Славчо Велков: "В Близкия Изток става горещо. Има вероятност от мащабен конфликт с участието на Русия."
28 Октомври 2016, Петък
Битките за Мосул и за Алепо влияят върху сигурността в Европа. А България е в началото ѝ, твърди експертът по контратероризъм и анализатор от Центъра за близкоизточни изследвания
- Защо операцията за освобождаването на Мосул в Ирак трябва да интересува и България, полк. Велков?
- Да започнем с това, че операцията за овладяването на Мосул или, както я нарича иракското правителство, за отвоюване на Мосул от „Ислямска държава“, е важен елемент от средата за сигурност в региона на Близкия Изток и, разбира се, за европейската сигурност, предвид факта, че това е столицата на „Ислямска държава“ в Ирак. Това е вторият по големина и важност иракски град и международната коалиция се надява, че с овладяването на Мосул ще се сложи край на „Ислямска държава“ като организация - по-скоро на нейното териториално измерение, както на територията на Ирак, така и на Сирия.
- Затова ли се планира операция и срещу столицата на „Ислямска държава“ в Сирия – Рака?
- Успоредно трябва да разглеждаме двете столици на „Ислямска държава“ - Мосул и Рака. В най-скоро време вероятно ще започне операция по освобождаването на Рака. Разбира се, не бива да изпускаме предвид фактите на място. Мосул е тримилионен град, който към момента е населяван от малко повече от един милион души. В голямото си мнозинство това са мюсюлмани сунити, които са принципни противници на шиитското правителство в Багдад и които нямат никакво намерение и желание да бъдат освобождавани. По простата причина, че те се чувстват сравнително комфортно в условията, в които живеят.
- Как тогава предприетите операции ще повишат средата за сигурност?
- Така си мислят онези, които провеждат операцията, още веднъж ще подчертая. Особеностите на региона на Мосул обуславят и подхода към операцията до голяма степен. Мосул е древен град, това е древната Ниневия. 700 години преди новата ера асирийският цар Сенахериб е обявил Ниневия за своя столица. Сега Ниневия е провинция, а Мосул е главният ѝ град. Там са минали като владичества вавилонците, арабите, турските султани, Британската империя, Садам Хюсеин. И сега от 2014 г. - и „Ислямска държава“. Казвам това неслучайно, защото тези факти в период от много дълги години са определяли народопсихологията, нравите, традициите и обичаите. В самия окръг Ниневия, т.е. в населените места около Мосул живеят представители и на други вероизповедания, не само мюсюлмани сунити, но и язиди и християни. Районът е една етнорелигиозна смесица.
Коалицията за освобождаване на Мосул също е много разнородна. Тя се състои от иракски войски, Иракската национална полиция, сунитски въоръжени милиции и отряди, шиитски милиции и отряди, кюрдската пешмерга (които са най-боеспособните части) и отделно отряди на кюрдската ПКК (тя е аналог на турската ПКК и е против Турция, за разлика от пешмерга). Там обаче се преплитат интересите и на големите играчи в региона. Затова тази операция се планира под ръководството на американски военни съветници. Въздушната подкрепа е на 99% от авиацията на САЩ. Там претенции предявява и Турция. Освен с авиация тя посяга към обекта и със сухопътни войски, тъй като има наблизо база с 2000 души – сили за специални операции. Там са засегнати интересите и на други западни страни като Великобритания и Франция. По тази причина в Северен Ирак присъстват активно техни военни съветници.
- Къде е Русия в този пъзел?
- Ако при освобождаването на Мосул бойци от „Ислямска държава“ успеят да се оттеглят към към столицата им в Сирия - Рака, това ще отвори нов фронт и нови задачи за руската армия.
- Целта на коалицията, ръководена от САЩ, да не би да е - да изтласка „Ислямска държава“ от Ирак в Сирия и така да затрудни допълнително руснаците там?
- Не, не е! Ако се погледне схемата на плана на операцията, прави впечатление, че Мосул е блокиран най-вече от юг, от изток и от север – северозапад, респективно от иракската армия и от кюрдската пешмерга. Но през първата седмица от операцията, която започна на 17 октомври, бяха оставени коридори на северозапад от Мосул, които даваха възможност за маневриране в това направление към Сирия. И неслучайно две колони на „Ислямска държава“ по тези маршрути бяха безмилостно унищожени от руска щурмова вертолетна авиация (вертолети МИ-28, много мощни машини, наричани още „Нощен ловец“). Това стана със знанието на иракското правителство. Това означава, че Русия превантивно нанася удари в стремежа си да не допусне част от „Ислямска държава“ да се прехвърли на територията на Сирия.
В този район – на Мосул, е застъпен и интересът на Саудитска Арабия. Може да се каже, че в религиозен смисъл там се сблъскват сунитски и шиитски интереси.
