Техника от изтока демонстрирана на Панаира на занаятите и изкуствата
09 Август 2013, Петък
Боряна Мочева: „В рисуваната коприна невъзможни съчетания няма, защото дисхармонията също е вид хармония за някого”
Рисуването върху коприна има над 2 000 годишна история. Практикувано е в продължение на векове в Азия, прехвърля се в Европа, а сега става много популярно в Съединените щати. Съществуват много видове коприна: хаботай (Habotai), коприна сатен (Saten), дупион (Dupion), органза (Organza), китайска коприна (Crepe de China), велвет (Velvet), шифон (Shifon), шармю (Sharmeuse). Когато се положи боята върху бялата коприна, тя се разстила почти равномерно във всички посоки. Коприната е много по-различна от хартията и платното. За да се направи дадена форма се използват различни техники, които контролират боята. Друг важен момент в процеса на рисуването е, че грешките не могат да се трият. Всяка картина е уникална.
Боряна Мочева е майстор рисувана коприна. Завършила е специалност „Педагогика на изобразителните изкуства” във Великотърновския университет и специалност „Графика” при проф. Радко Радков. Преподавател по рисуване в Техникума за моден дизайн, Велико Търново и от 2003 година е участник в Международния панаир на занаятите и изкуствата „Булгарика”. Тази година за дванадесетото му издание талантливата художничка се представя с рисуване върху коприна – шалове и картини върху коприна, правени с различни техники.
Здравейте, г-жо Мочева, какво е усещането да сте сред толкова много хора на изкуството събрани тук?
Боряна Мочева: Атмосферата е много приятна, различна от ежедневието. Това е една емоция, която всяка година е различна.Самата атмосфера зарежда, защото на едно място се събират много творци и автори от различни краища на страната. Когато имаш контакт с различни хора, обменяш идеи за тяхното разбиране, за тяхното изкуство и наистина атмосферата е много приятна.
Каква е техниката ви за рисуване?
Боряна Мочева: Рисуваната коприна, като техника, има много вариации. Като се започне от ръчното рисуване директно върху плата. Техники, които произлизат и са развити в Япония, като „шибори”, „серти”, „батик” (с восък), сереграфия, монотипия и много други. Безброй много техники и всеки един автор, който се занимава с рисуване сам преоткрива своите техники в съчетанието и това е уникалността на един творец. Да преодкрие себе си по някакъв начин в това, което прави.
Какво представлява японска техника „Шибори”?
Боряна Мочева: Това е възлова техника, при която платът се нагъва по различен начин, след което се притиска, багри се в определени цветове и се получават различни и интересни форми. „Кумо” е разновидност на „шибори” техниката. В което се използват естествени материали, за да се получи първоначално тази форма. В случая могат да се използват речни камъчета, различни пръчки, около които се увива плата с конец, който може да е с различна дебелина. След което се багри и след изсъхване на плата се получават фантастични форми с интересни преливания на цветовете. След като изсъхне материята се опъва на рамка, за да може да се продължи рисунката.
Къде най-много се използва тази техника „шибори”?
Боряна Мочева: Има такива облекла, които се правят на този принцип. Повечето хора го знаят, като възлов батик. Човек може да фантазира, да направи нещо различно, като използва тези традиционни техники, характерни за японското изкуство на рисуваната копина. Производството на текстил се заражда в Китай. Възприето е от японците и те взимат част от тяхната култура и изкуство и доразвиват това, което са направили като десени. Тази техника е тръгнала от изтока. В Индия също багрят. Там обаче използват памук и памучни десени. В Индонезия, типичния и характерен батик е с използването на восък, който е нагорещен и се нанася върху самия плат. Доста трудоемко, но много изящно, като завършен вид.
Лесно ли се разстила боята на тънката коприна?
Боряна Мочева: Различни са материите, на които се работи, същевременно и по различен начин се третират. Има материи, при които боята се развива много лесно, при други разливането е по-бавно. Много е важно къде се намираш докато рисуваш – дали си в помещение или на открито. Защото всяко едно атмосферно вляние, влияе на работата. Много често ме питат за колко време изсъхва един шал. Не зависи всичко от мен, а и от това в каква среда се намира. Защото при едно по-влажно време ще съхне по-бавно, докато при сухо, слънчево време, изсъхването е за минути. Някои от техниките не могат да се получат, когато е много слънчево или ветровито. Във всяко едно време при всяка една ситуация, се правят различни техники и това е интересното. При някои ефекти трябва да се изчака и около час, за да се получи.
