Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци

Най-накрая – Отговор на въпроса – ЗАЩО ПЕЕВСКИ?


Сподели:
18 Юни 2013, Вторник

“Моля Ви прочетете писмото внимателно! Голяма част от фактите са от немското списание „Der Spiegel“.
Защо беше това с Делян Пеевски?


Тази седмица в европейският парламент, съвет и комисия се обсъжда така наречената Европейска наредба за разследване. Какво означава това?

Съдия или прокурор от всяка страна на европейският съюз може да издаде заповед за арест и да определи мярка за зад
ържане на всяко лице независимо в коя страна на ЕС то се намира или чий гражданин е той. Тази нова правова линия се основава на принципа на взаимната акцептация на институциите. Това означава, че ако един съдия или прокурор, например от Германия, издаде заповед за задържането на някого в България, това автоматично би трябвало да се изпълни от съответните служби без да е необходима преценката на български съдия. Ауууу.

А кой са тези служби? Това, разбира се, е ГДБОП. Нали се сещате, че немският прокурор едва ли ще се заинтересува за откраднатата кокошка от комшията на баба Пенка в Пещера например.
Едва ли има и начин да разбере за това.Това обаче, което със сигурност може да разбере, е за трансгранични престъпления на най – често добре организирани банди и олигарси. В този случай той се свързва не с полицията, а с борбата с организираната престъпност – ГДБОП. Логично!

Съвсем “ случайно“ току – що тази ГДБОП мина към ДАНС, на която също така съвсем случайно за шеф беше предложен Делян Пеевски.

Това означава следното. Ако немският прокурор реши да хване някого, не е необходимо да контактува с българският си колега или съдия, а просто да набере телефона на някого. На кого? Правилно! Телефонът е на шефа на ДАНС – Пеевски. Сега обяснявате ли си защо не можеше да е някой, на когото му „бъркаме през ръкавите„ както се изразиха в едно предаване. На този пост може да е само и единствено един от най – нашите. Никой друг. Затова беше всичко много бързо и грубо решено. Вече не е важно да се контролират български съдии или прокурори.Те губят значението си. По този начин се заобикаля цялата българска правосъдна система. Единственото, което остава, е физическото задържане от нашите власти.

Сега може би ще кажете „ След като е задължителна съдебната или прокурорска заповед на немския колега, какво значение има кой е шеф? Изпълнявай и толкова!“
Не съвсем. По информация на немското списание „Der Spiegel“ след като България и някой други страни преди три години възприемат принципно това решение, се стига до едно доста жилаво боричкане на мнения и се стига до лекото „ омекотяване “ на решението. „ Ние успяхме да въведем принципа на пропорционалност “ казва член на вътрешната комисия на европейският парламент. „ И постигнахме това, че действията (задържане) могат да бъдат отхвърлени ако се прецени, че не отговарят на националното право“ допълва още той.

Кой ще е този, който ( първоначално) определя дали едно задържане отговаря на националното право? Разбира се, Пеевски. „Защо не? Та той е юрист! При това е шеф и на ДАНС! Той знае много добре! Ако той не знае, тогава правният отдел на ДАНС, ( на когото шеф пак е Пеевски, разбира се) “.

Пак „съвсем случайно“ беше прието новият шеф на ДАНС да е задължително юрист. Интересен факт?
Още по – интересно е, когато дойде моментът, в който една европейска заповед за задържане на чуждестранен съдия или прокурор не се изпълни „ поради несъвместимост на нашето законодателство“ с немското например. Кой е виновен?
Президентът казва „Аз не назначавам шефа на ДАНС. Това е решение на Народното Събрание“ – пак „случайно“ наскоро прието решение. Чудесно извинение, защото това е колективна отговорност. Случайност? Наивност? Нищо подобно. Президентът участва също в играта и нека не се извинява с „ наивност“ и „доверие“. Всичко е много добре премислено и нека не си играем на деца.
Политическа отговорност също не се носи, защото МВР остава също на „сухо“. Затова може би никой не се съпротивляваше истински на преместването на ГДБОП в ДАНС.
Всъщност задавате ли си въпроса какво общо имаше ГДБОП с подслушването? Кое наложи преместването му? Според мен просто се използва суматохата.
С две думи. За да се арестува някого от организираната престъпност и олигархия трябва нашата прокуратура и съд да го свърши. Както знаем, това не се случва вече 23 години. Невъзможно! Европа си измисля чудесен начин да заобиколи това с новата наредба за разследване. Затова обаче ние, както винаги, си измисляме начин и той е да го наречем „Делян Пеевски“ – първото и единствено звено между нашите служби и правораздавателната система на ЕС. Намерихме му цаката и този път. Смятам, че това е игра на всички. Президентът остава чист. Правителството, в лицето на МВР, също. А решението на парламента е колективно. Виновни пак няма. Олигархията е защитена. Всички остават „чисти“.

Тази европейска наредба се очаква да влезе още тази година в сила. Затова се бързаше толкова и никой не си обяснява този уж самоубийствен ход. Нищо самоубийствено няма. Напротив. От гледна точка на престъпната олигархия е чисто спасение. Всичко е дълбоко премислено.

Ако някой си задава въпроса „ Къде е заровено кучето?“, то то е тук. Но не заровеното куче
трябва да се скрие. Този номер го знаят и те. Понякога това куче се заравя, за да се намери и да прикрие смърдящия труп отдолу. Кой ще рови по–надолу след като кучето е открито?

Нека не позволяваме да ни правят на наивници. “



Източник: silnabulgaria.com

В категории: Конфликтни теми, Избрано от редактора


Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
И Меркел иска дебат за българските и румънските емигранти

Украйна, а не Русия

Шумахер посрещна 45-ия си рожден ден в кома

Българите, румънците и бъдещето на Европа

Проф. Константинов: Ние си отиваме, няма вечни народи

Гъвкавото пенсиониране е риск за фискалната стабилност





ИНТЕРВЮТА
Румен Ненков: Конституционният съд е зависим при взимането на решения Румен Ненков: Конституционният съд е зависим при взимането на решения

Институцията не трябва да е безконтролна, а да се отчита пред обществото.