Конфликтни теми | Здраве | Други теми | Избрано от редактора | Проблясъци | Вяра

Защо оставих юдаизма?

Натанаел Капнер - евреин - православен Християнин



​Израстването ми като евреин, е тъжен факт за мен. Моите родители, и двамата евреи, ме записаха в училището Sabbath, когато бях на 6 години. Когато бях на 7, те ме записаха в училище по Иврит, което посещавах всяка сряда следобед.
Програмата на Съботното училище, която продължи от 1 до 10 клас, беше съсредоточена върху изучаването на целия Стар Завет, части от Талмуда и еврейската история. Това също така включваше и присъстване на службите Sabbath, които започваха от петък вечер, до събота сутрин. В учебната програма сме учили и "Сравнителни религии." Но не ни беше позволено да изучаваме християнството.
Спомням си родителите ми ме заведоха на Бар Мицва, на братовчед ми, в по-отдалечена част на град Питсбърг, където съм израснал. Влязохме в една стара, миришеща на мухъл синагога, където еврейската звезда на Давид беше навсякъде.
Само след 10 минути, вътре, започна да ми се повдига и ми се повръщаше. Синагогата сякаш имаше мъртвешки покров над нея. И аз не можех да понасям, да гледам навсякъде, само еврейската звезда. Късно научих, че звездата на Давид е окултен символ, който е популяризиран от кабалистите през 13-ти век в Европа. Именно тогава на 8 годишна възраст, благодарение на опита ми в онази стара, миришеща на мухъл синагога, разбрах, че юдаизмът е религия на смъртта.
Всяка година по време на Рождество, всички наши нееврейски съседи, пресъздаваха Рождественски сцени на техните зелени поляни. Аз обичах просто да гледам Рождественските сцени! И исках да знам повече за Исус Христос. Но ни беше забранено дори да споменаваме името на Исус Христос, ако не го споменавахме в проклятие.
Не ни беше позволено да изучаваме християнството в нашия Бар Мицва клас. Учителката (никога няма да забравя тази сцена, докато съм жив), г-жа Шектър, с вид на булдог, застана в пред класа и каза:
– Сега, деца, ще изучаваме Будизма, Хиндуизма и Исляма. Но няма да учим Християнството. Вижте деца, Християнството е създадено от маниакалния депресант, на име Саул, от Тарсус, който обвинявал еврейския народ за разпъването на престъпника, на име Исус Христос. А Саул от Тартус, трябва да го знаете, е мразещ самия себе си, евреин. Той толкова много мразел да е евреин, че сменил името си, на "Павел"!
Така се случило, мили деца, че 500 години след като Исус Христос е бил разпнат, църквата взела налудничавите писанията на Савел от Тарс и направила от тях религия. Те наричат ​​тази религия "Християнство". Затова ние няма да се занимавам с изучаването на тази фалшива и омразна, религията".
Бях много разочарован и си казах: "Как може толкова много хора 2000 години да основават живота си на добродетелно поведение, (както го и виждах), на "побъркани писания, на човек"?
Като се прибрах вкъщи, попитах баща ми какво мисли за Савел от Тарсус. Баща ми отговори: "Савел от Тарсус се опитал да убеди евреите да станат християни. Но ние сме родени евреи и трябва да умре като евреи. "
Накрая, 1968 г. напуснах дома си и синагогата, за да ида в колеж в Лос Анджелис. Но бях забравил за обещанието си. Така беше до 1970 г., когато отворих и започнах да чета Евангелието на Св. Матей. Бях поразен от "еврейството" на писането. И скоро бях запленен от личността на Исус Христос!
Той беше човек, който ходеше между обикновените хора. Той беше човек, който поучаваше народа от всекидневния житейски опит. И това, което ми хареса най-много от всичко, беше, когато Той каза на религиозните водачи ,"блудниците и митарите (митничарите) ще отидат в небесното царство пред вас." Аз, все едно Го виждах, че казва това на г-жа Шектър, която го нарече "престъпник".
Попивах целия Нов завет от корица до корица и не можех да го оставя. Четох за страданията на Исус Христос и плаках. Четох и "откачените писанията" на Св. Павел и разбирах, че изобщо не е "луд", но думите му бяха, думи на надежда и цел. И си казах: "Юдаизмът е несъстоятелен. Но християнското послание е пълно с обещания и живот".
Когато на възраст 21 години, дочетох последната глава от Книгата на Откровенията, паднах на колене, плачех и молех Исус Христос да прости всичките ми грехове, и да бъде мой Спасител.


Източник: http://www.buditeli.info/

Добавете коментар

Вашето име:

Моля, въведете Вашето име

Коментар:

Моля, въведете Вашият коментар

Защитен код:

Моля, въведете защитния код

 

Огнян Минчев: Паднат ли визите милиони кюрди ще бъдат изтласкани в Европа

Каракачанов: България трябва да подкрепи Вишеградската четворка и идеите на унгарския лидер Орбан

Има летци станали президенти, обратното – не, обяви генерал Радев

За съжаление, не министрите, а децата ще понесат новия хаос във фонда за лечение

Правосъдният министър Захариева: С промените в НПК се въвежда незабавно изпълнение на присъдата

Еврозоната – или реформи, или развод