Доц. Петър Ненков: Историята на Сухопътните войски, като най-мощен вид въоръжени сили на Българската армия е изпъстрена с много героизъм
19 Ноември 2019, Вторник
На 19-ти ноември се отбелязва празника на Сухопътните войски в България. Определен е с Решение 477 на Министерския съвет от 16 ноември 1992 г. по повод блестящата победа на младата българска войска при Сливница на 19 ноември 1885 г. по време на Сръбско-българската война
Интервю на Евелина Бранимирова с доц. д-р Петър Ненков, военен историк
Водещ: Дълга и славна е историята на най-многочисления вид въоръжени сили – Сухопътните войски на Българската армия. Тяхната история поставя началото си от най-великата и голяма победа във войната на капитаните над генералите – Сръбско-българската война. Сега по темата ще разговаряме с военния историк доц. Петър Ненков, с когото ще си припомним дългата 140-годишна история на Сухопътните войски, или ако мога да ги нарека пехотата. Здравейте.
Петър Ненков: Точно така. Пехотата е царицата на боя, както още е известна. 7 ноември е една бих казал знаменита дата в историята на Българската армия и на нейния най-мощен и най-многоброен вид въоръжени сили – Сухопътните войски.
Водещ: А защо 7 ноември, а празнуваме на 19 ноември?
Петър Ненков: 7 ноември по стар стил, а празнуваме 19 ноември по нов стил. Това е бих казал кулминацията на генералното сражение между българската и сръбската армия при Сливница, в което младата българска войска разгромява по един безапелационен начин сръбските полкове и дивизии, командвани от полковници и генерали, завършили реномирани военни академии на Запад и в Русия, и обръщат хода на бойните действия на 180 градуса, като принуждават сръбската армия панически да започне отстъпление към територията на Сърбия. Конкретно този ден защо казваме, че е кулминацията? Знаем, че на 2 ноември сръбският крал Милан заедно със своите две армии – Нишавската, която настъпва в направление към българската столица София, и Тимошката, начело с генерал Решанин, която има задача да настъпи и окупира Северозападна България и да превземе Видинската крепост, нахлува в пределите на България. Основният мотив на сърбите е, че след съединението на Източна Румелия и Княжество България се нарушавало драстично статуквото на Балканите и подписания на 13 юли 1878 г. Берлински договор на великите сили. И сърбите едва ли не като някакъв гарант в този Берлински договор решават да се възползват от факта, че цялата българска войска почти е съсредоточена на българо-турската граница, за да отрази евентуален удар на Османската империя, и решават да нахлуят, съвсем бандитски, вероломно, в западните предели на българската държава и да преместят държавната граница по поречието на река Искър. Но както казват старите българи, сметката им се оказа без кръчмар. Може би в плановете на сръбските щабове и на военното им разузнаване приблизително е имало данни колко пушки, колко саби, колко топове, колко личен състав има младата българска войска. Но съм сигурен, че те въобще не са предполагали и нямали са и дори данни, че след тази вероломна агресия българите ще станат като един под знамената на своето застрашено отечество и ще се хвърлят като разярени лъвове да защитят акта на току-що извършеното съединение на Северна и Южна България. И наистина в тази краткотрайна, но много жестока и кръвопролитна война те проявяват чудеса от храброст, масов героизъм и покриват своите бойни знамена с неувяхваща слава. На 7 или 19 ноември по нов стил, както казах в началото на моето експозе, е кулминацията, върха на генералното сражение, което започва на 5 ноември край Сливница. В този ден се водят бойните действия с променлив успех. На десния фланг частите на ротмистър Анастас Бендерев под прикритието на българската артилерия преминават в настъпление срещу сърбите на връх Кривоший. Макар разстоянието да е било доста голямо, българските дружини се хвърлят в атака на нож с бойния вик „Ура“. Сърбите не дочакват атаката на българите и не желаят да влязат в ръкопашен бой с тях, като започват да се предават, хвърляйки оръжието си, а другите се разбягали. Като през цялото време на българската атака духовата военна музика свири „Шуми Марица“. И този боен марш наелектризира до краен предел българските воини. Но докато на десния фланг българите имат успех, в центъра става много критична ситуацията, тъй като командирът на Шумадийската дивизия, сръбска дивизия, решава да се вклини в оголения български център и за тази цел хвърлил три батальона в атака срещу само три български роти срещу себе си. В този критичен момент началникът на участъка капитан Олимпи Панов, оценявайки надвисналата опасност, заповядал: