Димитър Сотиров: 11 години след смъртта й хората още плачат за Гена
15 Юли 2016, Петък
Оперната прима вярваше в бъдещето на България, казва изследователят на звездата
При огромен успех мина първата прожекция в София на новия филм за Гена Димитрова „Обич за Гена". Авторите - племенницата на великото сопрано Милена Стойкова и журналистът Димитър Сотиров, наричат работата си „музикална импресия", в която показват примата в светлина, в каквато публиката й не я е виждала досега. Зрителите ще могат да чуят спомени за нея от едни от най-великите изпълнители, с които е излизала на сцена. Сред тях са Пласидо Доминго и Хосе Карерас. Преди малко повече от 3 години Димитър Сотиров представи книгата си „Гена от А до Я". Той вече е готов и с нейното второ, допълнено издание.
Г-н Сотиров, как мина премиерата на филма ви „Обич за Гена"?
Премиерата мина неочаквано добре, бих казал грандиозно, както бе и с премиерата на книгата ми „Гена Димитрова от А до Я". При положение че салонът е с около 300 места, в него имаше със сигурност повече от 400 души - много правостоящи, много насядали къде ли не. Оказа се, че темата за Гена Димитрова продължава да вълнува много хора 11 години след като нея вече я няма.
Как си обяснявате тази нестихваща любов към нея?
Наричаха я народната дива. Аз много пъти съм се питал защо само двама изпълнители от плеядата оперни певци бяха изпратени с такива шествия - това са Борис Христов през 1993-а и Гена Димитрова през 2005 г. Поклонението за нея в Операта трая повече от 6 часа. Смятам, че хората бяха усетили най-важното за нея - това, че тя беше изключителен човек. При нея имаше покритие между големия артист и голямата личност. Сигурно това я прави уникална и продължава да вълнува хората. Много от зрителите в салона плакаха, както плакахме и ние, когато правехме филма.
Разкажете за филма. Описвате го като „музикална импресия". Защо избрахте точно тази форма?
През 2011 г., когато се срещнах с племенницата на Гена Милена Стойкова, аз я помолих за съдействие за книгата ми, за достъп до архива на певицата. Тя се съгласи и ме помоли аз като журналист да й помогна в подготовката на документален филм за Гена. Тя вече беше започнала да го обмисля. Аз веднага се съгласих и така започнахме работата си заедно. Книгата излезе година и половина по-късно. Повечето от интервютата, които направих за нея, бяха записани на видео. В този смисъл с тях бяхме готови, а работата по филма започна още през 2011-а.
После дойде Хосе Карерас, когото записах преди премиерата на книгата си, Пласидо Доминго, Роберто Скандюци, Фиоренца Косото и много други имена. Разбира се, сред тях са и големите български изпълнители - Александрина Милчева, Александрина Пендачанска, Анна Томова-Синтова, Христина Ангелакова. Месец-два преди годишнината на Гена - на 6 май, тя трябваше да навърши 75 години, от Плевен помолиха да подготвим филм, в който да разкажем за нея. Ние започнахме работа по класически документален филм - разказ за нея: откъде е тръгнала, как е стигнала до Консерваторията и до световните сцени. Вече имахме почти готов 70-минутен материал, когато ни се обадиха от Плевен. Аз им разказах какво сме направили, те не останаха много доволни. Попитах ги какво искат, казаха, че искат да слушат и да гледат Гена, не други хора. Отначало не се съгласих, защото вече бяхме почти готови. На следващата сутрин обаче се събудих с друга мисъл - че трябва да изпълним това, което искат от нас. Така се роди заглавието „Обич за Гена".
Този път подходихме по съвсем различен начин. Не знаехме какво точно сме направили, усещахме, че филмът въздейства, но не осъзнавахме напълно мащаба на това, което ще се получи. Разбрахме го на 11 май в Плевен, където за първи път го излъчихме. Всички го харесаха, но в съзнанието ми се запечатаха думите на възрастен мъж, който ми каза: „Благодаря ви! Вие ми направихте Великдена!" Това ни подсказа, че сме успели. Реакцията на първата прожекция в Сити Марк Арт Център в София на 12 юли беше сходна. Хората плачеха и се смееха, бяха докоснати и разчувствани от видяното.