Картината ще бъде изключително напрегната, особено ако защитниците на Мосул от „Ислямска държава“, които по различни източници са малко над 5000, решат отчаяно да защитават града. Засега силите на коалицията не са в Мосул, те са на подстъпите към града, независимо, че вече изминаха десет дни от началото на операцията.
- На колко километра са тези подстъпи?
- Линията на фронта не е равна както изглежда на картата. Намираха се на разстояние между 9 и 20 километра от центъра на града. Първата им задача бе да бъдат освободени повече от 20 населени пункта около Мосул. Тази цел почти беше постигната. Въпреки че операцията беше гръмко прокламирана и пропагандирана, включително и от световните медии, тя не се разви съвсем по плана.
- Защо?
- Съставът на коалицията е много разнороден, там има различни интереси, особено що се отнася до бъдещето на Мосул, като един от най-важните иракски градове. Освен това, в самото начало на операцията „Ислямска държава“ проведе неочаквана контраатака в един много голям иракски град – Киркук, там се добива най-сладкият петрол в света. И то със 100 бойци, които успяха по пътя си да мобилизират още стотина от околни села – тюркмени и, забележете – шиити. Те успяха да атакуват Киркук и да създадат голяма неразбория и хаос, защото основните сили на пешмерга бяха насочени към Мосул. Бяха овладени обществени сгради и съоръжения. Битката с тези хора продължи почти една седмица. Това нападение бе неутрализирано, но то забави операцията. Аз лично не съм голям оптимист за успеха на тази операция. Оказва се, че една немалка част от жителите на Мосул поддържа „Ислямска държава“. Те се боят от това в града да не влязат шиитски милиции и да настане клане. От друга страна планът на операцията предвижда кюрдските пешмерга да стигнат само до чертите на града и да не влизат в него. Там трябва да влязат само иракската армия и Иракската национална полиция. Но всичко това е все още план. Не знаем доколко защитниците от „Ислямска държава“ ще отстояват позициите си. Те са подготвени, има изградени множество тунели, много участници са минирани. И, ако там започне бой в градски условия, нещата ще се усложнят.
Това е най-лошият сценарий, защото тогава покрай сухото, гори и суровото. Това, естествено, ще предизвика мигрантски вълни. Засега още не се очертава такава тенденция. Около 4 – 5000 са бежанците от селата около Мосул. Те са настанени в лагери под егидата на ООН. Иракската страна има готовност да поеме около 300 000 души. Ако от Мосул излязат повече хора съществува рискът да се насочат към турската граница, която е сравнително близо и да нагнетят напрежението в общия поток мигранти в Турция. Ако добавим и тези от района на Алепо, все още има около 200 000 човека там, всичко това може да даде отражение върху средата за сигурност в региона и оттам върху европейската сигурност.
- Разбиването на ислямистите не създава ли също заплаха за сигурността на региона и Европа?
- От друга страна, при евентуален успех на операцията и Мосул бъде превзет, но не бъдат унищожени напълно бойците на „Ислямска държава“ в региона, една немалка част от тях може да се върнат в страните, от които са дошли. Това са и европейски страни, което повишава терористичната опасност за Европа. Ето затова казваме, че средата за сигурност в момента е в особена динамика, особено, ако добавим и тази част от картината, която се очертава в района на Алепо.
- Защо толкова дълго време правителствените сили не могат да превземат Алепо?
- Алепо не е овладян дълго време, защото там има достатъчно сили, които го защитават. Ислямистките сили имат едно голямо предимство – присъствието на мирното население и те го използват като жив щит. Дори при обявените няколко примирия те не позволиха на мирните жители да напуснат града. Много малка част от тях успяха да се евакуират.
В Алепо, най-вече в източната му част, има няколкостотин човека - бойци. Предполагам, че там вече примирие няма да има. И спрямо тях ще бъде приложена тактиката на изгорената земя. Просто ще бъдат унищожени. А това е свързано и с унищожаването на огромна инфраструктура. Но това ще стане на цената на нови невинни жертви и нови бежанци. Когато няма да има кой да задържа хората там, те ще се опитат да напуснат региона и града.
Това са възловите горещи точки на Близкия Изток – Мосул, Алепо и следващата гореща точка вероятно ще бъде Рака. САЩ възнамеряват дори да придвижат войска от Ирак натам, въпреки че са предупредени вече от Русия да не го правят.
- Това не е ли част от играта между САЩ и Русия?
- Разбира се, че не е. Русия е поканена в Сирия от правителството. Такъв е принципът на международното право. За да се намираш с войски някъде, трябва да си поканен от поне една от воюващите страни. Докато САЩ не са канени в Сирия от никого – нито от правителството, нито от опозицията, нито от ислямистите. Затова там може да възникне допълнително напрежение между големите играчи. В това число е и Турция, която също заявява претенции да участва с войски в освобождаването на Рака. При това с войски.
