Съдия Нели Куцкова: Оттеглянето на текстовете от Закона за съдебната власт за финансиране на организациите на магистратите е добре, но остават други разпоредби, които противоконституционно ограничават свободата на сдружаване
27 Юли 2017, Четвъртък
Водещ: ГЕРБ оттегли текстовете в Закона в съдебната власт, с които се предвиждаше забрана на професионалните организации, на съдии и на прокурори да получават чуждестранно финансиране. Това обяви днес зам.-председателят на партията и председател на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов. Припомням, че текстовете предизвикаха дискусия и опасения сред организациите на магистратите, които работят и се финансират основно по проекти от донорски програми. Освен това с предложените промени на практика щеше да се прекрати и финансирането по програми от Европейския съюз. Сега обаче остава въпросът как законът да се прецизира така, че съсловните организации да са спокойни за финансирането си, но и да се пресекат евентуални опити за външно влияние върху правосъдната система у нас. Темата ще коментираме в следващите минути със съдия Нели Куцкова. Добър вечер.
Нели Куцкова: Добър вечер.
Водещ: Съдия Куцкова, един от основните мотиви на управляващите за оттегляне на текстовете е, че според тях, информацията по темата е представена повече спекулативно, отколкото разумно и градивно. Предлагам ви една минутка, да чуем малко от това, което заяви днес в парламента г-н Цветанов. Съдия Куцкова, на първо място е важно да кажем от какви донори съсловните магистратски организации получават всъщност финансова подкрепа и за какво се използва тя?
Нели Куцкова: Аз много да ви кажа за Съюза на съдиите, защото за другите колеги не мога да знам със сигурност, знам, че и Асоциацията на прокурорите ползваше финансиране от „Америка за България“. А нашият съюз е получавал от външно министерство на Холандия няколко пъти финансиране на проекти, а не така пари кеш да си ги харчим за каквото си искаме. Имаме и проекти, финансирани от „Америка за България“, имали сме и от Европейската комисия финансирани проекти. Държа да подчертая, че нито един съдия не е взел и стотинка по тези проекти. Ние там плащаме на външни консултанти, когато са ни необходими, плащаме на служител на Съюза на съдиите, но никой от нас не си е сложил пари в джоба. Тези проекти помагат, както за организационно укрепване, така и за дейности, например работа с ученици, издаване на правна литература. Един колега например напълно безвъзмездно поддържа сайта „Съдебно право“ и „Съдийски вестник“, където се плаща само за домейна и за техническия специалист. Издават се книги напоследък. Онзи ден излезе „Наръчник на съдилищата“, пак безвъзмездно участие на колеги съдии. Целта е подобряване на работата на съдебната система и мога да ви уверя, че никога тези, така наречени донори, не са си позволявали да ни се месят в работата, чисто съдийската, да се опитват да ходатайстват по дела или нещо подобно. Което не мога да кажа за много политици, които се опитват да влияят върху изхода на конкретни дела. Така че, аз не знам какво разбира г-н Цветанов под спекулация, но за мен спекулация е това, че ограничаването на финансирането беше представено благовидно, а че много се притесняват за нашата независимост, някой да не би да ни влияе, което си беше чиста спекулация. Но мисля, че въпросът с финансирането не е най-важният, защото остават други разпоредби в Закона за съдебната власт, които напълно противоконституционно ограничават свободата на сдружаване. Ние не можем да участваме в синдикални организации по закон и това е правилно, не можем да участваме в политически партии, не можем да участваме в управителни органи на търговски дружества, което също е правилно, с оглед това никой да не е пристрастен съдия при решаване на делата. Но на нас ни се забранява да участваме в сдружения, в които участват и други юристи. Едно от тези сдружения е Съюзът на юристите в България, което е създадено през 30-те години, в което участват всякакъв вид юристи, и Съюзът на съдиите е колективен член там. Ние участваме в международни организации, в които участват и прокурори, каквито са Международната асоциация на съдиите, организацията „Медел“. И тези разпоредби си остават в закона. Остава и тази стряскаща разпоредба всеки съдия, прокурор, следовател да декларира пред Висшия съдебен съвет в коя организация членува. Защото Съюзът на съдиите винаги е разглеждан като някаква опозиция, която пречи на силните на деня да си прокарват идеите, както те ги виждат. И нали се сещате, като погледнат, я, да те видим в коя организация членуваш, когато кандидатстваш за ръководен пост или за повишаване в по-горна инстанция, независимо, че си се явил на конкурс, има вече достатъчно конкретни случаи, в които колеги поради това, че принадлежат към Съюза на съдиите, са били поставяни в неизгодни позиции. Така че финансирането не че не е важно, обаче то не е най-важното. И аз няма да се съглася с това, че тази разпоредба за финансирането се оттегля, защото били чути гласовете на неправителствените организации. Неправителствените организации, над 20, още преди две седмици изразиха становище, но никой не им обърна внимание. И аз ще поставя реторичен въпрос, защо след като двама висши американски дипломати се срещнаха с министър-председателя, тогава решиха, че не е удачно да се ограничава финансирането на Фондация „Америка за България“.
