности станаха главните герои на минали и на отиващи си епохи. Тези хора, както и културата като цяло представляват инструмент за пробуждане на европейските народи от наркозата на равнодушието и егоизма, в който са изпаднали. Целта е да се зароди европейско обществено мнение, достойна управляваща класа, съответни институции и общи ценности – свобода, социална справедливост и чувство за принадлежност към европейската държава, чийто граждани се явяваме.
-----------------------------
*Еудженио Скалфари, известен италиански журналист и интелектуалец. Анализът е публикуван в италианското издание „Л'Еспресо“.
Автор: Еудженио Скалфари Източник: bgnes.com
ОЩЕ ОТ Анализи и коментари
Коментари
0 коментара
Циганска борса за булки обслужва бежанците
