Украйна – новата Югославия?
26 Февруари 2014, Сряда
На 250 километра от България една близка нам държава с над четвърт милион българско малцинство се люшка на ръба на гражданската война.
Кървавата жътва в Киев оня ден приключи с 82 убити и 645 ранени и установеният засега крехък мир е най-голямата радост на страничния наблюдател. За броени часове зарът на историята се преобърна - президентът Виктор Янукович подписа споразумение за преходно правителство и избори през декември, но няколко часа по-късно осъзна, че дори животът му е застрашен, и духна в неизвестна посока.
Довчерашни министри и шефове на специалните служби също се разбягаха, столицата е превзета от гражданските отряди за самоотбрана на Майдана. Парламентарното мнозинство във Върховната рада се преобърна, след като 70 депутати от управляващата Партия на регионите преминаха към опозицията и почнаха да коват извънредно законодателство. Украинският парламент си върна част от властта с реставрацията на конституцията от 2004 г., а в условията на изчезнали президент и главен прокурор Радата взе на ръчно командване трите власти в страната и уволни Янукович.
Опиянението от победата и гневът от жертвите не бива да замъглява умовете на украинските патриоти и да ги водят в опасната посока на репресии спрямо руското малцинство, което обитава предимно източната и южната част на страната. Законът, гласуван от Радата, за отнемане статута на руския като регионален език е стъпка накриво. Призивите за убийство на Янукович от украински депутати, както и заканата на руския радикал Владимир Жириновски "Да бъде изгорена с напалм Украйна" са злокобни образци на пропагандата по насъскването на двата братски народа един срещу друг.
Новото прозападно мнозинство в Киев трябва да си даде ясна сметка, че на карта продължава да е заложен гражданският мир. Извадят ли ножовете един срещу друг православни и униати, руснаци и украинци, касапницата като нищо ще надмине тази в бивша Югославия.
От войните през 90-те между сърби, хървати и бошняци помним с какво непоколебимо усърдие могат да се избиват бивши братски народи. По нищо не личи, че разводът на север от Черно море може да прилича на културната сантиментална раздяла на Чехия и Словакия след падането на комунизма.
Затова първата грижа на Радата е да възстанови нормалната работата на институциите и гражданския ред, да прекрати ширещото се самоуправството, да гарантира правата и сигурността на руснаците и на другите етнически малцинства като българи, белоруси, кримски татари, евреи, молдовци, румънци, унгарци, поляци и други. Незабавно трябва да бъдат озаптени екстремистите особено от украинска и руска страна, да бъдат
разоръжени милициите като "Правий сектор" и "Оплот".
Втората по тежест отговорност пада върху плещите на Владимир Путин. С лека ръка той може да заложи един от двата сценария - разделяне на страната и присъединяване на няколко парчета към Русия или запазване на нейната цялост. Първият сценарий потегли с проруския конгрес в Харков и изразената готовност от депутатите в Автономна република Крим да се отделят от Украйна. Проблемът с населения с предимно с руснаци полуостров Крим, между другото, крие и заплаха от пряк военноморски сблъсък между руския и украински Черноморски флот, които са разположени около Севастопол.
За средния руснак Украйна е същото, което средният българин изпитва към Македония. Един и същ народ с русите, изкуствено разделен от капризите на историята, външни врагове и вътрешни предатели. Емоционалната близост и колосалните енергийни интереси са лош съветник особено при укрепналата напоследък икономическа мощ на Кремъл. Със сигурност Русия е недоволна от изненадващата победа на прозападните сили в Киев и свалянето на Янукович. Обратният завой ще отложи плановете им за привличане на Украйна в бъдещия Евразийски съюз.
В същото време и Европа, и САЩ са наясно, че Украйна не може да запази равновесие на полуукраинска и полуруска европеизираща се страна без помощта на Путин. Стопанинът на Кремъл все още е стратегически икономически и енергиен партньор на Европа и той неминуемо на един етап от кризата ще може да закрепи позициите си. Изборът е превръщането на 45-милионната държава в мост между Европа и Русия, в санитарен кордон между две враждуващи регионални сили или в изгоряла земя.
Източник: Руслан Йорданов, „Стандарт“
Коментари
0 коментара
България без гражданите!