На пръв поглед при успех срещу „Ислямска държава“ в Рака и Мосул може да се сложи край на монолитността на „Ислямска държава“ в региона и на териториалната ѝ цялост. Но това изобщо не означава, че тя ще бъде унищожена на сто процента. Особено що се отнася до идеологическото ѝ измерение, което засега е непокътнато. Става дума за влиянието ѝ върху достатъчно много млади хора най-вече на територията на Европа и формирането на мотиви да извършват терористична дейност.
Затова ставащото в момента е много важно. То ще даде отражение върху развитието на процесите в Турция, може да засили емигрантската вълна, но не е определящо за окончателното унищожаване на „Ислямска държава“. Дори разбиването ѝ там ще доведе до още по-крайно вдъхновени групи, една малка част от които ще търсят начин да се придвижат към територията на Европа.
- Доколко може да се вярва на сведенията, които идват от места като Мосул и Алепо? Там няма медии, никой не дава пресконференции.
- Ние като Център за близкоизточни изследвания получаваме сведения всеки ден мястото на събитията и от източници, които са там на място и виждат с очите си какво става. Официалната информация, която светът получава, е едностранна. Тя е по линия на иракското правителство. То я предлага на глобалните медии, които я разпространяват – т.е. всичко е успешно, операцията върви по план. Дори беше задвижена в ход огромна пропагандна операция – че лидерите на „Ислямска държава“ напускат Мосул, че Ал Багдади се е обърнал към коалицията с молба да им се даде възможност да се изтеглят. Това не е вярно. Нещата няма да минат така, както се иска на тези, които ръководят операцията. Да не забравяме, че иракската армия беше в Мосул, но през 2014 г. го напусна позорно и дори остави двете големи банки с половин милиард долара в брой там. Дори и това не успя да евакуира. Това ме прави скептичен реалист.
- Има ли елемент на хибридна война в информацията, която се подава?
- Напоследък много се говори за хибридната война, но тя не е нищо ново. Съществува от хиляди години. Друго нещо са хибридните способи, които се използват при всяка една война. Как завършва Троянската война? С един чисто хибриден способ – с вкарването на диверсантите на Одисей чрез Троянския кон. Пропагандата е чисто хибриден способ. Тя съпътства, но тя и предшества горещата война. „Ислямска държава“ използва хибридни способи най-вече на територията на Европа. Те се разрастват до размера на хибридна война. С настоятелна пропаганда тя убеждава млади хора да прегърнат ултраконсервативните ѝ идеи.
- Едно време се говореше за битка за умовете и сърцата на хората, особено на младото поколение. Доколко битката за умовете и сърцата на младите европейци мюсюлмани е спечелена от „Ислямска държава“?
- Засега в много голям процент, ако се имат предвид практическите измерения: „Шарли ебдо“, Париж, Брюксел, Мюнхен, Ница... Придобивайки последователи на своите ултраконсервативни идеи, „Ислямска държава“ успя да предизвика формирането у тях на мотиви за извършване на мотиви за терористична дейност. И без да са членове на „Ислямска държава“ тези хора се самомотивират от идеите ѝ и от нейната пропаганда.
- Тази ситуация създава ли непосредствена опасност за България?
- В тези условия е много трудно националната сигурност на една държава да се побере в рамките на нейната територия. Чрез външната си политика повечето държави активно присъстват включително и в горещите точки. България присъства в Афганистан. Имаме контингент и в Кандахар, и в Кабул. Имаме контингент в република Мали, който преди известно време беше обект на терористична атака.
Рисковете и заплахите за националната сигурност на България от промените на средата за сигурност в съседни държави и в Близкия Изток са точно толкова реални, колкото и за някои други държави, с които сме в тази част на Европа. Нали се оказа, че някои от извършителите на терористични актове в Европа са минали с мигрантските потоци.
Дай Боже, да не се случи, но ние не можем да не отчетем вероятността от по-мащабен конфликт в региона на Близкия Изток. Ще припомня, че военното присъствие на Русия в Източното Средиземноморие рязко се засили през последния месец.
Не може да не отчетем вероятността от конфликт с участието на по-големи играчи – Русия, САЩ, Турция. Това вече е пряка заплаха за националната сигурност на България. Имам предвид военна заплаха с всичките й последствия.
- Държавите в Близкия Изток не са това, което бяха. Но на хартия още съществуват. Ще оцелеят ли?
- Границите в региона бяха начертани на картата точно преди сто години – през 1916 г. по известния договор Сайс – Пико. В резултат на събитията, за които говорим, тези граници вероятно ще претърпят промени и ще бъдем свидетели на нови формирования, както в Ирак, така и в Сирия.
Автор: Красина Кръстева Източник: epicenter.bg
Коментари
0 коментара
Партията на Орбан губи подкрепа
