Картелът "български синдикати"
09 Декември 2014, Вторник
Защо от 25 години в България има само два синдиката и кого обслужват те?
Някой досега замислял ли се е защо в България има реално само два синдиката? Защо именно тези два синдиката определят настоящето и бъдещото на родината ни.
Всъщност реално в страната ни има множество синдикати, но реално са само две единствени, които явно са си направили картел, защото повечето независими кандидати са принудени да участват или в КТ "Подкрепа" или в КНСБ. Защо ли? На практика се получава, така че тези 2 синдиката определят обществените нагласи в най-голямата част на населението - трудещите се. Защо?
Преди да продължим, нека да разберем същността на синдикатите и да разберем защо това понятие се изродява у нас и защо те се превърнаха в един реален картел, обслужващ нечии интереси, но не и тези, които реално трябва да защитават.
Какво е това синдикат?
Според първата концепция конфликтите между работници и капиталисти са смущения, които постепенно биват преодолявани. В този случай синдикатите се интерпретират като институционални форми, в рамките на които конфликтите могат да бъдат разрешени конструктивно.
В едно произведение на немския социолог Дарендорф („Класи и класови конфликти в едно индустриално общество“) се твърди, че през втората половина на ХХ век индустриалните конфликти се институционализират, т.е.: 1) създават се споразумителни органи и форми, в които се срещат спорещите страни; 2) ако тези органи не постигнат договореност, се използват арбитражни органи; 3) интересите на работниците са формално представени в ръководните органи на компаниите и 4) наблюдава се тенденция към институционализация на работническото участие в управлението.
Като по учебник КНСБ и КТ „Подкрепа“ влизат в ролята си и оглавяват протестите на миньори, учители, работници в захарни заводи. Но каква дейност вършат те и вършат ли нещо въобще? Каква е ролята на синдикатите в България? Има ли ги изобщо? Истински синдикати ли са?
Дали това схващане отговаря на действителността? Тъй като основната цел на капиталиста (в нашия случай на работодателя) е печалбата, те не биха се поколебали да уволнят работниците и да орежат заплатите и социалните им придобивки, ако знаят, че това ще им донесе намаляване на разходите и повече печалба. Така идеята за конфликтите като временни смущения не изглежда правдоподобна по простата причина, че тези „смущения“ се изострят поради нарастващата разлика (в икономически и социален план) между богати капиталисти и обикновени работници и разнопосочността на интересите им (абсолютна и тотална печалба с цената на всичко от една страна и социална справедливост от друга).
Институционализацията на конфликтите е факт, но за съжаление не в позитивен план, защото тя не води до решаването им, а само до тяхното канализиране и временно потушаване, дори понякога не води и това. Как работи този механизъм?
КНСБ и КТ „Подкрепа“ са йерархични, бюрократични организации със своя вертикална организационна структура. При възникване на конфликт всичко се поема от синдикалните централи по места: „Остави всичко на нас, това ни е работата“. Всичко тръгва нагоре по йерархията от отдели и в крайна сметка се изгубва по веригата. Работниците нямат право сами да отстояват интересите си, някой трябвало да ги представлява и този някой не изглежда особено заинтересован да свърши нещо, освен печеленето на популярност. Същата е и ролята на различните споразумителни и арбитражни органи – да създадат впечатлението, че конфликтите се решават и че всичко върви гладко. Но за колко работници, на които от месеци не са им изплатени заплатите, сте чували? И имали ли са особен ефект решенията на различните органи? Така синдикатите се превръщат в клапи за изпускане на социалното напрежение, в йерархични полудържавни пъдари и бюрократични машини, обслужващи капитализма.
Що се отнася до участието на работници в управленските структури, то наистина е само формално и колкото „да се отбие номерът“. Какво стана с РМД-тата (работническомениджърските дружества)? Приватизацията се извършва в ползата на крупни външни капиталисти, примамени от евтината работна ръка, която може безпроблемно да се експлоатира. Това са „стратегическите инвеститори“, които не се интересуват от създаване на работни места или развитие на даден отрасъл, а само от печалбата.
От тази гледна точка КНСБ и КТ „Подкрепа“ са синдикати по смисъла на горното определение, т.е. клапи за изпускане на социалното напрежение, йерархични полудържавни пъдари и бюрократични машини, обслужващи капитализма и имащи за единствена цел да канализират общественото недоволство.
Ясно е обаче, че КНСБ и КТ „Подкрепа“ са реформистки синдикати, фалшификатори на класовото съзнание и отводители на класовото действие. Тяхната дейност не води до никакви резултати, а само временно притъпява конфликтите (но и това не е сигурно), които остават нерешени. А и няма как да бъдат решени, когато те действат в партньорство с властта и бизнеса.
Нека да се върнем на сегашната ситуация и защо негодуваме срещу този картел, наречен синдикати.
Няма и 2 месеца откакто новото правителство пое властта и 2та синдиката взеха, че се събудиха. Няма лошо да изкажат своето мнение или недоволство, но къде бяха когато всички протестираха срещу правителството на Пламен Орешарски? Тогава те от всичко ли бяха доволни? Тогава по медиите също обявяваха своето негодувание, но сега решиха да излязат и да протестират реално. Само че те забравят нещо много важно.
Правителството на Бойко Борисов няма и един месец и това са възможностите, които може да предложи на този етап.
Възниква и темата за състоянието на енергетиката и огромния дефицит от 3 млрд. лв., който е натрупан във времето, половината от него е натрупана от лоши инвестиционни решения на предното правителство на Пламен Орешарски, които трудно биха могли да бъдат компенсирани в увеличение на цената на тока във времето напред”. Къде бяха тогава синдикатите?!? Или тогава по нечия поръчка не издадоха и не казаха абсолютно нищо?
Очевидно е, че българските „синдикати“ не помагат по никакъв начин на работниците, тогава те стават излишни. Многото примери за заводи, превзети и успешно управлявани от самите работници (особено в Аржентина) доказват, че всичко може и трябва да е в ръцете на самите работни, защото КТ "Покрепа" и КНСБ по никакъв начин не защитават техните интереси, а по-скоро защитават интересите на техните работодатели. И може би и затова са си сформирали един своеобразен картел.
Автор: Антоан Николов Източник: livenews.bg
ОЩЕ ОТ Анализи и коментари
Коментари
0 коментара
Емигрантите от Източна Европа плахо се завръщат