съберете незабавно всички музиканти, ординарци, писари, готвачи, въоръжете ги с пушките на убитите и ранените им другари и ги разположете в окопите. Кажете им, че в техни ръце сега е съдбата на България. Така беше някога на Шипка. Тогава техните бащи и братя издържаха. Длъжни са да издържат и те. И те наистина издържат. На помощ 50 италиански работници от строящата се наблизо Барон-Хиршова железница, записали се в българската армия като доброволци. Със задружни усилия е отблъснато вражеското настъпление. И този ден наистина се явява преломен в хода на бойните действия. Тъй като сръбският крал Милан зарязва своята войска и панически се оттегля от бойното поле в направление към Пирот. Сръбските полкове и дивизии след това го последват. Това е паметна победа, за която крупният военен теоретик Фридрих Енгелс, някои го знаят повече като един от основоположниците на научния комунизъм, но това е голям военен историк и експерт, казва: Но противно на всякакви очаквания българите без руските офицери, при съотношение на силите 2:3 поголовно разбиха сърбите и спечелиха уважението и възхищението на изумена Европа.“ Поради тази причина след демократичните промени настъпи в България, на 10 ноември 1989 г., Министерски съвет с Решение № 477 от 16 ноември 1992 г. обявява датата 19 ноември за празник на Сухопътните войски и от този момент всяка година тя се чества тържествено в гарнизоните на Българската армия.
Водещ: А сега да преминем към втората част на нашия разговор. Историята на Сухопътни войски след голямата победа. Знам, че трудно да се изброят всички битки, всички войни, в които участва пехотата оттук нататък , но нека очертаем най-важното, най-същественото за развитието на Сухопътни войски.
Петър Ненков: Да, наистина историята на Сухопътните войски като най-многобройни и най-мощен вид въоръжени сили на Българската армия е изпъстрена с много героизъм, с много победи, с много драматични перипетии, с върхове и падове. И искам да кажа, че ние като българи, като народ трябва да се гордеем със своята армия и най-вече със Сухопътните войски, които наистина преобладават в числен състав в нейната структура и състав. След Сръбско-българската война, в която Сухопътните войски участват с 12 пехотни полка, в Българската армия и респективно в Сухопътни войски започват да се провеждат години наред организационно-щатни промени, които имат за цел да повишат тяхната боеспособност, да ги превъоръжат с модерна бойна техника и оръжие, да увеличат числения състав и да превърнат армията и респективно Сухопътните войски в една масова, народна армия, която може да защити във всеки един момент независимостта, териториалната цялост на българската държава, намираща се в средата на Балканския полуостров, този буреносен кръстопът, който често пъти е става свидетел на кървави и жестоки войни. Българското правителство наистина и монархът приемат присърце тази задача да превъоръжат и да модернизират Българската армия, свидетелство за което е приетият през 1891 г. Закон за устройството на въоръжените сили в младото българско княжество. Съгласно този закон Българската армия наистина търпи редица организационни промени, които наистина повишават нейната отбранителна мощ. В следващите години би трябвало да отбележим и следващият Закон за въоръжените сили на България, който е приет в края на 1905 г., месец декември, 20 декември, стар стил, нов стил 2 януари 1944 г. Когато Българската армия се развръща, вече има 24 пехотни полка, които пък от своя страна по два в пехотна бригада. А всяка пехотна дивизия има по две пехотни бригади, които в случай на война се развръщат по още една и всяка пехотна дивизия има по три пехотни бригади. Една наистина страховита мощ, превъоръжена със съвременно оръжие, която става една от най-мощните армии на Балканския полуостров. И, естествено, няма начин да не се спра в моето експозе за историята на Сухопътните войски върху един от най-славните моменти в тяхното развитие. Това е участието на Българската армия и на Сухопътните войски във войните за национално освобождение и обединение. Естествено, върхът е във тези войни, 1912-1913 г., когато Балканският съюз воюва срещу Османската империя и успява да ликвидира повечето от нейните европейски територии. В тази коалиция, в тази война България кавалерски основната част от бойните действия и мобилизира в своята армия 600 хиляди души, като в по-голямата си част те са съсредоточени в Сухопътни войски. Паметни ще останат победите на българската пехота при Лозенград, Люле Бургас. Бунар Хисар, в прохода Маказа. Също така в превземането с щурм на непревземаемата според някои военни експерти Одринска крепост.
