Защо младите хора намират работа по-трудно
Хиляди млади хора не могат да си намерят работа, а в същото време стотици позиции в частния бизнес стоят незаети с месеци. Вината е у работодателите, у кандидатите и в образователната система. Снимка “ТРУД”
28 Януари 2014, Вторник
Безработицата сред младите е по-висока, отколкото сред другите възрастови групи. Това е така поради няколко причини. Тъй като младото поколение е различно от останалите, то има много по-различни изисквания към работодателите, към начина на работа, към начина на използване на работното време, а и по принцип на тяхното свободно време.
Поколенчески
проблем
Разминаването идва оттам, че когато един млад човек кандидатства за една позиция, която е естествено съобразена за съвсем друг тип човек от друга генерация, е нормално младежът да не е доволен от това, което той намира на работното място, и съответно търси други решения за издръжката си. Най-вече това са причините, поради които младите имат по-изразен интерес към предприемачеството. Във всички случаи това е много полезно, защото колкото повече млади предприемачи има, толкова по-голям е шансът да се развие икономиката ни и да имаме икономически растеж.
От друга страна - логично е, че не всеки би могъл да бъде успешен предприемач, защото, ако беше така, всички бизнес идеи щяха да са успешни, нямаше да има хора, които да не го правят, и нямаше да има хора, които да са се провалили досега. Тъй като това не е така, има друг вариант. Много от младите българи разчитат на своите родители и на това, което те са им оставили като - да речем - апартамент, бизнес, който вече е създаден и утвърден, в който младите се включват. Така младежите избират този по-лесен и по-гъвкав за тях начин, по който да изкарват своята прехрана. Проблемът за младежката безработица не идва оттам, че няма достатъчно работа, напротив. Работа има, има и много отворени работни места, които ние като агенция в момента не можем да запълним. Имаме над 2000 свободни позиции, за които трудно намираме хора, защото няма нито млади хора, нито по-възрастни, които да отговарят на изискванията на работодателите.
Опитът не е
задължителен
За много от отворените позиции не се изисква задължително някакъв опит. Имаме изключително много свободни позиции, за които е нужно единствено кандидатът да владее един или два чужди езика. От друга страна, има интересни европейски програми, които Агенцията по заетостта предлага, от които биха могли да се ползват както работодателите, така и засега само търсещите работа до 29-годишна възраст. Те покриват средствата за заплати на работодателите при наемане на младежи, които да могат да започнат работа, без да имат съответния стаж, и да докажат на работното място дали могат да се справят. Това е чудесен начин работодателите да си проверят качествата на младите попълнения в екипите на принципа “назначи и пробвай”.
И пак стигаме до образованието и доколко то е адекватно за нуждите на работодателите, до колко то е ефективно и дали трябва да отнема толкова време, което всъщност младите нямат.
Промените и осъвременяването на образованието трябва да станат светкавично, ако не искаме да имаме още загубени поколения. И защо не започнем да създаваме обучителни институции и работодатели в едно, които да обучават кадрите, докато работят за тях?
Най-много свободни места имаме за шивачи. В момента има голямо търсене за международни компании. Има места за ексван търговци, които зареждат магазини с помощта на леки автомобили. За средните нива имаме свободни места за специалисти по продажби в различни сектори.
Имаме различен тип финансови позиции, които са от счетоводни до по-високи финансови позиции. Необходимо е да владеят западен език. Това е важно и за аутсорсинг сектора - ние имаме много центрове за обслужване на чуждестранни клиенти, където е задължително владеенето на 2 чужди езика. В производството, което в голямата си част е ориентирано към износ, отново се налага да знаем чужд език. Финансовите позиции и IT също са с изисквания за владеене на чужд език. И като цяло това са горещите свободни места за 2014 г. Те бяха много топли и през 2013 г.
Въпросът за заплатите е строго индивидуален.
