Проф. Стоян Денчев: "А кой ще спаси българската "Нотр Дам“ в Одрин?"
16 Април 2019, Вторник
Политиката трябва да брани духовната независимост на българите
На 5 април Вселенският патриарх Вартоломей заедно с гръцки духовници и в присъствието на Старозагорския митрополит Киприян проведоха служба на гръцки език в българската църква „Св. св. Константин и Елена“ в Одрин. Това възкреси спомени отпреди 150 години,
На 5 април Вселенският патриарх Вартоломей и Адрианополския митрополит Амфилохий, заедно с гръцки духовници проведоха служба на гръцки език в българската църква „Св. Св. Константин и Елена” в Одрин по случай патронния празник. Информацията бе публикувана на сайта на Съюза на тракийските дружества в България, а автор на материала бе д-р Ваня Иванова.
Епицентър.бг се обърна за коментар към проф. Стоян Денчев, почетен гражданин на град Одрин, който като ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии и като Председател на Съюза на народните читалища, е съпричастен към темата.
Проф. Стоян Денчев
Непозитивната реминисценция на българо-гръцките културни общувания е въпрос, който е ангажирал вниманието на много учени, общественици, културни дейци, изследователи и политици. Сред тях са Константин Иречек, Любомир Милетич, Георги поп Аянов, а през последните 3-4 десетилетия проф. Лизбет Любенова, доц. Боряна Бужашка, г-н Ангел Ангелов, д-р Пламен Теодосиев, Пламен Крайски, Стефан Пейков, Стоян Райчевски, д-р Ваня Иванова, Красимир Премянов, Тошо Пейков, проф. Петър Ников, проф. Зина Маркова, д-р Ваня Стоянова, акад. Иван Снегаров, проф. Николай Генчев, проф. Михаил Арнаудов, и много, много други. Техните писания и тяхното отношение към проблема са обект на научни търсения и дирения, доказващи борбения дух на българина и стремежа му към независима българска църква. Те представят историческите сведения и съвременните събития белязали българския идеал за независимост и свобода.
С колегите ми от Университета и с редица читалищни дейци от нашата страна съм организирал различни научни и културни събития в Одрин, дейно участие, в които са взимали студенти и представители на академичните среди, защото вярвам, че само по този начин се поддържат „живи“ българският дух и традиции зад граница.
При срещите си през годините с няколко областни управители (валии) на област Одрин, с няколко кмета и с други представители на светската и духовната власт в Република Турция, винаги съм поддържал добри и дипломатични отношения, защото вярвам, че именно чрез науката и културата може да се запазят добрите отношения между трите балкански народа – българи, турци и гърци, които са живели векове наред на една обща територия, на Балканите.
Разбира се, не е излишно, ако се каже, че събитията от 5 април тази година възкресиха спомени от преди 150 години. Спомени, които за пореден път изведоха на преден план борбата на българите за богослужения на Български език в Българските православни храмове и в частност в тези на територията на град Одрин в Република Турция. Проблемите с фенерските владици от преди 150 години са като жарава, която с всяко действие от страна на гръцкото духовенство, разпалват нови и нови пожари.
Политическите отношения стъпват здраво на историческите и културните влияния наслоени от миналото. Нима историята не ни учи, че политиката в лицето на нейните представители като Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, Екзарх Антим I, Найден Геров и др. не отстоява българските интереси.
Политиката трябва да брани духовната независимост на българите, не само заради тяхната народностна принадлежност, но и заради принципа на идентичността. Нима Васил Левски не го е прокламирал „…да бъдем равноспоставени с другите европейски народи …“ Не равноправни, а забележете, равнопоставени… Той също като други светли личности в българската история отстоява правата на българите в църковно-националната борба. Ние сме свидетели, дори и днес, как събитията белязали духовната независимост и последвалата ги книжовна извисеност на българския народ от средата на IX почти до края на XIX век се характеризират с проблеми между българското и гръцкото духовенство. И когато споменаваме историческите предпоставки за тази вражда, разбираме защо думата фанариоти за българите има двойно негативно значение. На гръцки тя е: „Φαναριώτες“, на румънски „Fanarioţi“, на турски „Fenerliler“, а на български е дума с две значения: (1) знатни гръкоезични християни в османската столица Цариград и (2) служители на гръцката Цариградска патриаршия, особено по време на църковно-народната борба.
Вероятно е дошъл моментът да се постави ребром въпросът за българските храмове в Република Турция и богослуженията на български език в тях. От една страна българските църкви на територията на Република Турция, според църковните канони попадат в диоцеза на Вселенския патриарх?!! От друга - според действащите закони в Република Турция, службите в тях трябва да се водят на български език или да се служи на два езика при съвместно богослужение, съгласувано между двете църкви – българската и гръцката. Въпрос, чиито отговор е търсен в продължение на 150 години, и за съжаление до днес не е намерено адекватно решение за него. Може би е добре да се потърси по дипломатически път и съдействието на турската държава, под чиято юрисдикция „функционират“ всички религии на нейна територия. В тази връзка би могло да се помисли за евентуална промяна на статута на църквата „Св. св. Константин и Елена“ и от действаща, тя да бъде превърната например в Български музей на Възраждането. По този начин, в една доста по-лека обстановка, тя ще продължи да удовлетворява нуждите на всички български граждани, които живеят в България и извън нейните предели да любят с цялата си душа българския език и българските традиции.
Все въпроси, чиито отговори могат да се опитат да дадат и други личности, които морално крепят устоите на отношенията между българи, турци и гърци на Балканите.
... и да не забравим – Снощи горя един от символите на Париж и на католическия християнски свят – катедралата „Нотр Дам“. Голяма загуба за човечеството! Държавни глави, министър-председатели, културни дейци, общественици, филантропи, бизнесмени и банкери от целия свят реагираха „на часа“, че трябва и не може да не се спаси тази световна културна ценност!
Към тях се присъедини и българският министър –председател г-н Бойко Борисов. Затрогващи бяха думите на президента г-н Румен Радев, който каза: „Пожарът в „Нотр Дам“ е болезнена рана в сърцето на човечеството“.
Но от тази сутрин аз непрестанно и настойчиво се питам:
„Кой ще спаси от „ПОЖАРА“ българската "Нотр Дам“ в Одрин?!“
Източник: epicenter.bg
Коментари
0 коментара
Елена Йончева: "Големият проблем, свързан с насилието над жени, е бедността"