Водещ: Нека да поговорим за малко за въоръжението на Сухопътни войски.
Петър Ненков: В началото, след Освобождението, въпреки че сега в редица писания, в социалните мрежи, а и в някои официални статии се забелязват критични бележки към руската армия като наша освободителка, исторически факт е, който никой не може да отрече, че именно благодарение на руснаците след Освобождението е създадена българската войска и тя е окомплектована, въоръжена и подготвена с руски военни устави, с руско въоръжение и съвсем безвъзмездно руснаците, изтегляйки се след подписването на Берлинския договор от великите сили, оставят на младата българска армия, на Княжество България, оставят голямо количество стрелково въоръжение, оръжия, инженерно, сапьорно и кавалерийски окомплектования.
Водещ: След това обаче ние ставаме съюзник на Германия. Следва едно немско въоръжение…
Петър Ненков: … тези оръжия се казва, че са вече морално и физически остарели и се взима решение те да бъдат заменени с по-добро въоръжение. Не е тайна, че във войните за национално освобождение и обединение Българската армия воюва с австрийската магазинна пушка „Манлихер“, която е една от най-добрите за своето време. Също така в хода на Първата световна война, когато България изпитва невероятен недостиг на въоръжение и боеприпаси, германците предоставят на българските си съюзници тежки картечници, минохвъргачки. Създават се по четири картечни роти във всеки пехотен български полк и също така минохвъргачни роти. Скорострелната артилерия замества допотопните стари оръжия, които са много по-трудни за зараждане и за прицелна стрелба.
Водещ: Мисля, че тук е важно да се каже, че ние на няколко пъти сме се превъоръжавали. Първо с руска техника и въоръжение, след това с немска, която, когато сме съюзници на Германия. После, когато сме членове на Варшавския договор отново с руска, по-точно съветска техника, сега вече преоборудваме отново нашата техника, тъй като вече сме страна – член на НАТО, отблизо 10 години, и отново се превъоръжаваме. Наистина тук е важно да отбележим как става адаптацията на Сухопътните сили към тази нова техника, към това въоръжение. Очевидно е, че българските прихващат военнослужещите и почват да я използват.
Петър Ненков: Наистина не е лесно да се заменя в хода на обучението на войската един вид въоръжение или бойна техника с друг вид въоръжение и бойна техника. Но българските командири и българските офицери успяват да обучат своите войници за кратко време да я използват. И това си проличава най-вече в хода на войните, както и в мирния период след Втората световна война, т.нар. студена война, която според моето скромно мнение този период е епопея, върхът в развитието на Сухопътните войски. Само искам да кажа няколко факта в подкрепа на моето твърдение, че това е върхът в развитието на Сухопътните войски. През 1973 г. се формира командване на Сухопътните войски, което се занимава с подготовката, комплектоването, развитието на сухопътните обединения, съединения и части.