Според вас защо въздейства толкова много?
Защото Гена не само пее своите знакови роли от цял свят със своите най-големи партньори като Карерас, Доминго и Павароти, не само е показана по най-големите световни сцени - Метрополитън в Ню Йорк, Ла Скала, Арена ди Верона, Нагоя в Япония, както и в Софийската опера, НДК, Плевен, има и откъси от нейни репетиции. Но ние включихме и думи на Гена. Досега не беше показвано онова, което тя е изрекла при получаването на наградата „Пучини" през 1989 г. в Торе дел Лаго заедно с Франко Дзефирели. Това стана благодарение на неочаквания „оператор", който е заснел церемонията - сегашният директор на Софийската опера Пламен Карталов.
Какво казва тя тогава?
В думите й се съдържа онова, което я отличава от много други големи имена в операта. Разказва, че произхожда от едно село, в което никой не й е говорел за опера, че на 18 години за първи път гледа спектакъл на живо, кандидатства в Консерваторията, приета е и започва да изпълнява репертоара на Верди, на Пучини и на други имена.
Не е нужно да разказвам повече. Много е вълнуващо да видим как от едно момиче, което на 8 години не е имало електричество в къщата, в която е родено, тя прави кариера, която и до днес вълнува милиони почитатели на операта в цял свят. Много важни са думите на големия бас Паата Бурчуладзе на финала на филма - „Като певица тя липсва на операта, като човек - на целия свят". В лентата има кадри, на които се вижда как Гена работи със свои ученици, как се весели с тях, как пее различни от оперните заглавия - български народни и стари градски песни. Вижда се как се усмихва, как празнува своята 50-годишнина.
Зрителите могат да я чуят да пеят „Облаче ле, бяло". Това е химнът на емигрантите. Мислите ли, че България й е липсвала, когато е била зад граница?
Определено. Тя винаги е повтаряла, че най-добре се чувства у дома, в родината си. Това, което преминава като нишка от началото до края на филма, са думите на Гена: „Да направим България голяма, какъвто е оперният й престиж". Това беше нещото, за което тя мечтаеше през целия си живот и мисля, че то е посланието, което трябва да запомним от нея.
Това възможно ли е обаче?
Да. Смятам, че тя беше оптимист, макар да е имала моменти, в които е изпитвала и разочарование от случващото се в страната. Но тя беше много голям оптимист за бъдещето на България. Аз също.
Има и втора дата за излъчването на филма - 26 юли. А после?
Тъй като билетите се разпродават много бързо, имаме готовност и за трета и четвърта, ако има интерес. С този филм се върна за живот киното, което повече от 20 години отсъстваше от културната карта на столицата - бившето кино „Левски". Готови сме да покажем лентата и на други места, не изключваме възможността да се излъчи и по телевизия.
Готови сте и с второ издание на книгата си за Гена Димитрова.
Да, моята амбиция още с първото издание беше книгата да се предлага с аудио диск и с DVD. Но не ни стигна времето и се задоволихме само с изпълнения от Златния фонд и от Фонотеката на БНР. Второто издание ще се предлага със същия аудио диск, но съдържа 20 страници повече - спомени на нейни колеги - общо 15 имена. Има и други новини, които засега ще запазя в тайна. Премиерата ще бъде наесен.
Цели 5 години сте посветили на темата Гена Димитрова. С какво ви държи тя толкова време?
Смятам, че тази тема няма как да се изчерпи. Видеоархивът на семейството е много по-богат от това, което сме показали. Има огромен и все още неизследван материал. Тепърва предстои да го проучваме. Така че сега си набелязваме като цел за след 5 години - за 80-та годишнина на Гена, да направим цял сериал. Кратки филми, в които да анализираме различни аспекти от удивителната й творческа и житейска биография. Както казах и на премиерата на книгата - това е едно безкрайно пътуване, което на всеки завой разкрива все по-интересна и завладяваща гледка.
Източник: vsekiden.com
Коментари
0 коментара
За първия учебен ден: Какви послания отправиха от парламента
