Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Какво всъщност казахте на студентите, колеги?


Сподели:
29 Октомври 2013, Вторник


Даниел Смилов,

доцент в специалност “Политология” в СУ

До Академическия (sic) съвет на СУ: Колеги, като университетски преподаватели трябва да знаем, че думите имат голямо значение, защото имат свойството да се навързват в изречения и аргументи, които не трябва да си противоречат.

Вчерашната декларация, уви, не отговаря на това просто условие.

Ако приемаш, подкрепяш и разбираш мотивите за едно действие, означава, че приемаш неговите основания.

Вие казвате всъщност, че окупацията на студентите е основателна с оглед на липсата на морал в политиката и другите изброени мотиви.

След това казвате, изненадващо, че не приемате това основателно действие, а искате други действия (без да казвате какви).

Като оставим настрана отказа на университетското ръководство да изпълни гражданския си дълг, да заеме позиция и да помогне на студентите си да направят правилен избор (просто измивайки си ръцете), тази позиция е вътрешно противоречива. Или мотивът за дадено действие е основателен и разумен, и тогава действието трябва да се подкрепи.

Или мотивът е разбираем, но неоснователен, и тогава действието е неразумно и трябва да се търсят алтернативи. Кое от двете казахте вчера със своите думи: “Академичният съвет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” разбира и подкрепя мотивите на студентите, окупирали сградата на Ректората, като реакция на липсата на морал в политическия живот????”



В категории: Анализи и коментари, Конфликтни теми


Коментари

0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 


АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
Областният управител отново връща решения на Общински съвет Варна

Рецепта за политически боклук

Спорният закон за МВР мина на първо четене

Диагноза „бивш президент“

Ето какъв човек беше Живко Дорийски

Майданът ще роди нова Берлинска стена – Иво Христов, в-к „Стандарт“