Даниел Кънчев, скулптор: Жалко, че пясъчният хан Крум не може да възкръсне
03 Юли 2013, Сряда
"Ако темата на фестивала беше политика, нямаше да стъпя в Бургас"
Даниел Кънчев е един от скулпторите, изваял фигури в тазгодишния пясъчен фестивал в Бургас. Роден е в Русе, завършил е великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” при проф. Ненко Маров през 1995. Оттогава не е спирал да се занимава със скулптура, като в рамките на много кратък период от време успява да организира множество самостоятелни изложби и национални конкурси. Участвал е във всички пясъчни фестивали в бургаския парк „Езеро” с изключение на първия. Далечен роднина е на един от най-известните български скулптори Никола Терзиев-Кольо Желязото, от когото се учи още невръстен. Патриот по душа, това лято Даниел представя образите на първите български владетели, вдъхновен от техните подвизи, увековечили българската история с велики успехи. Женен е с едно дете.
Г-н Кънчев, как стана така, че един скулптор от Русе вече всяко лято идва в Бургас, за да вае пясъчни фигури?
Това е една много случайна история. През 2009 се обади бургаският ми колега Атанас Стоянов, с когото заедно завършихме великотърновския университет, и ми каза, идвай в Бургас да правим пясъчни фигури. Първото нещо, което ми мина през главата е, че този човек няма акъл. До този момент пясъчни скулптури бях гледал само в предавания по телевизията. Става въпрос за едни рампи, помпи, налягания и други такива сложни неща, и за това много се учудих. Наско обаче е сериозен човек, участвал е в първия пясъчен фестивал предната година и търсеха хора за втория.
Трудно ли се решихте да дойдете?
Не, въобще не ми трябваше много време. Първо с него не се бяхме виждали 15-16 години, откакто завършихме. Буквално си бяхме загубили дирите и това бе прекрасен повод да се видим. Атанас ми бе издирил телефона от наши колеги и така се случи. Така че, причината да идвам в Бургас не е заради самия фестивал и затова, че пясъчните фигури са нещо по-странно или екстравагантно. Лично за себе си го приемам това за по-различно изкуство, но след като не е от материал, който издържа във времето, не мога да го нарека специално. По-скоро е някакво шоу. Разбиранията ми за пясъчните фигури са малко старомодни.
Как се преживява фактът, че трудът ви след 2-3 месеца буквално отива на вятъра?
Аз идвам тук с мисълта да си начеша крастата и да направя нещо голямо. Това ми е целта и мисля само как да я постигна. От тази гледна точка нямам проблеми с това, че след фестивала фигурите ще съществуват само на снимки. Откакто участвам, дори давам проектите за най-големите фигури в него.
Как се роди идеята да представите образа на първите български владетели?
От чист патриотизъм. Още като ми звъннаха организаторите и ми казаха темата, имаше идея зад творбите да има нещо много голямо, както миналата година се получи с Уолт Дисни. Идеята бе да се направи Кремъл. Излязох будала от цялата тази работа, някак не ми идва насред България и Бургас някой да прави Кремъл! И понеже темата са бележити личности, а историята ми е слабо място, тръгнах да разглеждам нещата неконкретно със съответен персонаж, характеристика и т.н. Така развих и композицията си, която включва първата българска държава и личностите свързани с нея, без които нямаше да има България. Хан Крум ми е най-на сърце, защото в днешното безхаберие и беззаконие в държавата, трябва такъв като него - с череп в ръка. Жалко, че не може да възкръсне от пясъка. Само така биха се оправили нещата. Той е бил диктатор, защото е бил принуден да е такъв. По друг начин едва ли би управлявал толкова успешно народа си. На база това ми се роди идеята и за композицията, която представям на фестивала. Иначе любима историческа личност ми е цар Калоян, но за да го изградя така както аз си го представям като държавник и войн със сигурност няма да ми стигне времето.
Какво точно представлява процесът на изграждане на една пясъчна фигура, какви са стъпките една по една?
Първо разбира се се ражда идеята. Това става с молив и лист в ръце. Композицията на сегашната фигура я измислих за около седмица. Накрая стигнах до едни схематични рисунки, които подадох на организаторите, за да могат да ми осигурят необходимите неща. Самата работа не става по скица, тя служи само за ориентир. Всичко трябва да ти е в главата. Хващаш инструментите и започваш да дълбаеш пясъка. Може би като най-деликатна част в работата ни е големият обем. Трябва да си свикнал с него, защото това е най-трудното. Когато работиш с глина и правиш 5-сантиметрова обувчица е лесно, но тук тя е 50 см примерно и вече плановете се променят. Самата работа е приятна, защото те отчуждава от проблемите и тежкото напрежение, които ни заобикалят. И по принцип, още с влизането в ателието „изчезвам”. В Бургас захващах лопатата още в 8:00 часа, веднага след сутрешното кафе.
