Токсокароза - синдром на мигриращата ларва
18 Декември 2014, Четвъртък
Мигриращите ларви са незрелите форми на дребни червейчета, живеещи в червата на различни бозайници. В повечето случаи токсокарозата се предизвиква от ларви на кучето (Toxocara canis) или от ларви на котката (Toxocara cati)
В кучетата и котките живеят както възрастните, така и ларвните форми на паразита. Полово зрелите се развиват в тънкото черво на опаразитените животни, а незрелите ларви мигрират посредством кръвта из цялото им тяло до достигане на полова зрялост. След достигането и, зрелите вече червеи, се връщат в червата и се извършва оплождане. Женската снася яйца, които се отделят с фекалиите във външната среда. Тези яйца заразяват нови животни от същия или друг вид, включително и човека.
Ако попаднат в собствения си гостоприемник (съответно кучето или котката), от яйцата се излюпват ларви, преминаващи описания биологичен цикъл.
Ако яйцата попаднат в човека, от тях отново се излюпват ларви в тънкото черво. Миграцията на ларвите започва с пробиване на чревната стена и попадане в лимфата и кръвообращението. Посредством кръвта, те се разнасят из цялото тяло и попадат практически почти във всички органи - черен дроб, бели дробове, мозък, бъбреци, очи и други. Там ларвите разкъсват кръвоносните съдове и предизвикват възпалителен процес. Паралелно с това, антигените по повърхността им дразнят имунната система и предизвикват хуморален отговор от антитела и алергични реакции като сърбящ уртикариоподобен обрив. Попадналите в органите червейчета се обвиват в съединително тъканна капсула и в тази форма могат да съществуват с години. През това време те алергизират и интоксикират организма с продукти от жизнената си дейност и довеждат до функционални нарушения в органа, където са се локализирали.
Друга част от ларвите се опитват да завършат биологичния си цикъл. Тe навлизат в белите дробове, изкачват се до трахеята и излизат в гълтача, от където при преглъщане преминават в стомаха и червата. За разлика от кучешките и котешките черва, в човешките няма необходимите условия за настъпване на полова зрялост за тези видове. Ето защо, ларвите отново пробиват чревната стена и се разпространяват из тялото. По време на второто разпространение, както и на всяко следващо, се повтарят същите симптоми като при първото, като се добавят и тези, свързани с нова локализация на паразита. По време на хематогенното разпространение пациентите покачват телесната си температура.
Най-тежки са очната и мозъчната локализация, които могат да доведат съответно до слепота, парализи и симптоматична епилепсия.
Диагнозата е серологична. Търсят се специфични антитела в кръвта на болните. Много характерно е покачването на еозинофилите в кръвта.
Лечението е трудно и продължително. В повечето случаи е медикаментозно. При мозъчна и очна локализация в съображение е и оперативното лечение.
Децата се заразяват при директен контакт с опаразитени кучета и котки или при игра с пясък, почва и всякаква повърхност или предмет, заразени с яйцата на паразита. Особено застрашени са пълзящите бебета, тъй като котките могат да дефекират навсякъде из жилището.
В повечето страни се води надеждна статистика за заболеваемостта от токсокароза. В Европа опаразитеността на хората варира от 4% до 35%. В България не е въведена официалната регистрация на заболяването от Министерство на здравеопазването. Най-вероятно тя се нарежда на трето място от хелминтозоонозите след ехинококозата и трихинелозата.
Източник: Puls.bg
Коментари
0 коментара
Тайният код: ТТИП
