Aut Peevski, aut nihil *
01 Септември 2017, Петък
Съдебната война, която се води над година и половина за овладяване на най-апетитната отломка от активите на фалираната КТБ - русенския оръжеен завод "Дунарит", навлезе във финалната си фаза
От едната страна е фирмата "Емко" на Емилиян Гебрев, подкрепян от изпълнителните директори на завода, който успя да увеличи капитала на дружеството и поиска вписването си като собственик. От другата е "Виафот инвестмънт България", сочена като контролирана от депутата и бизнесмен Делян Пеевски чрез офшорката Viafot ltd. (Моля учтиво държавните регулатори да не ми казват "докажете", тъй като преди това те трябва да отговорят на редица въпроси.) Да припомним и това, че Цветан Василев неведнъж от година насам е заявявал, че още по време на бизнеспартньорството им с Пеевски депутатът е искал да му бъдат прехвърлени безвъзмездно дялове в няколко предприятия, сред тях и "Дунарит".
След като се изчерпаха почти всички съдебни възможности за изход в полза на Пеевски, на сцената излезе държавата. Как? Ами със заплаха за отнемане на лиценза за оръжейно производство и търговия на "Дунарит". Но на какво основание? Ами по изпитаната и доказано работеща схема във всички войни с участието на Пеевски досега:
С прокуратурата напред
В началото на август прокуратурата повдигна обвинение на изпълнителните директори за нарушения, които дори не заслужават място в този коментар и ето ти основанието за отнемане на лиценза, което остана да виси като заплаха. Директорите веднага подадоха оставки, за да елиминират основанието за отнемане на лиценза. Но понеже тече сложна плетеница от обжалвания, не може да бъде вписано ново ръководство на "Дунарит" и формално обвиняемите мениджъри продължават да са на местата си.
Работниците излязоха на протест с опасения за работата си, а телевизии, радиостанции и сайтове тутакси заподозряха обслужването на Пеевски от страна на държавата в битката му за оръжейната компания, която за миналата година е реализирала печалба от 24 млн. лв.
Какво излиза: държавата харчи пари за да изкупи вземания на Пеевски
В понеделник, 28 август, министърът на икономиката Емил Караниколов на нарочен брифинг обяви новината: държавата ще си върне оръжейния завод "Дунарит", като за целта изкупува изискуемите кредити на завода към КТБ. Вече са изкупени от държавата чрез Българската консолидационна компания над 40 млн. лв. кредити на дружеството, които, след поредица от сложни прехвърляния от бившия акционер Миролио, се оказаха свързани с споменатата вече Viafot investment ltd.
Заради загриженост да не си изгубят работата и препитанието хиляди работници държавата се принуждавала да сложи ръка на завода, реди Караниколов. Понеже - заплашен от отнемане на лиценза, "Дунарит" може да бъде затворен. Въпреки че е на печалба. А отнемането на лиценза е поискано от... Караниколов! - вметка за разведряване.
Следващата стъпка - обясни министърът - заводът ще бъде продаден чрез публична продан, на която "всеки можел да се яви, това е пазарен принцип", тъй че действията на държавата в момента в никакъв случай не може да се нарекат национализация". После пък каза, че заводът ще бъде забранен за приватизация.
Цялото многословно всекидневно убеждаване на публиката в най-добрите намерения на правителството и преди всичко в грижата за работниците, което благо звучи за ушите на народа от телевизорите, беше предшествано от едно отворено писмо на самия Пеевски до избрани медии на 21 август, в което заявява "категорично, че няма, никога не е имал и няма да има и в бъдеще нищо общо с дружествата от военната индустрия".
Пеевски меко уверява, държавата след него потвърждава "да, не е той, не е той, ние сме"
За какво му е на Пеевски да има "нещо общо" номинално, като държавата ще му свърши работата? А по-късно - както вече прогнозират мнозина анализатори - неговите фирми, нямащи нищо общо, могат да застанат на входа и изхода на държавния оръжеен завод. Или заводът да /му/ бъде продаден "на пазарен принцип" през някоя офшорка, след което вицепремиерът Томислав Дончев да репликира телевизионните водещи с нескрито раздразнение: "Не ме вкарвайте в интриги да казвам кой завод на кого е" (както направи във вторник по БиТиВи на въпроса за "Дунарит".)
Синхронът между писмото на Пеевски и новината на Караниколов е забележим. Пеевски е бил наясно за маневрата на държавата към "Дунарит", за която министърът обявява официално седмица по-късно, на 28 август. Никакво въображение...
(Да повторя - не ме замеряйте с дежурното "докажете", че съвсем ще надминете героите от преди сто и толкоз години на гениалния Алеко Константинов от фейлетоните му "По избори": Настанал часът да броят бюлетините, опозицията ревниво наобиколила масата, изсипали урната, в този миг някой извикал "угасете ламбите". И когато светнало, властта обявила победата си. Ама вие лъжете, разревала се опозицията. Ами докажете, отвърнала властта.)
И все пак само един пример-доказателство за кого и как играе държавата:
Дейността на пловдивската тютюнева фабрика "Юрий Гагарин" беше забранена със закон през 2012 г. с гласовете на ГЕРБ. Когато - три години по-късно, през 2015, фирмата чрез сложни схеми мина под контрола на който трябва, тоест на правилния акционер Пеевски, депутатите свалиха забраната. Пак с гласовете на ГЕРБ.
Дали не повтарят схемата, чрез която Пеевски легализира участието си и в "Булгартабак холдинг"? Или другата, с която държавата придоби "Авионамс"? И за "Булгартабак" министрите от различни партийни цветове не казваха кой го е купил и се дразнеха като ги питаме, не било тяхна работа, имало си Агенция за приватизация (чийто шеф апропо беше сегашният министър Караниколов - пак за разведряване). Пеевски завзе "Булгартабак", затвори софийската тютюнева фабрика, работниците протестираха, забрави се. Затворил и една от пловдивските фабрики, прочетох наскоро. Вече никой не протестира.
Нито пък държавата (нито готвеният с много тържественост антикорупционен орган) смятат да питат Пеевски откъде взе пари, близо милион през 2015, да увеличи капитала на фирмата си "НСН инвествмънт" чрез която почна да придобива собственост; и как така след раздора с Цветан Василев изведнъж се замогна материално, след като допреди година декларираше един опел и скромен апартамент? Не пита и опозицията.
Като отговорят господата Цацаров, Борисов, Караниколов, НАП, КОНПИ, ДАНС, КФН, и всевъзможните още надзиратели на законността на тези питания, тогава ще ми искат доказателства.
*По латинската сентенция "Aut Caesar, aut nihil" (Или Цезар /всичко/, или нищо)
** Докато довършвах коментара, дойде новината, че "Дунарит" е изплатил дълга си. В сряда следобед в Търговския регистър са вписани и сканирани платежните нареждания. А това означава, че държавата чрез ДКК не може да се впише като кредитор и да започне придобиване на завода. И както "Капитал" коментира, ако иска да стигне дотам, държавата ще трябва да прекара "Дунарит" през несъстоятелност. А това никак, ама никак няма да изглежда като рекламираното спасяване на завода и работниците. Министър Караниколов все още не е коментирал какъв е следващият им ход.
Автор: Петя Владимирова Източник: днежник.бг
ОЩЕ ОТ Анализи и коментари
Коментари
0 коментара
Ким Чен Ун - човекът, който накара света да се съобразява с него
