Инстанбулската конвенция – полът като личен избор. Содомия и инцест
22 Януари 2018, Понеделник
Всички сексуални табута, формирани с хилядолетия и имащи своите дълбоки биологични основания, се превръщат в предрасъдъци и стереотипи, които трябва да бъдат захвърлени на бунището. Инстанбулската конвенция е сериозна крачка в тази посока.
Спорът за „Истанбулската конвенция“ е към края си. Утре, вторник, ГЕРБ ще си поговори с публика в Софийския университет за европейски ценности и ще придаде демократичен край на дебатите. После парламентът ще ратифицира конвенцията; ще се отчетем пред Брюксел и Вашингтон за образцово изпълнение на задачата; ще започнем да чакаме органа GREVIO, който ще ни изготви въпросник за препитване и накрая ще поднесем на Генералния секретар на Съвета на Европа доклад за правилното изпълнение на императивите на Конвенцията.
Едновременно с това ще започнем да готвим промени в законодателството си, защото то трябва да бъде приведено в съответствие с Конвенцията. Ще готвим и промени в образователната система, защото тя трябва да е в хармония с ратифицираните ценности.
Разправията приключва общо взето без никакво сближение на позициите. Едните обвиняват другите, че не се интересуват от защитата на жените от насилие, а другите обвиняват „едните“, че пробутват неясния и скандален „трети пол“.
* * *
Обвинението, че Конвенцията е необходима, за да започне борба срещу домашното насилие, е абсолютно пезпочвено. Нормативни текстове, отнасящи се до насилието, дал Господ – от Конституцията през Наказателния кодекс до специалния закон, приет през 2005 г – „Закон срещу домашното насилие“ и променян четири пъти. Плюс правилник за неговото приложение. След като е променян четири пъти, нищо не пречи да бъде променен пети и шести път, ако трябва да се разшири. Без да се налага конвенция, по която да се отчитаме на някого, пък бил той и Генерален секретар.
От друга страна, половият капан е ясен. Защо в чл. 4 в ал.3 до „пол“ се поставя понятието „социален пол“? Ако полът е определен биологично, т.е. ако зависи от комбинацията на хромозоми, полът си е пол и толкова. И никакъв социален пол не е необходим. За да бъде объркването грозно и притеснението да води до тих ужас, в чл. 3 идва определението за пол – „…„пол“ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“ . Значи „полът“ не ти е даден по генетичен път, а се изгражда социално. Това е роля, определено поведение. Ако имаш тази роля и това поведение – имаш този пол, ако социално си си изградил друга роля – нямаш този пол. На всичко отгоре тук „обществото“ е набъркано като арбитър – то смята тази роля и поведение за „подходящи“. Кое е това общество? Цялото общество ли трябва да се произнесе дали съм мъж или жена? Или пък някакво по-малко общество? Градското общество не стига ли? Кварталното общество не стига ли? Или обществото, което съм си изградил с приятели? А ако в обществото се смятат различни неща за подходящи, за да бъда мъж или жена, кой е прав? Кой решава? Или аз сам си решавам дали съм мъж или жена?
Тук наистина не става дума за „трети пол“. Половите органи първоначално са такива, каквито природата е решила. Тя обаче явно няма окончателната дума. Става дума за цивилизационен отказ от биологичната определеност на пола. Последният е въпрос на лична преценка. Тогава се пита – кой ще бъде защитаван от Конвенцията?
И идваме към същността. Вчера госпожата правосъден министър ни успокоява по БТВ, че Конституцията не признава еднополовите бракове. Това е вярно, ама кой решава дали исканият от мен брак е еднополов? Нали полът беше „роля“? Нали е „социално поведение“? Взимам си приятеля, започвам да твърдя, че аз съм „жената“, защото такава роля съм си избрал, и какво моля? Вие ще оспорвате нашето решение? Вие ли ще прецените дали бракът е еднополов? Когато полът е въпрос на самоиндификация, Конституцията няма нужда да се променя, но проблемът, който посочва обществото, виси с пълна сила.
Следва черешката на тортата. В същия този член 4 ал. 3 се казва: „Прилагането на разпоредбите ,мерките за защита,… трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на… сексуална ориентация…“ Тук вече даже не е важно дали съм мъж или жена, какво мисли природата или който и да е било. Важно е каква е моята сексуална ориентация. Важно е какво ме привлича сексуално. И Конвенцията трябва да ме защитава в правото ми да упражнявам тези свои сексуални щения. Законодателството трябва да бъде преустроено съобразно тази нова философия и страната трябва да се отчита на еди – кой си.
За да бъде картината ясна докрай, трябва към чл. 4 да добавим и член 12, ал.1: „Страните предприемат необходимите мерки за… изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции…, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете.“ И тук изобщо не става дума за стереотипа „мъжът удря шамар на жената“, както се опита да го изкара г-жа Цачева вчера в телевизионното интервю.
