3 основни симптома за гинекологичен проблем
26 Май 2016, Четвъртък
Пациентките с гинекологични заболявания търсят медицинска помощ най-често поради следните оплаквания: болки ниско долу в корема, генитално кървене, флуор (бел.ред, „бяло течение“), установяване на тумороподобни образувания.
1. Болка – за какво насочват нейните характеристики?
Болката е чест симптом, който отразява субективните усещания на жената и обективните процеси в организма й. От значение е да се определи нейната сила, продължителност, време на поява и ирадиация. Описва се като остра, тъпа пулсираща, пареща, режеща или теглеща.
Острата болка се свързва с остро настъпили състояния – руптура, торзио и др. В този случай трябва да се изключат: остър апендицит, остър цистопиелит, нефролитизна криза.
Тъпата болка е присъща на различни статични аномалии – десцензус или пролапс на влагалищните стени и матка, хематоми, застой, тумори в малкия таз.
Пулсираща болка има при развитие на гноен процес,
парещата – при възпалителни изменения, най-често при богато инервирани органи, каквато е вулвата.
Коликообразната болка е характерна за тубарна бременност, налично чуждо тяло, субмукозен миомен възел.
По-слабата, но продължителна и повтаряща се болка се свързва с хронични възпалителни процеси.
Болките в кръста и опашната кост може да се дължат на възпаление или туморно образувание.
Специфична болка в гинекологията е дисменореята. Тя се характеризира като теглеща болка в долната част на корема с различен интензитет и продължителност. Настъпва по време на периодичното менструално кървене и може да се съпътства с общи оплаквания като главоболие, гадене и повръщане.
Също специфична е и болката по време на овулация. Първоначално тя е тъпа и се дължи на нарастване на Граафовия фоликул. Настъпването на самия момент на овулацията се регистрира от по-чувствителни жени с рязка болка, пареща и разлята, затихваща във времето и бързопреходна. Понякога е толкова силна, че налага спазването на постелен режим и болкоуспокояващи.
2. Кръвотечение – разликите между физиологично и патологично кървене
Гениталното кръвотечение при жената през различните периоди на живота й може да бъде както физиологично, така и симптом за генитално заболяване. То най-често е от матката. В зависимост от това дали е свързано с менструалния цикъл или не, се определя съответно като менорагия или метрорагия. Гениталното кръвотечение може да се дължи на патология на вулвата, влагалището, маточните тръби или яйчници.
Липсата на месечно кръвотечение се нарича аменорея. Тя бива физиологична – преди половото съзряване, по време на бременност, в менопаузата, и нефизиологична – поради недоразвит генитален апарат, сраствания и др.
Аномалиите в менструалния цикъл са свързани с отклонения в неговите основни параметри. За описание на тези случаи се използват термините: хипоменорея – оскъдна менструация, хиперменорея – обилна менструация, олигоменорея – оскъдно настъпваща, дисменорея – болезнена менструация.
По време на климактериума менструациите стават нередовни с удължаване или скъсяване на интервала, засилване или отслабване на кръвотечението. Когато то е обилно и продължително, се означава като климактерично. Необходимо е в този случай да се изключат миома, жлезиста хиперплазия на ендометриума, полипи, неоплазии.
Кървенето в менопаузата е патологично явление. Необходимо е да се изключат злокачествени заболявания на маточното тяло, маточната шийка, вулвата, яйчникови тумори.
Много рядко причина за кървене могат да бъдат общи заболявания – хематологични или артериална хипертония.
3. Генитален флуор – какво показват особеностите на секрета от влагалището
Всяко течение от половите органи, което не е кръв, се означава като флуор. С анамнезата е необходимо да се изясни неговата характеристика – цвят, мирис, количество, примеси, връзка с полов контакт.
Обичайно гениталното течение не зацапва бельото и има белезникав цвят, поради което често се нарича “бяло течение“. Физиологично е по-обилно при раждали жени, преди и след менструация, по време на бременност.
В зависимост от източника се различават няколко типа генитален флуор.
Влагалищният флуор е най-честото генитално течение. Нормално влагалищното съдържимо е съставено от трансудат от съдовете на влагалищната стена, епителни клетки, левкоцити и микроорганизми. Характерни за него са бактериите на Дьодерлайн, които играят основна роля в поддържането на киселата реакция. Чрез ензимни системи тези бактерии разрушават клетъчната мембрана на епителните влагалищни клетки. Освобождава се гликоген, който се метаболизира до млечна киселина. Нарушаването броя на млечнокиселите бактерии може да стане причина за засилване на влагалищния флуор.
Цеврикалният флуор се нарежда на второ място след влагалищния. Произходът му е от цервикалните жлези поради анатомични, функционални и възпалителни изменения. Може да бъде първи признак на неопластично заболяване на маточната шийка.
Тубарният флуор е рядък. Съобщава се за внезапно изтичане на значително количество течност, често предшествано с тежест в корема, облекчаваща се след изтичането на секрета.
Източник: puls.bg
Коментари
0 коментара
За първия учебен ден: Какви послания отправиха от парламента