Водещ: Висшият съдебен съвет всъщност не излезе със становище относно промените в закона, въпреки че имаше почти двучасов дебат по темата. Очаквате ли висшите магистрати също да вземат отношение по темата?
Нели Куцкова: Ами, като гледам, май, очевидно няма да вземат, въпреки че всеки един закон, който се отнася до съдебната власт по правило трябва да бъде консултиран и с органите на съдебната власт, включително и с Висшия съдебен съвет. Аз не знам дали те са били поканени, когато се внасяха тези предложения, а то не пречи те да изразят становище и без да са поканени, разбира се, но, както виждате, там няма единство по въпроса, което отново потвърждава , че тези промени не се готвят с цел защита на независимостта на хората, работещи в съдебната система, а е укротяване на опърничавите.
Водещ: Съдия Куцкова, като говорим за Висшия съдебен съвет може би трябва да отбележим, че в предлаганите промени се предвижда и кариерен бонус за членовете на съдебния съвет. Действащите членове на съвета да се върнат на същата по степен длъжност, но в избран от тях съд. Вие как гледате на подобен бонус?
Нели Куцкова: Управителният съвет на Съюза на съдиите отдавна изрази становище по този въпрос, защото това е заобикаляне на конкурсното начало, то е несправедливо спрямо колегите в системата, защото ние, които сме вътре, аз не съм се явявала на конкурс, но наблюдавах много мои колеги, които се явяваха на конкурси, по-тежки от държавен изпит за повишаване в по-горна инстанция и дори за преместване в друг съд, в друг град. А същевременно членове на Висшия съдебен съвет, които пет години са били на високоплатена длъжност, от една страна, а от друга страна са загубили професионална квалификация, това е неизбежно като се откъснеш от пряката си работа, защото законодателството е толкова динамично, че ние сме принудени всеки ден да учим нещо. Значи, пет години след това ще бъдат назначени в съдилища и прокуратури, които са изгодни за самите тях. Аз ви предлагам заедно да следим, ако тази разпоредба бъде приета, кои членове на Висшия съдебен съвет, настоящия, в кои съдилища и прокуратури ще отидат, да видим кой е бил прав.
Водещ: Все пак в каква посока според вас трябва да се промени законодателството, така че в крайна сметка да бъде завършена съдебната реформа, за която толкова отдавна се говори?
Нели Куцкова: Имаше няколко положителни стъпки. И една, за мен вече доказала своя, на практика, положителен ефект, това беше прекият избор на членовете на следващия Висш съдебен съвет, който за първи път се извърши с гласуване „един магистрат-един глас“. Вашите слушатели не са длъжни да знаят, но през годините, след 10-ти ноември, няколко пъти, много пъти беше променян закона, но Висшия съдебен съвет се избираше от делегатско събрание. Това ще рече, първо беше на десет души съдии, да кажем, се избираше един делегат. После беше на пет души един делегат, но в крайна сметка членовете на съвета се избираха от триста, четиристотин души, при което много по-лесно можеше да се окаже влияние. Тази година за първи път над 2 000 съдии гласуваха и се оказа, че те гласуваха наистина по съвест, а не под строй и не по указания, което очевидно никак не се е харесало на хората, които искат да имат власт над съдебната система. Аз се гордея с моите колеги, които показаха, че са истински независими. Но ще видим какво ще стане по-нататък. Аз считам и не само аз, че съдебната реформа трябва да се изразява в това съдебната система от една страна да е отчетна пред обществото, но от друга да е независима. И като казвам независима, това не е за наш кеф, защото гражданинът, който има правен проблем, трябва да бъде убеден, че ако се обърне към съда, там неговият въпрос, независимо дали е дело по гражданско, брачно, търговско, административно, наказателно, там ще бъде разгледано от хора, които не се поддават на влияние било то политическо, било то финансово, било каквото и да било влияние. В тази насока трябва да се работи и в тази насока трябва да се променя законодателството, а не с това да се ограничават правата на професионалните сдружения.
Цвета ЛАЗАРКОВА
Коментари
0 коментара
Вапцаров и македонизмът
