Съдът може да освобождава от наказателна отговорност при хулиганство срещу орган на власт
04 Октомври 2017, Сряда
Освобождаването от наказателна отговорност е допустимо при извършено хулиганство срещу орган на власт по чл.325, ал.1 от Наказателния кодекс. Това обяви днес в Тълкувателно решение Наказателната колегия на Върховния касационен съд.
"Институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е приложим за престъпления по чл.325, ал.1 от НК, извършени спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му, при наличие на материалноправните основания по чл. 78а, ал.1 от НК, като в тези случаи ограничението на чл. 78а, ал.7 от НК не се прилага", гласи точната формулировка на решението по тълкувателно дело №1/2017 г.
То беше образувано по искане на главния прокурор Сотир Цацаров, който поиска от върховните съдии да уеднаквят съществуващата до момента противоречива практика по въпроса.
Една част от съдилищата приемаха, че когато хулиганските действия са извършени спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му, трябва да се приложи ограничението, предвидено в чл.78а, ал. 7 от НК, което не допуска освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание "когато престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му".
Друга част от съдиите приемат, че нормата на чл.78а, ал.7 от НК не следва да се прилага, когато е осъществено деяние по чл.325, ал.1 от НК спрямо орган на власт, тъй като тези обстоятелства не са елемент от състава на престъплението.
Именно втората теза са възприели върховните съдии в тълкувателното си решение. В него те започват с важно уточнение - че с изменението на чл.78а, ал. 1 от НК законодателят е лишил прокуратурата и съда от правомощието да преценяват дали да приложат института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. "Нормата на чл. 78а от НК е императивна и задължава съответния орган винаги, когато констатира наличието на визираните в нея предпоставки, да я приложи, без да съобразява възможността чрез административна санкция да се постигнат целите на наказанието, предвид степента на обществена опасност на дееца. След като е лишен от правото на преценка дали да приложи института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание при наличието на предпоставките на чл. 78а от НК, компетентният орган няма такова правомощие и по отношение на приложението на визираните в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК ограничения. При констатиране на такива, той е задължен да не прилага института. Въпросът е кога за съответните органи възниква задължението да изследват дали са налице рестриктивните основания, посочени в чл. 78а, ал. 7 от НК", пише в решението.
След това върховните съдии напомнят, че според Тълкувателно решение № 2/ 7 октомври 2002 г. на ОСНК на ВКС в обвинителния акт задължително се посочват само "фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му". "При това положение, ако качеството на субекта, засегнат по някакъв начин от престъпното посегателство, не е част от елементите на съответния престъпен състав, прокурорът не е длъжен в обвинителния акт или в постановлението, съставено по реда на чл. 375 от НПК, да излага факти относно същото. Съдът също няма задължение да изяснява обстоятелства извън тези, посочени в нормата на чл. 102 от НПК. Преценката дали в конкретния случай са налице рестриктивните основания следва да бъде извършвана по ясно определени правила и е недопустимо да бъде поставяна в зависимост от усилията и активността на съответния орган да установява обстоятелства по делото, които излизат извън предмета на доказване. Съдиите от ОСНК са категорични, че при това положение, за да е длъжен компетентният орган да установява дали е налице ограничителното основание, визирано в чл. 78а, ал. 7 от НК, е необходимо то да е част от предмета на доказване, а това предполага съответното обстоятелство да е елемент от основния или квалифицирания престъпен състав", посочва ВКС.
В мотивите на тълкувателното решение се напомня, че с Постановление № 2/1974 г. по н. д. № 4/1974 г. на Пленума на Върховния съд са дадени разяснения за елементите на основния и квалифицираните състави на хулиганството, видовете хулигански действия, формата на вината, като е посочено, че обект на престъплението по чл. 325 от НК са обществените отношения, свързани с реда, установен в страната, и общественото спокойствие. Според постановлението деянието следва да бъде подведено под нормата на квалифицирания състав на чл. 325, ал. 2 от НК, когато хулиганските действия са започнали преди намесата на органа на властта или представителя на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, продължават въпреки нея и прерастват в съпротива срещу тях.
"В разпоредбата на чл. 325, ал. 2 от НК ясно е посочено като елемент от състава на престъплението качеството на субекта, спрямо когото се осъществява престъпното посегателство, изразено чрез съпротива – "орган на властта" или "представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред". С деянието по чл. 325, ал. 2 от НК, наред с обекта на защита - обществените отношения, свързани с установения в страната ред и общественото спокойствие, се засяга и още един обект - властническите обществени отношения, носител и изразител на които са съответният орган на власт или представителят на обществеността", сочат върховните съдии. И подчертават, че волята на законодателя да защити и двата обекта на посегателство е намерила израз в определянето на размер на санкцията за престъплението по чл. 325, ал. 2 от НК, който надхвърля посочената в чл.78а, ал. 1 от НК санкция, поради което институтът на освобождаване от наказателна отговорност е неприложим.
"С оглед насоките на ППВС № 2/1974 г. може да се направи извод, че когато непристойното поведение на дееца, грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото, се осъществява чрез действия, насочени срещу орган на властта при или по повод изпълнение на службата му, деянието следва да се квалифицира по основния състав на чл. 325, ал. 1 от НК. Обектът на престъпно посегателство, съответно на законодателна защита, при тази хипотеза, са обществените отношения, свързани с установения в страната ред и общественото спокойствие, а не отношенията, засягащи дейността на държавни органи, обществени организации или лица, изпълняващи властнически функции, включително и такива по опазване на обществения ред", пише в решението.
Затова върховните съдии стигат до заключението, че по отношение на престъплението по чл.325, ал.1 НК, при което качеството на този, спрямо когото са осъществени хулиганските действия, не е част от престъпния състав, не следва да се прилага чл.78а, ал.7 от НК и следователно деецът може да бъде освободен от наказателна отговорност.
Източник: http://legalworld.bg
ОЩЕ ОТ Анализи и коментари
Коментари
0 коментара
С приемането на проектозакона за защита на малцинстватa, Албания признава съществуването на българското малцинство там.
