Апотеозът на статуквото
31 Октомври 2016, Понеделник
Концертът на Слави Трифонов имаше конкретен, референдумен повод. Но аз съм свикнал да мисля (и наистина мисля, че имам основание да мисля така), че пред очите ни винаги има знаци, които настояват да бъдат разчетени правилно, за да се проясни поне с малко картината.
Наблюдавайки шумотевицата около тези президентски избори, все нещо ми убягваше, струваше ми се, че още миг и ще го схвана, ще си отговоря що е то. Струва ми се, че го разбрах най-сетне. Нужен ми беше концертът на Слави Трифонов.
Ние гледаме на тези избори като на част от един започнал в далечната 1989 г. процес. Смятаме, че това са поредните избори, дошли, защото им е дошло времето.
А всъщност онзи процес, започнал през 1989 г., завърши, приключи, край - той е минало. Ако около първото премиерстване на ББ имаше все още колебания, съмнения, люшкания в разни посоки, потенциално възможни алтернативи, то с второто му премиерстване стана безпощадно ясно - започналият през 1989 г. процес е доведен до логичния си свършек. Каквото било - било, който станал богат - станал, който се вредил - вредил се. Честитият - честит...
Оттук нататък започва ново време - времето на безвремието.
През първото поколение на започналия през 1989 г. процес огромен брой хора трябваше да оцеляват, да се справят, да ловят падналия от небето шанс, да вървят напред или нагоре или поне да се удържат на едно място. В развихрилите се близки до джунглата, до безправието условия, те се видяха принудени да действат според средата, да приемат и прилагат похвати и хватки, поведения и мимикрии - за да сполучат или за да не погинат.
Така в своята начална еволюция, къртицата, натикана под земята, е трябвало да затваря очи, за да не попада пръст в тях, както и да се мъчи с крехките си ноктенца да рови, да копае, за да върви напред или поне за да не се задуши.
Но сега и днес у нас е на сцената второто поколение на започналия през 1989 г. процес - на духовните деца на първото поколение. Те вече имат новите сетива и способности да оцеляват и да се справят - имат ги не защото им се налага да ги прилагат, защото са принудени да прибягват до тях, а защото тези сетива и способности са влезли в гените им, в тяхното ДНК, те са им по рождение, те са част от начина на им на живот и при това духовните деца на първото поколение, тези от второто поколение имат само тези сетива и способности - или тези сетива и способности доминират катастрофично над всички други техни сетива и способности.
Така и духовните деца на онази къртица вече не затварят очи - не ги затварят, защото ги нямат, те нямат очи - очи под земята не са им нужни, а също така не ровят, не копаят с крехки ноктенца, а имат бая ми ти страшни и мощни нокти -защото иначе няма как да вървят напред и да не се задушават.
В контектста на тези мои разсъждения, стигнах до извода, че предстоящите президентски избори не са поредните избори, дошли, защото им е дошло времето. Те са първите избори на новото време - на времето на безвремието, на времето след края на процеса, започнал след 1989 г.
В това време на безвремието хората или поне огромното мнозинство за тях, са духовните деца на поколението, живяло по време на процеса, започнал през 1989 г. Хората на новото време, това на безвремието, не оцеляват и не се борят налагайки си да прибягват към разни сетива и способности, а въпросните сетива и способности са им вече в техните гени, в тяхната ДНК, те са техни присъщности, те са доминиращата част от тяхната идентичност.
На тези хора в стратегически, дългосрочен план им е все едно какво ще бъде и какво се прави - те живеят в едно сегашно продължително време с илюзията, че то е несвършващо се, те живеят във вечния или поне в мноооого продължителния днешен ден, живеят в Днес и това им харесва. Те обичат средната ръка, посредственото, чалгаджийското, кръчмарското, ежедневното, незатрудняващото мислите, ненатоварващото ума, защото то е разбираемо, естествено, просто и логично - според тяхната логика. Те не искат промяната, защото всички промени след 1989 г. им носеха главно лоши неща. Те се страхуват от промяната и таванът на желанието им е да няма промяна, а властта им внушава точно това, като им продава за жълти стотинки наркотика "Стабилност".
Те желаят да им е хубаво, готино, кеф, куул, да има как да се изкара денят нормално, да има какво да се хапне, какво да се пийне, какво да се гушне и какво да обещава, че и утре, сиреч в поредното Днес, ще има какво да се хапне, какво да се пийне, какво да се гушне и какво да обещава, че и другиден, отново в поредното Днес ще е все така и ще има от все същото.
Тези хора са виновни за това, че са такива максимум на 20%, не повече, както би казал дяда Вилфредо Парето. На 80% е виновен животът, който им бе натрапен. Живот без стратегия на висше управленско ниво, живот без стратегии на лично, индивидуално ниво, живот ден за ден, ден да мине, друг да дойде, живот в такава сивота, че и чалгата в нея е цветна.
Тези хора са продукт на случилото се у нас - много повече, отколкото са причината за това случило се. Техният таван не е висок, техният хоризонт не е далечен, те са минимизирали щенията си, но се нуждаят от някого, който да им казва, че всичкото това, което са те не е чак пък толкова лошо - стига да им го опакова в екстаз, да им го напомпа с национализъм, да им го влее във вените чрез измамата, че като са заедно са наистина велики, да им го закове в мозъка с чалгарски клинове.
Ето защо концертът на Слави Трифонов не бе апогеят, връхната точка, краят на една кампания - този концерт бе първата публична изява на и за хората от времето на безвремието, на и за мнозинството, доминиращо в страната ни след края на процеса, започнал през 1989 г.
Такива са хората, такова е мнозинството.
Затова бе напълно естествено с този концерт на Слави Трифонов те да ни кажат: Много сме, силни сме, тук сме, Ние сме! И ще ставаме все повече и все по-силни, ще бъдем тук и ще бъдем Ние, а ако не ви харесва, то или ни търпете тук, или заминавайте там, където ще можете да сте Вие. В България имате право да съществувате, ако само се откажете от вашето Вие и станете като нас - като нашето Ние!
Х Х Х
Заглавието е на kafene.net
Автор: Николай Слатински Източник: Фейсбук
ОЩЕ ОТ Анализи и коментари
Коментари
0 коментара
Румънският модел, но по български