Обичай, традиция и стереотип е да не се прави секс с непълнолетни. Обичай, традиция и стереотип е да не се прави секс между родители и деца. Обичай, традиция и стереотип е да не се прави секс с животни. Всеки може да продължи списъка. Ще каже бдителният читател, че отивам твърде далеч. Нищо подобно! Битката по света за оправдаване на содомията и инцеста отдавна върви и печели победа след победа.
На 01.09.2012 г. Сенатът на САЩ одобрява законопроект за легализирането на секса с животни. И съответно отменя член 125 от Единния кодекс на военното правосъдие, който твърди, че сексът с животни е престъпление.
„От три години насам в няколко страни в Европа се провеждат активни дебати и кампании за легализирането на кръвосмешенията.
Поддръжниците настояват закон да узакони сношението между членовете на семейството по възходяща и низходяща линия (инцест). Извратената идея бива определяна от правителствата като „европейска джендър-норма“. Също така вече съществува и понятието „инцестофоби“ – хора, които отхвърлят секса между роднини.
Най-активни в дебатите по въпроса за узаконяването на кръвосмешението са Дания, Швеция и Швейцария.
Според Моника Гьорн, депутатка от шведския парламент, инцестът трябва да бъде узаконен. На същото мнение е и датският политик Перниле Шкипер. В Швейцария парламентът също води обсъждане за узаконяване на кръвосмешението. В Скандинавия пък в програмна статия на неолибералите се предвижда закон за борба срещу инцестофобите“ (1). В цитираният материал са дадени линкове към източници от съответните страни.
На практика Истанбулската конвенция застава на страната на всички, които смятат содомията и инцеста за допустими и нормални. Ако някой е против, той дискриминира всички, които имат такава сексуална ориентация. И под ударите на закона попада не този, който до днес е смятан за престъпник, а този, който го смята за престъпник.
„Проучване на Следствената служба във Великобритания показва, че 750 000 британци имат желание за секс с деца… Партията на педофилите в Нидерландия има за цел да легализира педофилията“ (2).
И ако на някого му се струва, че стереотипите да не се прави секс с животни, с родни деца или с малолетни са в безопасност, нека да следи внимателно какво става по темата в „цивилизованите“ западни общества.
Всички сексуални табута, формирани с хилядолетия и имащи своите дълбоки биологични и еволюционни основания, пред очите ни се превръщат в предрасъдъци, в традиции и стереотипи, които трябва да бъдат прокълнати, смачкани и захвърлени на бунището. Инстанбулската конвенция е сериозна крачка в тази посока.
Ще отида и по-нататък, защото когато аз решавам каква е нормалната моя сексуална ориентация и как е нормално да я практикувам, и когато трябва да бъда защитаван от „дискриминация“, десетки невъобразими днес неща стават възможни. Не е ли стереотип и предрасъдък носенето на дрехи по улиците, когато ми е много горещо? Не е ли стереотип и предрасъдък да не правя секс на публично място? Какво пречи? Какво нарушавам? Защо да не може? Не е ли стереотип и предрасъдък , аз учителят, да не правя секс с ученички или ученици в училище, в междучасията например? Какво пречи? Какво нарушавам? Защо да не може?
Аз определям дали съм мъж или жена. Аз определям към кого имам сексуално влечение, защото това е моята собствена сексуална ориентация. Аз решавам къде, кога и с кого ще правя секс… Стига да има съгласие. Стига да няма насилие.
Това са вратите, които отваря Истанбулската конвенция и ни кани да влезем през тях. В нея разбира се има и много текстове, които са в защита на жените от насилие. Те обаче са като камуфлажна дреха върху това, за което от години се борят хомосексуалистите и содомитите. И не им стига, че обществата вече приеха тяхната ориентация за нормална, но и искат, държат, викат и тропат с крак, за да ни накарат нас, другите, да се чувстваме ненормални, стереотипни. Чиято архаична традиционност трябва да бъде изкоренена.
Има още нещо твърде скандално в Конвенцията. Тя задължава държавата да финансира неправителствените организации, които твърдят, че се борят срещу насилието така, както го разбира самата Конвенция. Член 8: „Страните отпускат подходящи финансови и човешки ресурси за доброто изпълнение на интегрираните политики, мерки и програми за превенция и борба с всички форми на насилие, обхванати от настоящата Конвенция, включително за тези, които се провеждат от неправителствени организации и от гражданското общество.“
Ясно е защо толкова много неправителствени организации проявяват интерес към тази конвенция. Обаче! Ако аз съм НПО, което помага на бедни и бездомни или което работи в полето на образованието, културата и спорта, значи трябва сам да си търся пари, а когато защитавам щенията на хомосексуалистите, държавата трябва да плаща? Не е ли твърде нахално?
(1) https://offnews.bg/sviat/debati-za-uzakoniavane-na-kravosmeshenieto-v-3-evropejski-darzhavi-219045.html
(2) https://sieminehn.wordpress.com/2015/06/24/51-66/
Автор: Юрий Борисов Източник: http://24may.bg
ОЩЕ ОТ Анализи и коментари
Коментари
0 коментара
За първия учебен ден: Какви послания отправиха от парламента
