Алкохолизмът е тежка и коварна болест на тялото, емоциите и духа
17 Ноември 2014, Понеделник
Най-добре възстановяващите се алкохолици са тези, които удрят дъното. Спиритус ис спиритум, няма трети вариант при алкохолиците, или дух или алкохол...“
Разговаряме с Борис на 44 години. Годините са истински, името не, защото той е от анонимните алкохолици
Здравей, програмата „Анонимни алкохолици” навършва 7 години във Варна, но твърде малко се знае за нейното съществуване, разкажи ни повече за програмата и за себе си...
Борис:
„Програма „Анонимни алкохолици” е програма за въстановяване от алкохолизъм. Участвам в нея почти от самото й създаване и до ден днешен. 8 месеца по-късно, след като влязох в програмата, спрях да пия, така че съм в ремисия повече от 6 години. „Анонимни алкохолици” е програма за пълно въздържание от употреба на алкохол. Зависимостта независимо дали е към алкохола или към нещо друго не е състояние, а коварно заболяване. Има много форми на заболяването зависимост, затова при нас работим с хора, попаднали в капана на хазарта, дрогата , хранителни разстройства и др. Заболяването, освен чисто физическо, е емоционално и душевно най-вече. Най-напред поразява душата, след това атакува емоциите и последно се предава тялото. Възстановителният процес е точно обратното. Започваме с изчистване на тялото, да си дойде на мястото , следва грижа за емоционалната ни хигиена, пренареждане на приоритетите, нагласа, готовност, непредубеденост, честност, защото всичко касае само и единствено моя живот. Не е нужно да го разбира друг, за мен е важно аз да съм наясно с проблема, така че да мога да внеса някои корекции в собственото си мислене и поведение.
За много хора алкохолизмът е слабохарактерност, липса на воля, безотговорност...
Борис:
„Да, гледат на него като на порок. А то е заболяване и е нужна изключителна сила, за да се справи човек с това заболяване. А ние сме в невъзможност, защото ние сме едни слаби хора, безпомощни. Тази дума „безпомощност“ заляга в нашата програма на много места. Именно поради тази причина ние имаме нужда от сила по-висша от нас. И както досега алкохолът беше сила по-висша от мен, т.е. помагаше ми, така сега всеки намира духовна сила по-висша от нас и по-силна от алкохола, за да ни помага. Вярата е основен елемент във възстановяването, обаче не работим със свещеници. „Анонимни алкохолици” не е религиозна програма. Затова ние казваме за Бог – така, както всеки го разбира...При нас се възстановяват християни, мюсюлмани, друговерци, дори хора атеисти. Главната ни цел не е постигане на религиозност, а да останем трезви и да помогнем на други да се възстановят от алкохолизма. Единственото условие е да има налице желание да се спре пиенето.
Как се задейства този механизъм, как се провокира това желание и се гради мотивацията?
Борис:
„Как се стига ли? По точно обратния път...В смисъл това не е мотивация, а негативизъм в чистата му форма, не в отрицателното му значение. Погледът на алкохолика е негативен, като в черно -бял филм. Алкохоликът е с нагласата да взема, да придобива, лакомията въобще не му е чужда, напротив...Ненаситността, онази свирепа жестока ненаситност и висш егоцентризъм , краен...Точно обратното на реалността. Без да дадеш не може да вземеш, това е природна закономерност. За да топли печката, трябва да сложиш дърво. При алкохолика, обаче, мисленето е обратно. Мотивацията не идва като мотивация, а като поражение...Най-добре възстановяващите се алкохолици са тези, които удрят дъното, които буквално се размазват и се предават...Предаването и приемането са важни елементи от програмата. Звучи странно, но в това е смисълът. Първоначално не да се боря с болестта, а да се предам. За да се съглася с обстоятелството, че съм такъв...не да доказвам, че не съм. Което отнема много време, усилия и енергия и е практически невъзможно. Това е първата ни стъпка-да призная, че съм безпомощен пред алкохола и живота ми е станал неуправляем. Да се съглася с това обстоятелство и съвсем спокойно да заживея като такъв, като човек болен, с едно наум, докато стане навик.
