Доц. Антоний Гълъбов: Много важно е наесен правителството да успее да представи и да защити една сериозна управленска програма, която да е контрафорс на опита за радикализиране на политическия живот
31 Юли 2017, Понеделник
Интервю с доц. Антоний Гълъбов, политолог
Парламентът проведе последното си заседание и излезе във ваканция през месец август. Какво свършиха депутатите и какво не, сработи ли се новият парламент, успява ли кабинетът да отговори на очакванията и като цяло под какъв знак премина политическият сезон дотук ще коментираме в следващите минути с политолога доц. Антоний Гълъбов. Според вас по-скоро успешен или по-скоро разочароващ – как бихте определили изминалия политически сезон?
Антоний Гълъбов: Тъй като предаването ви се казва „Метроном“, ми се иска да започна с ритъма. Очевидно ритъмът на политическия процес се забави в тази парламентарна сесия и бяхме свидетели на по-ниска законодателна активност, така че същественият въпрос е в това доколко наистина тази по-ниска законодателна активност е резултат на загуба на ориентация, на трудности в управляващото мнозинство, или отговаря в някаква степен на очакванията за постигане на някаква частична стабилизация и на базата на това, някакъв нов процес на развитие. Свидетели сме на по-малък брой законопроекти, на по-малък брой решения на Народното събрани, спрямо предишната сесия, но за съжаление, не на намаляване на остротата на политическото противопоставяне. Нещо повече. Това основно, разбира се, е свързано с ролята на БСП. Имаме поддържане и дори задълбочаване на конфронтационното поведение от края на предишното Народно събрание, така че в това отношение, за съжаление, при по-нисък обем на работа, при по-малък обем на работа имаме запазване и дори повишаване на градуса на политическото противопоставяне – нещо, което без съмнение е фактор, който не може да бъде оценен като положителен.
Водещ: Т.е. можем ли да кажем, че това се е превърнало в тенденция, това неразбирателство в парламента, това несработване?
Антоний Гълъбов: Да. Без всякакво съмнение, става дума за много ясен субект в това отношение. Това е стратегията, това е поведението на БСП, която трайно се ориентира към подобен тип конфронтационно поведение, отчасти навътре, за да успее да балансира вътрешните си трудности, отчасти, за да успее да преодолее усещането за много ниската ефективност на законодателната си дейност. Всъщност практически нито едно от предложенията на БСП, с малки изключения, не успя да получи своята политическа реализация. Така че същественият проблем е в това, че това ниво на политическо противопоставяне не кореспондира с дневния ред на обществото. Нямаме спорове за това как България да се развива по-добре и нямаме спорове в това отношение, тъй като няма алтернатива. Нито в рамките на Народното събрание, нито извън Народното събрание в момента не се конструира смислена управленска алтернатива. Противопоставянето остава единствено и само срещу поведението на управляващата коалиция, но не и чрез алтернативен подход към решаване на проблемите.
Водещ: И все пак, открои ли се някакъв акцент в този политически сезон, който бихте определили като ключов?
Антоний Гълъбов: Да, категорично – много по-активната роля на България в международен и в регионален план. Това за мен е най-важното нещо, което по неразбираеми за мен причини, остава извън полето на политическия дебат. Много по-видима роля на България през последните месеци, особено през последните два месеца, много по-интензивно присъствие в рамките на Европейския съюз в режим на подготовка на председателството и много по-конкретни и много по-активни действия в регионален план. Това е стратегически важно, защото след 10 години, откакто България се присъедини към Европейския съюз, това е първият период от време, в който имаме последователно увеличаване на интензитета на външнополитическите отношения, едновременно с това имаме и конкретни резултати, практически малко повече от пет месеца преди началото на председателството.
Водещ: Доц. Гълъбов, успява ли кабинетът „Борисов 3“ да оправдае очакванията на хората?
Антоний Гълъбов: Аз не смятам, че имаше ясно изразени очаквания към подобен коалиционен кабинет. Всъщност съюзът, коалиционното управление заедно с „Обединените патриоти“, като винаги допълвам тук, че „Обединените патриоти“ са всъщност три политически формации, които се наричат „Обединени патриоти“ само в режим на предизборна коалиция – между тези три политически партии през този политически сезон не започна процес на сливане, на обединение, на изграждане на някакъв общ политически субект – така че това управляващо мнозинство между ГЕРБ и „Обединените патриоти“ изглежда в българските условия остава единствено възможното, но аз не смятам, че имаше ясно изразени очаквания обществени, структурирани, именно към подобен тип управление. По-скоро имаше обществени очаквания за продължаване на дясноцентристко управление, доминирано от ГЕРБ, но според мен обществените очаквания бяха доста размити в края на предизборния период и в това отношение изборните резултати не кореспондираха напълно с очакванията на когото и да е. Самите „Обединение патриоти“ очакваха по-добър резултат. БСП успя да изтегли част от техните гласове с много националистическо говорене. Имаше очаквания за това, че десните политически формации ще успеят да постигнат по-добър резултат, което не се случи. Така че в известен смисъл политическите формации през изминалите месеци се опитваха да се адаптират спрямо резултатите от изборите, като най-важният и най-същественият структурен елемент от всичко това, разбира се, е свързан с това, че имаме по-малък брой парламентарни групи, които по-трудно постигат съгласие. В предишния парламент имахме най-фрагментираното представителство – имахме осем парламентарни фракции, но въпреки всичко, те успяха на няколко пъти да произведат конституционно мнозинство. В момента при пет политически фракции и виждаме колко трудно се постига съгласие. И тук трябва да се отбележи, разбира се, съгласието от последната седмица по отношение на декларацията на Народното събрание във връзка с Договора за добросъседство с Република Македония. Но това се случва трудно, защото са по-малко като брой политическите фракции и търсят по-конфронтационен стил на поведение.
Водещ: Доц. Гълъбов, какво да очакваме след ваканцията, същото или по-сериозна активизация и на парламента, и на правителството?
Антоний Гълъбов: След броени минути ще започне речта на г-жа Нинова на Бузлуджа. Аз съм абсолютно сигурен, че БСП ще продължи с конфронтационната си тактика на поведение, ще търси възможност в началото на есента за някакъв вид граждански протести, за някакъв вид симулиране на гражданско недоволство. Така че очаквам по-скоро по-радикализирано политическо противопоставяне в началото на есента. Много важно е правителството наистина да успее да представи и да защити една сериозна управленска програма, която да е контрафорс на подобен опит за радикализиране на политическия живот.
Цвета Лазаркова
Интервю за обзорното предаване „Метроном“ на Радио „Фокус“
Източник: http://focus-radio.net
Коментари
0 коментара