Заплатата
не е според
длъжността
За мен е много важно да изясня, че заплатата се носи от даден човек с неговите умения и качества, а не от дадена позиция. Тоест според мен е много грешно да се мисли, че позицията шивач определя заплатата – например 600 лева. Не! Би трябвало да се разглежда така: този човек, защото шие добре, има по-висока заплата от този, който не шие толкова добре. Заплатата задължително трябва да е функция на производителността на труда на всеки един от нас и не може тя да бъде носена от дадена позиция.
Има работодатели, които не са етични и си позволяват да не декларират коректно заплатата и работните часове на подчинените си. По този начин пестят на чужд гръб. За съжаление сивата икономика все още е голям процент в България и оттам сами си правим (без да съзнаваме) бъдещето невъзможно. В дългосрочен план това е пагубно както за компаниите, така и за работниците. Нормално е един млад човек да не мисли за пенсия и осигуровки, защото е много рано за това. Но за мен е абсолютно недопустимо тези хора да бъдат третирани различно и да не им се внасят осигуровки, да не им се декларират реалните доходи по начина, по който е на останалите. Това е много лоша практика и за съжаление хората го допускат, защото нямат друг избор. В момента, в който те са поставени пред избора дали да работят при такива условия, или да не работят и да нямат препитание, е ясен крайният резултат. Тук идва ролята на държавата и институциите да упражнят контрол и да ограничават тези практики с цел да се случват по-рядко.
Различните хора имат различни нужди. Ако човек е взел заем и трябва да го връща, неговите изисквания и нужди са по-различни, отколкото на този, който няма заем. Изследванията от последните години показват, че средната заплата за София е около 700 лева. Според мен с риск, че генерализирам, това трябва да е минимумът за 8-часов работен ден, за да може човек да си позволи най-нормалните неща. Ако излезете извън столицата, ще видите, че парите, които ще са ви необходими за нормален живот, са по-малко.
Най-трудно е да намериш своята първа работа. Втората, третата и т.н. се намира по-лесно. Младите са много по-притеснени и много по-взискателни, защото не им се е случвало досега. Много е важно човек да провери в интернет дали има информация за компанията, в която иска да работи, да проучи условията на работното място, за което кандидатства. Още от едно време за позиции като сервитьори и таксиметрови шофьори е било нормално да получават бакшиши. Този факт кара работодателите да решат служителите му да получават по-ниска заплата, защото вземат бакшиши. Само че този навик е свързан с платежоспособността на населението и колкото то повече обеднява, толкова по-малко бакшиши се оставят. По този начин заплатите на този обслужващ персонал биха паднали.
Пред младите изниква много тежък избор - да изберат професията, за която да учат и да получават по- малко пари, или тази, на която са в момента. На втората може да не получават удовлетворение, но да са финансово независими.
Емиграцията
остава
вариант
Вариантът за емиграция е бил и ще продължава да бъде в главата на всеки един българин, който не е доволен от това, което намира в България. Като държава още не сме намерили начина, по който да задържаме младите и качествени хора в България. Добрата новина е, че много от тези, които емигрират, рано или късно се връщат обратно тук. Няма бързо и лесно решение на този проблем, защото все пак ние сме най-бедната държава в ЕС и това, че нашите заплати са на това ниво, е от една страна, свързано с историята ни, а от друга - че производителността на труда в България е все още под средната за Европа.
Съветът ми към младите е да следват мечтите си. Няма нищо по-хубаво от това да работиш работата, която ти харесва. Когато станеш сутрин, да отиваш с удоволствие на работа. Пък и пенсионната възраст ще продължава да расте - нека, като ще работим по- дълго, поне да ни доставя удоволствие.
* Авторката е управляващ директор на "Менпауър" за България, Сърбия и Хърватия.
Автор: Надя Василева Източник: trud.bg
Коментари
0 коментара
С 20% се е повишил интересът на българските медии към теми за европарламента през 2013 г.