Как става навик това да не си алкохолик?
Борис:
„Всяко нещо с времето се случва. Но за това нагласата е много важна, а ние казваме, че волята е безпомощна при заболяванията. Пиенето е само симптом на заболяването. По него личи, че на мен нещо не ми е наред, нали? Това, простете за сравнението, е като оплескването при дизинтерията. Болният може да се закълне, че повече няма да се оплеска, но процесът е извън неговите воля и възможности. И при нас е същото, колкото и воля да прилагаме не можем да се справим. И именно тук е коварството на тази болест. В момента, в който ви се заклевам, че повече никога няма да близна алкохол, аз си вярвам, че казвам истината. И детектор на лъжата може да го потвърди. Защото си вярвам. И само след половин час ще видите един човек пиян, като свиня. Неконтролируем е процесът.“
Лично при вас как дойде обрата на нещата?
Борис:
„Това беше моментът, в който ме връхлетя един конфликт вътрешен... много интимен момент, личен . Тук вече не участват родители, среда, обществено положение, всичко остава на заден план. Няма как да забравя този ден – събудих се след дълъг запой, ние правихме запои от по 20-30 дни , давали сме кръвни проби от 5-6 промила, такива ненормални неща в общи линии. Като се погледнах в огледалото онемях защото се видях обезобразен, губеха ми се дни, не знаех коя дата сме. Пълна безпаметност...Имало е дни, в които съм функционирал някак си, ходил съм напред назад, но без мисъл, напълно неадекватно. В огледалото ме гледаше един човек с надути уши и полузатворени очи. Бях се натровил. В оная сутрин аз знаех, че нещо се случи. Преди това бях опитвал какво ли не, за да си помогна -лежал съм два пъти в психиатрията, лекари, свещенници, психолози и психиатри са се опитвали да ме спасят напълно безуспешно. Беше ясно, че помощ отвън не може да има. И така до онази сутрин, когато у мен избухна конфликта , който беше в убеждението, че не мога да продължавам така, но в същото време, че не мога и да не продължавам така...Не можех да не пия, а не можех и да продължа да пия...В този момент се получи моето предаване , моето лично дъно. В този момент аз знаех, че повече така няма да е. И ми беше все тая дали в този ден ще умра или ще прескоча трапа, но знаех, че от днес нататък повече няма да е така! И тук оставяме настрана интелигентността, образоването, аз нямам кой знае каква заслуга за това, освен че се докарах до там, нали... Това се случи по неведом път...свише....И в тоя ден нещо се прекърши и дойде едно спокойствие, което не мога да опиша, защото това не беше мое решение, аз нямах заслуга и власт над него. Нямаше нищо градивно в мен и не беше дело на пияния ми мозък. Затова казвам, че сила по висша от мен ми прати това спокойствие, да съм сигурен, че повече няма да е така. От този ден насам аз не съм пил. От тогава аз безрезервно вярвам че това нещо продължава да ми помага всеки ден. Това не може да се обясни, то се чувства...Затова казвам, че духовният елемент при възстановяването е абсолютно задължителен, но липсва догмата. Това са нещата като вдъхновението, удовлетворението, радостта, щастието, това са все неща, при които религията няма принос. Бог е онази сила, която прави човека духовен. Ние алкохолиците приемаме течна духовност. Това ме правеше смел, смелоста не е физика или емоция, тя е духовно качество, вдъхновяваше ме, удовлетворяваше ме, това също не са емоции, а духовност. Все неща, на които никой не ме е учил и аз не съм се възпитавал. И беше толкова лесно-обърнеш 200 грама и всички тези неща магически идват накуп...Хвърляш като дреха задръжките и притесненията . И всичко това, защото тънеш в един объркан, неподреден живот, пълен със страхове. Алкохолиците са много страхливи хора. Ние живееме в един огромен постоянен страх. Единственото нещо, което установих, че не ние,а вярата бори страха. Достатъчно успешно. И именно затова нашата програма е духовна. Именно затова в 12 стъпки програма е създадена от алкохолици за алкохолици . Няма външна намеса. Тук има опит, изпитан кое и как върши работа. Няма теория.