Променят ли се цветовете при изсъхването на боите върху коприната?
Боряна Мочева: При изсъхване ще се промени цветът. И определено рисувайки един шал сега докато е още мокър ми е любим. Харесва ми. В момента, в който изсъхне, си казвам, „цветовете малко потъмняха, не е същото, което беше докато беше мокър”. Това ми е предизвикателството да направя друг нов шал, който да изглежда по-добре от този, който съм направила.
Как подбирате съчетанието на цветовете?
Боряна Мочева: Много важно условие е съчетанието на цветовете при рисуването. Много трудно е да решиш кой цвят до друг да сложиш. Защото от една страна невъзможни съчетания няма, защото дисхармонията също е вид хармония за някого. Хората са различни, светът е шарен и именно дори и най-несполучливите съчетания на цветове има хора, които първо тях харесват. Това ме води на мисълта, че както са подредени цветовете в природата принасяйки ги в шаловете, само че пречупени през моя поглед всеки би харесал, частица от рисуваната коприна.
Как се сътворяват тези красоти. Има ли нещо, което да ви провокира?
Боряна Мочева: Това, което ме провокира да правя различни неща е съчетанието на различните изкуства. Като цяло съм завършила графика и това което правя в момента, като краен продукт, е свързано с приложните изкуства, но в същото време цветовете са характерни за живопистта. Тук на едно място събирам графика, живопис и приложни изкуства. За да се получи наистина нещо различно и интересно. Също така ме интересуват и така наречените препечатки на графиката, които се опитвам да вмъкна в десените, които рисувам.
Друго, което ме провокира е цялата заобикаляща ни природа, света около нас, всяко едно нещо макар и дребно. Тук атмосферата на панаира е толкова емоционална, че в случая, наистина има много поводи за вдъхновение. Нищо, че изкуството на рисуваната коприна е излязло от изтока, могат да се пресъздадат българските форми и цветове върху коприната.
Има ли нещо, което конкретно рисувате, някакъв модел? Или нещо, което до този момент не сте нарисували, а го имате заложено, като идея?
Боряна Мочева: Нищо конкретно няма до този момент. Сега се впечатлявам от различни неща и не се стремя да се огранича в нещо конкретно, което да направя. Всичко с времето си. Когато нещо узрее като идея, може да съм го мислила година идва си момента, в който се осъществява. В началото, когато започнах да рисувам, си поставях цели какво да рисувам. Имаше поредица, в която рисувах българските съкровища и известни архитектурни обекти. В момента всичко си минава с времето и има нови неща. Сега по-скоро обръщам внимание на разнообразието от техники и цветове. Интересно ми е да опитам от всеки вид приложно изкуство. Това е, което на мен ми доставя удоволствие. Работейки с коприна в следващия момент мога да рисувам върху кожа, стъкло или да работя с различни техники свързани с приложни изкуства, примерно с керамика.
Мъжете интересуват ли се от рисувана коприна?
Боряна Мочева: Не само жените носят рисувани неща. Но една стилна рисувана вратовръзка или риза с изрисуван декоративен елемент за по-официален случай е предпочитана от мъжете. Рисувала съм ризи с леко графични нюанси, които се носят и в ежедневието. Много дами търсят подарък за своите половинки, примерно рисувани вратовръзки с цел да ги изненадат или да разнообразят техния гардероб, за да се чувстват мъжете по-различни. И всеки един човек, когато си купи дреха или нов аксесоар, да се почувства по-различен и да промени своето ежедневие. Хората на изкуството сме тези, които правим и допълваме ежедневието, присъствайки в облеклото и интериора на всеки един човек, който се е докоснал до изкуството или занаятите.
Автор: Нелия Жекова Източник: vlastta.com
Коментари
0 коментара
Българската православна църква трябва да преразгледа отказа си да участва в тържествата по случай 1000-годишнината от създаването на Охридската архиепископия
