Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Вяра

Корупцията в България изправя Брюксел пред дилема

През последните 11 години България е обект на специален мониторинг за прилагането на принципите на правотата държава. Корупцията в страната все още не е изкоренена, но Брюксел вече разглежда алтернативи на специалния надзор, отбелязва швейцарският вестник Die Neue Zuercher Zeitung, цитиран от агенция "Фокус".



"Магистратите работят по съветския модел. Главният прокурор ръководи всички прокурори в страната и може да обяви всяко тяхно решение за нищожно", обяснява адвокат Велислав Величков, председател на инициативата "Правосъдие за всеки". Съгласно думите му, тази концентрация на властта има сериозни последици: обвинителните актове по делата за корупция срещу политици и бизнес фигури умишлено се съставят "със скоростта на охлюв", за да бъде забавено съдебното производство. През последните години заради корупция са осъдени само двама кметове и един депутат, подчертава адвокатът.

Величков не е сам в критиките си. В индекса на организацията "Прозрачност без граници" за корупионните възприятия, България е поставена на 75-то място, след всички останали страни от Европейския съюз. Проучване, поръчано от „Зелените“ в Европейския парламент, отбеляза също значителни дефицити в законите за борба с корупцията и особено при тяхното прилагане.

През януари председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, при откриването на Българското председателство на Съвета на ЕС в София, призова за присъединяване на страната към еврозоната и към Шенгенското пространство, от които тя остава изолирана именно заради нерешените проблеми с корупцията, пише още швейцарското издание.

"Учтивостта" на Юнкер отразява дилемата на ЕС. Преди 11 години, България и Румъния са приети в ЕС от геополитически съображения, въпреки че не отговаряха на критериите за членство по отношение на демокрацията и върховенството на закона. Ето защо ЕС постави България и Румъния под специален надзор - така нареченият Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП). Бяха създадени конкретни и технически цели и за двете страни - от борбата с организираната престъпност до реформата на съдебната система. Служителите на ЕС се надяваха, че двете страни скоро ще бъдат освободени от специалния режим.

Единадесет години по-късно разочарованието се усеща в разговорите с вътрешни лица в Брюксел, въпреки че МСП със сигурност е довел до подобрения. Но процесът на реформи в Румъния е като разходка с влакче в увеселителен парк: след постижения, като например засилване на органа за борба с корупцията, следват неуспехи като последните закони, които ограничават независимостта на съдебната власт. България се смята за по-нестабилна. Тя изглежда успешна в борбата с мафиотските структури. В Брюксел обаче се говори за организационни дефицити в органите за борба с корупцията и за "култура на политическо влияние" в прокуратурата.

Все още има голяма нужда от реформа, но ЕС не желае да държи две от своите държави членки под специален надзор", коментира швейцарският вестник.




Източник: actualno.com

Добавете коментар

Вашето име:

Моля, въведете Вашето име

Коментар:

Моля, въведете Вашият коментар

Защитен код:

Моля, въведете защитния код

 

За първия учебен ден: Какви послания отправиха от парламента

Саботажите срещу медиите са без аналог по своята дързост и интензитет, смятат от хелзинкския комитет

Защо Силвия Великова? Какво се случва в БНР?

Нено Димов: Предстои най-тежката процедура по отнемане разрешителното на „Феникс-Дупница“

Казусът "Великова" стигна до Франс Тимерманс и Вера Йоурова

Васил Велев: Кризата дойде!