Трите ябълкови „балерини” на агронома Гено Генов
18 Юни 2014, Сряда
В Добри дял - за първи път в България размножаване на ябълкови фиданки чрез технология в контейнери
Въпреки своите 82 години, Гено Генов не изоставя градините си в Добри дял, които заемат общо 16 дка, и ги гледа с любов и всеотдайност, на които всеки агроном би завидял. Той се грижи за 350 вида растения – плодни дървета и декоративни храсти. Най-много са ябълките – 56 сорта. А голямата гордост на Гено Генов са трите сорта от вида „Балерина” – „Болеро”, „Валс” и „Фламинго”. Както обяснява той, те са най-модерното постижение на съвременната генетика и селекция. Размножаването им се извършва по съвременна технология в контейнери, което гарантира 100% прихващане без сътресение за фиданките, за разлика от другата масово прилагана технология „гол корен”. Освен това контейнерното производство, което е първото у нас, помага дръвчетата да се пренасят на големи разстояния и да се засаждат след десет, дори и повече дена, без притеснение, че няма да се прихванат.
Трите сорта са внесени от Англия преди 30 години и при нашите условия се развиват много добре. Сега в разсадника в Добри дял има фиданки в контейнери, готови за разсаждане, някои от които дори вече имат плодове. А Гено Генов обяснява, че се е случвало през пролетта да продава такива дръвчета и с цветове. Някои от неговите ябълки от вида „Балерина” раждат още на първата година, но е нормално това да стане по-нататък, на втората - третата. А за плодовитостта на трите сорта говори фактът, че на 8 - 10-ата година след засаждането вече се получават 25 - 30 кг плодове от дърво, което означава 10 - 12 т/дка при засадени 200 - 250 фиданки. Гено Генов не пропуска да се похвали, че през 2004 година получил рекордните 50 кг плодове от дърво, което означава 15 т/дка.
Ако любителите на ябълки предпочитат червените, за тях са сортовете „Валс” и „Фламинго”. „Болеро” е с жълти плодове. А продукцията от сорта „Валс” е най-трайната и при подходящи условия може да се съхранява до пролетта, дори до жътва през следващата година.
Характерното за тези ябълкови дървета е, че те нямат странични клони като другите, и по тази причина заемат по-малко място в градината, устойчиви са на струпясване и брашнеста мана. Така че стопаните пестят труд и средства от резитба и пръскане и отглеждат екологична продукция. Но съвсем без грижи не може. За ябълките от вида „Балерина” те включват ежегодно варосване на ствола през пролетта и есента, торене, окопаване, поливане, ако се засуши, прореждане на плодовете през юни, за да се подобри качеството им. Пръскат се само срещу плодовия червей, като Гено Генов използва биопродукти и феромонови уловки. Това също гарантира получаването на екологична продукция.
А дръвчетата могат да се отглеждат и в саксии, на терасата, където може да се създаде истинска плодна градина.
В градините на агронома в Добри дял могат да се видят и други плодни дръвчета – сливи „Стенлей” и от други сортове, круши, череши, вишни, мушмули, други ябълки освен от вида „Балерина”. Многообразието от декоративни храсти включва чимшир, червена бреза, доставена от Хамбург, сребрист смърч, който Гено Генов облагородява, за да запази сребристия си вид, гинко билоба - лечебно растение, което той предпочита да подарява на приятели, отколкото да продава. И не пропуска да отбележи, че е полезна не обикновената отвара от листата му, а веществата, които се извличат от него със специална технология.
Преди време от Петър Събев, създател на първия парк в Евксиноград, агрономът получава кестен „Павия”, за който е характерно, че има червен цвят, и започва да го размножава. Отглежда и салвия за чай, розмарин. Списъкът е дълъг. Колкото до цветята в градината край къщата, които смайват с разнообразието и ароматите си, за тях се грижи съпругата му Мария Арменчева, те са нейната голяма любов, търси ги, носи вкъщи всякакви семена, разсади и се радва, когато растенията цъфнат.
Гено Генов е доктор на селскостопанските науки. Получил е научната си титла заради направените проучвания в областта на растителната защита, от която не спира да се интересува и сега и за която дълго може да говори. Известно време е работил като агроном в Козаревец и там се е занимавал с химизация, после е специалист по растителна защита в Окръжния народен съвет във Велико Търново... От 1964 година отглежда плодни фиданки, а от 1980 година датира интересът му към декоративните храсти.
„Земеделието е завод без покрив, не може без агрономическа мисъл, без торене, без растителна защита”, разсъждава агрономът и продължава да обяснява за гроздето – няма ли мана през май, търси я през есента в кораба (голям дървен съд като корито, в който се събира набраното грозде). Маната се появява, когато температурата е много висока, след валежи. 20 - 25 юли е фатален срок за борба с това най-опасно за лозята заболяване. Тогава заразата се развива в наедрелите гроздови зърна, ако падне дъжд и те не са напръскани в основата си. Гено Генов си спомня как преди години заради пропуснато пръскане точно в този период била унищожена гроздовата реколта в Горско Ново село, Стрелец и не само там.
Освен от растителна защита плодните дървета и декоративните храсти имат нужда и от вода и агрономът знае кога и колко точно да полива, за да се развиват те добре и да няма проблеми. Събира вода в два циментовоза, които е инсталирал в градината, и оттам дъждува. А в най-напрегнатите дни наема работници да му помагат. Гено Генов гледа всичко да е свършено по правилата на агрономията, за да са доволни клиентите, които идват тук да си купят предпочитаното дърво или храст.
Източник: borbabg
Коментари
0 коментара
Владимир Костов: България има горчив опит за последиците от разрушаването на семейството