Колко човека минаха през програмата през тези 7 години?
Борис:
„Във Варна минаха много хора през тази програма и около 40 човека се възстановяват успешно. Говорим за повече от година трезвост.“
Може ли да се заложи на самоконтрола, може ли бивш алкохолик да пие половин чаша вино или сухият режим е доживотна присъда?
Борис:
„Това е програма за пълно въздържание. Ние сме се пробвали хиляди пъти, но ние сме изгубили контрола върху употребата много, много отдавна и за радост или за мъка това е необратим процес.“
Може ли да се каже, че успявате да преборите зависимостта към алкохола със зависимостта да се срещате и общувате в групата, превърна ли се това в огромна потребност?
Борис:
„Да, ние сме братство, ние се поддържаме и както знаем, зависимост се лекува със зависимост. Но градивна, полезна, неувреждаща. Да, ние сме силно зависими един от друг. От груповото съзнание. Това е нашата среда, ние сме себеподобни. Ние не можем да срещнем това разбиране никъде извън този кръг. Щом собствената ми майка казва, че само Господ може да ми помогне, какво да кажем, а гарантирам, че няма човек, който повече да ме обича. Защото в желанието си да ми помогне външният свят изчерпа всичко, с което човечеството разполага. И тази безуспешна борба на другите за мен да ме оправят продължи повече от две години. Нищо не може да се случи, докато самият страдащ не реши, че е отговорен за възстановяването си.
Гордеете ли се с успеха си или сте благодарен на чудото?
Борис:
„Без усилия не става, но в никакъв случай това не е подвиг. Аз 13 месеца бях бездомен и това бяха първите 13 месеца на моята трезвост. Защото аз до там ги бях докарал нещата, до кофите. А сред алкохолиците няма прости хора, клошарите са изключително горди хора. Благодарен съм, без да омаловажавам моето участие в целия процес . Аз затова и продължавам да посещавам сбирките, за да предам опита си на другите и за да не забравя откъде съм тръгнал. В същото време съм наясно, че нямам кой знае каква заслуга за това решение, то ми се даде свише. Аз съм благодарен не в тая форма на любезност, а благодарност към онази сила, съдба, стечение, към шефа...някъде там горе. В един момент на възстановяването ми аз реших, че моят алкохолизъм в личен план не е провал и проклятие, а благословия. Никога иначе аз нямаше да имам причина да се докосна до тези неща, духовните, нямаше да има причина да се заравям в себе си, да се опитвам да обясня същината си, да си задавам въпроси...Аз нямах избор, това беше единствената алтернатива...Спиритус ис спиритум, няма трети вариант при алкохолиците, или дух или алкохол... Защото при алкохолиците алкохолът е бил течният вариант на духовността. Пиещият винаги ще намери причина да се напие, висшият пилотаж е без причина да си го прави. Но винаги има момент на егоцентирзъм, да се изкара център, да събере погледите, да получи малко съжаление. За да оправдае поредното си напиване. До 38 години живях така, все да съм в центъра. Все да съм оправдан, не търсех решение, а оправдание. Ето го негативизмът. Един писател казва „Най-страшно е, когато човек затъне в коловоза на собствената си мисъл”. Защото най-трудно е да се пребориш със себе си. Само себеподобен може да влезе под кожата ти и да помогне. Във времето навиците се изграждат.
Кое надделява сега, когато светът изглежда различно, съпричастността или упрека към хората, които са болни от алкохолизъм?