В Сухопътните войски на Българската армия влизат пет танкови бригади с над 1500 танка Т-55, 300 танка Т-72 и около 200 танка Т-62 Ракетните войски на Българската народна армия имат три ракетни бригади и тн. Тези бригади разполагат с оперативно-технически ракети и комплекси. Същевременно родовете войски получават нова въоръжение и комплектоване, което наистина превръща Българската народна армия в една от най-силните армии в Югоизточна Европа. Мирновременният състав на армията достига 152 хиляди души. Волнонаемният резерв в Българската армия надхвърля над 2 милиона мъже. Според доклад на ЦРУ Българската народна армия по това време е най-добре подготвената след Съветската армия във Варшавския договор, бойната й готовност, боеспособността, бойния дух и въоръжението са на отлично ниво. За съжаление след демократичните промени на 10 ноември 1989 г. и подписването от България на Договора за обединените въоръжени сили в Европа започва едно редуциране, едно съкращаване на въоръжение, на числения състав на армията, на войскови формирования и на цели военни гарнизони.
Водещ: Да, и това е нормално, тъй като идва и краят на студената война и е нормално да започне един такъв процес, ние сме част от световния процес…
Петър Ненков: … Военната експертиза беше задушена от политическата недалновидност.
Водещ: Да, именно това исках да ви попитам. Тогава, когато се взимаха решения за съкращаване на определени военни части и тогава, когато се взе решението за премахването на наборната военна служба, когато след години сега става ясно, че е било грешка. Това грешни решения, защо не са се вслушали тогава политиците във военната експертиза, или пък самите военни не са надигнали глас, за да защитят тезите си.
Петър Ненков: Аз мисля, че истината е някъде по средата. Първо в годините на т.нар. демокрация в Министерството на отбраната доста политици, които нямаха и понятие от строителство военно и управление на въоръжени сили, взеха ръководни постове. Също така и командващите тогава офицери, генерали, някои от тях не посмяха да кажат смело на политиците своето мнение по отношение на извършваните от тях драстични реформи в Българската армия, които я доведоха до днешното не много лицеприятно положение. За съжаление в последните години въпреки опита да се внесе един обрат в полза на превъоръжаването на Българската армия, все още в нея преобладават въоръжение, бойна техника от времето на Варшавския договор, от 40-50 години назад. Което наистина е морално и физически остаряло и не отговаря на съвременните изисквания за водене на един общовойскови бой. И би трябвало час по-скоро да се замени със съвременно въоръжение от българското военно и държавно ръководство, защото…
Водещ: Сега виждаме едно такова желание, един такъв устрем у политиците да се превъоръжим. Дано така да продължат нещата. Как виждате вие бъдещето на Сухопътните ни войски?
Петър Ненков: Много тревожно прозвуча в едно интервю изказването на началника на отбраната генерал Боцев, Андрей Боцев, че има доста голям некомплект в личен състав на отделните войски, формирования, че въпреки кампанията, която сега върви, „Стани войник“, за попълване на личния състав на армията, все още той продължава да съществува. И мисля, че трябва да се помисли по този въпрос от българското правителство, защото пак повтарям, в регионът, в който се намира България, е с много динамични политически промени и би трябвало Българската армия да бъде готова всеки един момент да отговори на изискванията, които се отправят към нея за защита на териториалната цялост на Българската армия. Виждам, че в момента има малко повече афинитет българското правителство, а може би и ръководството на армията Военновъздушните сили, Военноморските сили с проекта за нова бойна машина за Сухопътните войски малко се забавя с неговото реализиране.
Водещ: Ще питаме за това какво се случва там.
Петър Ненков: Иска ми се по-скоро да бъдат изпълнени тези заложени в плановете на правителството проекти, за да могат Сухопътните войски да бъдат въоръжени и поне отчасти да могат да изпълняват възложените им задачи по охрана на териториалната цялост и суверенитета на България.
Източник: http://focus-radio.net
Коментари
0 коментара
Фолклорни танцьори от Петрич за малко не се превърнаха в нелегални емигранти на летището в Санкт Петербург.
