Закриваме ВУЗ-ове през 2016 г.
06 Юни 2013, Четвъртък
Заради демографската криза едва 35 000 младежи ще седнат на студентската скамейка
Заради демографската криза през 2016 г. броят на студентите ще се стопи наполовина. Ако днес средно образование завършват около 70-72 хиляди младежи, потенциални кандидат-студенти, то след три години мераклиите за висше образование ще се сведат до около 35 хиляди. А капацитетът на вузовете е много по-голям.
За опасната тенденция алармира пред „Всеки ден" депутатът от БСП и бивш зам.-министър на образованието в кабинета „Станишев" проф. Ваня Добрева. Един от най-добрите експерти в сферата на висшето образование обясни, че безпрецедентната ситуация ще доведе и до безпрецедентни мерки. „Най-вероятно ще се наложи или да закриваме висши училища, или поне да прибегнем до окрупняването им, т.е. обединение на вузове", отсече проф. Добрева.
Проверка на „Всеки ден" показа, че в момента в България действат 51 висши учебни заведения, които имат акредитация към 1 май 2013 г. Задачата на властта и конкретно на образователното министерство е да реши кои от тях трябва да се закрият или пък обединят, за да оцелеят в кризисните години, които се задават.
Намаленият брой кандидати за най-високата образователна степен ще доведе и до жестока конкуренция между висшите училища, които ще трябва да се съревновават помежду си за всяко място на студентската скамейка.
Само преди ден в интервю за „Всеки ден" проф. Добрева съобщи, че единственият път за развитие на висшето ни образование е свързването му с нуждите на бизнеса. Каквато е и световната практика. Германия например набляга на техническите специалности, защото политиката на страната е насочена в развитието на хай-тек технологиите, автоиндустрията и промишлеността, където са нужни инженери. Затова спешно България трябва да реши кои сфери на икономиката ще развива приоритетно за период от поне 10 години. Така ще има яснота от какви подготвени кадри ще се нуждаем, за да вървим напред като икономика, а оттук и като държава.
Последното правителство нанесе поредица крошета по висшето ни образование, маскирани като антикризисни мерки. Например през юли 2012 г. ГЕРБ прие поправки в Закона за висшето образование, с които удължи с една година платения прием на бакалаври в държавните вузове. Така студенти срещу заплащане се приемаха и за учебната 2012/2013 г., като броят им бе извън държавния план-прием. Целта беше с парите от студентите висшите училища да попълнят орязаните от финансовия министър Симеон Дянков бюджети. Но с тази силово наложена мярка държавата прехвърли своите финансови отговорности не на кого да е, а на обикновените студенти и отрудените им родители. „Абсурдно е при този демографски срив да се въвежда платено образование в държавните висши училища", коментира тогава проф. Ваня Добрева.
Според нея това ще демотивира и бездруго намаляващите студенти. Ако отчетем и международните изследвания PISA, според които 48% от българските ученици на 15-годишна възраст са функционално неграмотни, което ги прави неподходящи за студенти, става ясна драмата, с която тепърва ще се сблъскат родните вузове.
Пълнят университетите с чужденци
Чуждите студенти в родните университети скоро може да надхвърлят повече от половината от общия брой учащите се там, коментираха пред „Всеки ден" експерти. Чужденците предпочитат инженерните специалности и медицината. Най-голям е напливът от Турция и Гърция, както и от Македония и Молдова.
Всяка година около 5000 турски студенти идват да учат у нас. Сега над 1400 студенти в Техническия университет например са от Турция и учат най-вече индустриално инженерство или машиностроене. Гърците пък масово се насочват към Медицинския университет.
Студентите от Македония и Сърбия по-често избират Софийския университет и предпочитат специалности като психология и европеистика. Младежите от балканските страни идват у нас заради географската близост, но и защото в родината често оценките на изпитите им стигат само за да учат химия, но не и за специалности като фармация и медицина.
Източник: vsekiden.com
Коментари
0 коментара