Борис:
„И аз съм човек, има и едното, и другото. Мога да се нахвърля на такъв човек, мога да дам и последните си пари, за да му помогна. Защото не мога да забравя как съм оставял децата си без хляб заради алкохола. Който иска обаче да си помогне може да се пресъедини към нас, телефонът за връзка на програма „Анонимни алкохолици” е 0890 94 03 35. При нас никой не води отчет кой идва и какво е казал. Програмата се превръща в потребност, във втората житейска патерица. Сега приоритет ми е преглед на духовтното ми и емоционално състояние. Ние сме общество от мъже и жени, които споделят своя опит, сила и надежда. Тези, които се чувстват застрашени от пробив са с предимство при изповедта. Ние не спорим и не задаваме въпроси. Всичко, което кажем и чуем изнасяме от там само в собствените си сърца. Ние не се оплакваме, ние споделяме. Споделянето е търсене на решение. Нашата програма е уникална. Ето и стъпките й:
Първа стъпка – Признахме, че сме безпомощни пред алкохола и че животът ни е станал неуправляем!
Втора стъпка - Повярвахме, че сила по-висша от нас може да ни върне здравия разум!
Трета стъпка- Взехме решение да поверим волята и живота си в ръцете на Бог, така както го разбираме!
Четвърта стъпка – Направихме дълбок и безстрашен анализ на самите себе си!
Пета стъпка – Признахме пред Бог, пред себе си и пред друго човешко същество истинската същност на нашите грешки
Шеста стъпка – Пожелахме Бог да отстрани тези несъвършенства на характера ни
Седма стъпка-Смирено го помолихме да отстрани нашите недостатъци
Осма стъпка-Направихме списък на хората, на които бяхме причинили зло и пожелахме да изкупим вината си пред тях!
Девета стъпка-Лично изкупихме вината си пред тези хора, когато това бе възможно, освен в случаите, когато това би наранило тях или другиго!
Десета стъпка – Продължихме да правим равносметка със самите себе си и когато допускахме грешки бързо си ги признавахме!
Единадесета стъпка – Чрез молитва се постарахме да подобрим съзнателният си контакт с Бог, така както го разбираме! Като се молехме единствено да ни бъде открита волята му спрямо нас и да ни бъде дадена силата да я изпълним!
Дванадесета стъпка –Достигнали до духовно пробуждане, като резултат от тези стъпки, ние се постарахме да предадем това послание и на други алкохолици и да прилагаме тези принципи във всичките си дела!
Кой е създал тези стъпки?
Борис:
Движението на анонимните алкохолици е на 80 години. Създадено е 35-та година от един финансов брокер –Бил Уилсън. В основата стои медицината. Всичко тръгва от Акрон, щата Охайо. Един доктор е забелязал, че при алкохолиците единственият начин за промяна е силното духовно сътресение и преживяване , за да се опомнят . В основата на нашите 12 стъпки е Християнската доктрина, но е спестен религиозния елемнт. Затова след всяко споменаване на Бог се отваря скобата-така, както го разбирате. От основно значение за нас е работата с други алкохолици. Целта е постигането на духовност. За жалост хората много малко говорят за духовността, а тя е в основата на всяко нещо. Аз знам за себе си, че нямам друг избор.
Как се справяте в поддръжката на програмата, кой ви финансира?
Борис:
„Ние сами си плащаме всичко, което е необходимо. Не приемаме спонсорства и дарения. Защото сме отговорни. При нас няма такси за участи, членски внос, кой колкото може заделя. Ние сме манипулатори, много свирепи. Много лесно можем да заживеем на гърба на другите и да паразитираме, а това не е в наш интерес. В наш интерес е да подходим отговорно към възстановяването във всичките му аспекти. Да приемем обективната реалност. На мен все ми даваха, все ме носиха, обгрижваха ме. И едва ли ще мога да преодолея чувството за вина. Нали ви казах, че загубих смейството си. Никой не беше длъжен да ме търпи. Шапка им свалям. Разведохме се, заживяхме отделно, но не ме оставиха и сега сме в чудесни отношения. Бившата ми съпруга създаде група за работа със смейства на зависими. За да намерят и тези хора утехата, която им е жизнено важна. Защото и те носят вина, че не могат да се справят и да помогнат. Защото вече във Варна има семейства, които се възстановяват успешно от това коварно заболяване. Хепи енд има и аз обичам да си го припомням всеки ден. Нашето послание е , че ние намерихме общо решение и то е-изход има! Има ли желание-няма начин да не стане!
Автор: Пламена Николова Източник: Vlastta.com
Коментари
0 коментара