Проф. Владимир Чуков: Необходима е единна коалиция срещу ИДИЛ, но синхронът между армиите на САЩ и Русия е трудно постижим
24 Ноември 2015, Вторник
Интервю на Симона Медарова с арабистът проф. Владимир Чуков.
Проф. Чуков, преди да започнем по основната тема, а именно как трябва да се проведе борбата с „Ислямска държава“ – мина повече от седмица от кървавия атентат в Париж, постигнаха ли целта си атентаторите от френската столица? Освен, че загинаха 129 невинни граждани, виждаме, че напрежение завладя цяла Европа. За съжаление, не само напрежение, ами и страх, несигурност, виждаме какво се случва и в Белгия в момента.
Да, наистина. Цяла Европа в момента преминава през един изключително неприятен и тревожен момент. Нещо, което според мен е прецедент, според мен никога не е била толкова тревожна и никога на европейска държава не е имало такива кървави атентати, между впрочем те са най-кървавите след Втората световна война. Това, което е също за тях прецедент, е, че много от специалистите, много от експертите считат, че имат възможност за повторението на френската касапница, но вече на белгийска територия, тъй като виждате, че ядката тя си е мароканец, т. е мароканци и белгийци. Т.е , виждате, че наистина Белгия се превърна в тил на Франция за ангажирането на терористични атаки на френска територия. Двете държави са били винаги много тясно свързани, включително и в тази си част. С течение на времето следствието започна да разкрива самоличността на терористите, знаем вече имената на тринайсет участници, по-голяма част от тях всъщност са камикадзета, някои са хора, които са осигурили логистична подкрепа. За съжаление обаче, има един, който все още се укрива. Това е Салех Абдеслам и виждаме неговите портрети, разлепени из цяла Европа. Така че, наистина ние като европейци вече на гърба си започнахме да усещаме какво означа тероризъм.
След атентатите започнаха да се търсят първопричините за това зловещо лице на Близкия изток, което виждаме. До каква степен вина има и Западът?
Нека да кажем следното, че това, което става с Близкия изток – бойните действия срещу „Ислямска държава“ - пряко рефлектират върху ситуацията с Европа. Нека да кажем следното, че атентатите, които видяхме в Турция, в Ливан, също така свалянето на руския самолет в Египет и най-вече кървавите атентати в Париж, всъщност са нова фаза от стратегията на „Ислямска държава“. Терористите започнаха да се свиват. Те започнаха да губят територии в Сирия и в Ирак и поради тази причина те изнасяха своята първа линия много по-далеч отколкото естествените граници, които имат в Сирия и в Ирак. Да, Вие сте много права, че няма как двата региона да не са свързани, няма как водещите европейски държави да нямат своята вина в създаването на тази ситуация. Всъщност, ако тръгнем да правим много сериозен анализ, ще видим, че първопричината на създаването на това туморно образувание, наречено „Ислямска държава“, а и не само, тъй като то е може би е най-могъщото, най-кървавото, но има и такива като „Фронт ан-Нусра“, има и други терористични субекти, някак си двата региона са много тясно свързани и историята е преплетена. Нека да припомня, че Сирия е бивша колония на Франция. 1946 Франция оттегля своя последен войник от Сирия. Тези основни събития от най-новата история както на Сирия, така и на Ирак са тясно свързани и с бившите метрополии, но също така, трябва да кажем, и със свалянето на Садам Хюсеин, с вакуума, който се получи в тези две държави. За съжаление, всичко това е много тясно преплетено и Западът някак си не можа да намери онази стратегия, печеливша стратегия, така че да се намери адекватната политическа формула, която да запълни тази празнина. Ето сега се търси, сега се стиковат някакви интереси, но мисля, че е малко късно, след като вече терористичните организации се превърнаха в много мощна и много силна.
Големият въпрос, който може би целият свят си задава, е ще има ли коалиция срещу „Ислямска държава“ с участието и на Русия, и на САЩ. Смятате ли, че двете големи сили могат да намерят общи интереси да обединят усилията си за една по-мащабна и настъпателна операция?
Принципно би следвало това да стане това, тъй като предизвикателството е много по-сериозно, отколкото го очаквахме. Вече споменах – те дойдоха в Европа, те се чувстват просто ненаказани в Европа. Това нещо, което ние видяхме с Париж, никой не би си го помислил според мен преди половин година и очевидно, че обстоятелствата, обективните обстоятелства налагат не да има две коалиции, както е сега, а да има една. За съжаление, обаче според мен с оглед на търсенето на подходящата сирийска формула, с оглед на стиковането на политически интереси, знаете, че различията остават големи на политическата общност, но нека да кажем и още нещо – в чисто военно, стратегическо отношение двете армии имат различни философии, имат различни школи, имат, ако щете, различни концепции, военни, които според мен изискват много сериозни усилия, за да могат да бъдат синхронизирани техните действия. Ето, виждаме политическото желание от страна на Путин и на Франсоа Оланд двете армии да се координират. За съжаление обаче, по отношение на Москва и на Вашингтон подобно нещо може и пред камерите да е заявено, но на терен просто не виждаме подобен тип синхрон, който отново поставя под изпитание и отново създава луфтове, от които се възползват терористите.
Ако приемем, че големите играчи на международна сцена обединят усилията си, приемат сухопътна операция – само една такава сухопътна операция ще бъде ли ефективно решение? С последните атентати джихадистите като че ли дадоха знак, че конфликтът отдавна е излязъл от границите на Близкия изток и се е пренесъл в западните страни.
Вече споменах, че тези атентати, които са много далеч и извън естествените граници на „Ислямска държава“, подсказват нова стратегия, нов етап в развитието на войната. На този етап коалициите, двете коалиции, имат тотално преимущество във въздуха. Нещо повече -„Ислямска държава“ няма авиации и слава Богу, но без сухопътна операция няма как „Ислямска държава“ да бъде победена. Поне на този етап виждаме, че има много сериозно объркване, ако щете, чисто тактическо нареждане на печелившата карта. От една страна виждаме, че кюрдите са онези, които жънат до този момент сериозните успехи срещу „Ислямска държава“ – било то иракските кюрди, било то сирийските кюрди. В същото време една сирийска армия, която също има своите успехи напоследък, но нейните успехи са по-скоро срещу бунтовниците. От друга страна, имаме бунтовници, които също се борят срещу „Ислямска държава“. Всъщност нека да кажем още нещо – твърде сериозни са противопоставянията между отделните фактори на самия терен, така че да се сформира една единна, хомогенна сухопътна армия, която да нанесе удар срещу терористите. И те отново се възползват. Ето, нека да погледнем така наречената „свободна зона“, която иска да реализира Турция. Става въпрос в центъра на турско-сирийската граница с дължина 95 км и дълбочина 45 км. Нека да кажем директно, че става въпрос за едно турско-кюрдско противопоставяне. В същото време същите тези кюрди са подпомагани от Съединените американски щати, които пък от своя страна са партньори и съюзници на Турция. Виждате колко е сложна мозайката. Така че, ако погледнем отделните парченца от този пъзел, ще видим, че много трудно могат да бъдат наредени, така че да се получи нещо печелившо и то печелившо в едно обозримо бъдеще.
Т.е да Ви разбирам, че различните интереси на място, в самия регион, може да се окажат препъникамъкът пред големите сили?
Това е, това е. Нека да кажем следното – моята тези винаги е била, че Сирия прилича на един голям Ливан. И тя много силно се кантонизира, особено сега. Всеки от големите полеви играчи се опитва да разшири своите зони за влияние. От една страна – сирийското правителство, от друга страна – кюрдите, от трета страна – бунтовническите милиции, които са много близки до Турция в северната част; от друга страна – тези бунтовници, които са близки до Саудитска Арабия, т.е има множество фактори, множество инструменти, множество милиции, които се съобразяват както с полевите възможности, така се съобразяват и с желанията на своите принципали, нека така да ги кажем. Тази кантонизация много трудно може военно да бъде прогнозирана и респективно реализирана. Още по-малко това може да стане на масата на преговорите, които в крайна сметка са функция от състоянието на театъра на военните действия. Тоест виждате всички тези предпоставки, всички тези обстоятелство усложняват твърде много картината в момента в Сирия.
Много важен остава въпросът за финансирането на „Ислямска държава“. До каква степен тя разчита на чуждестранно финансиране? Постоянно се появяват спекулации за това, откъде идват парите на джихадистите. Дори руският президент преди време заяви, че страни от Г-20 финансират групировката.
Да, беше интересно неговото изявление в Анталия, че включително и държави, които присъстват на този висок форум, финансират „Ислямска държава“. Нека да кажа следното – правени са много склупольозни изследвания, анализи какви са приходите на „Ислямска държава“. Аз много силно внимание отдавам на едно скорошно изследване на едно френско НПО, в което се твърди, че приходите само за миналата година са били някъде около милиард и 200 милиона, като основната част е тази от нефта – добиването и разпространяването на нефта, естествено в контрабандна форма. Нефтът е бил някъде около 600 милиона като основно перо. Естествено, че няма как това перо да не бъде основният обект на атаки от страна на международната коалиция и ето сега последните дни виждаме, че основните мишени на американците, на руснаците, на французите бяха именно срещу петролни съображения, които експлоатират „Ислямска държава“, както и, забележете, цистерните, които контрабандно ги разпространяват. Нека да кажем следното, че буквално преди десетина дни „Ислямска държава“ контролираше общо в Сирия и в Ирак някъде около 12 петролни кладенеца, като към днешна дата се счита, че те са редуцирани само на 6, но това, което интересното се получи, всъщност тези бомбардировки, най-вече над цистерните, показа кой е основния консуматор. Според данни, полеви, местни данни, в следствие на бомбардировките имаме криза на горивата, забележете, в провинции Халеб и Едлеб. Първата се контролира наполовина от правителството, наполовина от – бунтовниците, а втората – изцяло от бунтовницие, т. е нефтените продукти на „Ислямска държава“ се пласират не само през Турция контрабандно, но те се пласират и в самата Сирия, в териториите, които се контролират от правителството и от бунтовниците. Така че става въпрос за една глобализирана икономика, която най-малко можем да кажем, че е в рамките на националните граници на Сирия, така че борбата срещу „Ислямска държава“ е тясно свързана с намирането на политическата формула и също така съдбата на президента Башар Асад.
Източник: http://www.focus-radio.net/
Коментари
0 коментара
Джордж Фридман,шеф на Стратфор: ЕС се разпадa,oтчаяните нации предприемат отчаяни мерки.