Имахте и помощник на разположение, за първи път ли участвате с асистент на пясъчния фестивал?
За първи път, защото имам и здравословен проблем с кръста, който тази година за съжаление се обади, а фигурите и композицията са огромни и сложни. Времето също оказва влияние, по принцип работим в страхотни горещини, макар че тази година е значително по-поносимо. Момчето се казва Стефан и за него това е дебют тук. Взех го, защото и той ще има полза точно за преодоляването на бариерата с мащабите, за която споменах.
На вас лично, коя е любимата ви творба?
От пясъчните фигури смея да твърдя, че през всичките години, в които съм работил тук, са се получавали страхотни неща, включително и сега, затова всички са ми любими и се гордея с тях. Много ми е трудно да определя конкретно, защото всичко, което направиш си е твоя рожба и степенуването е малко сложно. За да отговоря на въпроса все пак ще посоча една творба, която е малко лирична и я изживях много добре в себе си. Представлява скулптура, прегръдка между мъж и жена в едно. Когато се занимавах и правех изложби, беше най-високо оценена, дори Министерството на културата я закупи. Направих я от рафиниран, много фин шамот, усещането и пипането на самия материал е като човешка кожа. Притежавам я и в бронзов вариант. С проф. Маров в университета навремето, си говорехме, че всяко едно нещо, трябва да го изстрадаш, защото ако не го преживееш то не е истинско. Не вярваш ли в това, което правиш, хората също няма как да ти повярват.
Печели ли се добре от тази професия?
Категорично не! За финансите не ми се говори.
В тази връзка имате ли недостиг от последователи?
Хората като Стефан, заредени с ентусиазъм, не са много. Аз преподавам по скулптура в строителната гимназия в Русе. Там са дизайнери и са по-съвсем различен учебен план с безкрайно малко часове. Всичко е просто информация, която получават. Трябва да са много запалени, за да продължат да се занимават с това. Стефан вече 3 години упражнява професията откакто завърши. Има желание да се занимава с изкуство. Една година учи румънски в Букурещ, защото сега предстои да бъде студент по скулптура в Букурещ. Разбира се има и други с неговия хъс.
Каква фигура бихте изваял, ако например темата на фестивала бе българското правителство?
Първо изобщо няма да дойда. Абсолютно и категорично. Дори сега преди няколко дни дойдоха журналисти, поискаха да се качат при мен горе на скелето с камерата. Освен, че се получи доста сложна ситуация, втория им въпрос беше защо не съм направил някой политик. Направо ги изгоних от скелето. На хората им дотегна и писна вече от политика и всичко останало. Все пак това, което правим тук, е с някаква образователна цел. Този, който влезе да разгледа фигурите няма да гледа познати политически муцуни, изпраскани от пясък. Малко или много е несериозно. Няма смисъл.
А каква тема вие бихте предложили?
Доста време би ми отнело да помисля. Но бих посъветвал организаторите да сложат по една табелка пред всяка личност, с описание за нея, защото съвременните младежи са малко далеч от тези хора, които са представени. Дано децата прочетат. Докато работих сега се случваше да идват хора до оградата и да започнат да спорят кой кого е от владетелите. Дори младите майки няма какви знания да предадат на децата си. Това е история в края на крайщата, не трябва да забравяме какви сме и от къде сме дошли.
Какво е мнението ви за Бургас?
Това е един разкошен град. Сега не мога да кажа, че е красив или нещо от този род, защото живея в един от най-европейските градове в България - архитектурата в Русе е уникална. Но в Бургас се случват нещата, такива каквито може би трябва, дори изобщо, ако нещо се случва в България, то се случва в Бургас. Хората тук са малко по-освободени, по-ведри, мислят по друг начин. Като вървиш по улиците и виждаш доста усмивки, за съжаление в Русе не е така. Догодина, ако от община Бургас ми отправят покана, отново ще прескоча до тук с най-голямо удоволствие.
Докато работехте оставаше ли време за плаж?
За никакъв плаж и никакво море не можем да говорим. Тази работа е като футболен мач, влезеш ли в играта, няма излизане. Вечер си като цапнат с мокър парцал и не ти е до абсолютно нищо. За 5 години един единствен път отидох на плаж и то, защото беше много дъждовна годината и останахме да работим до по-късно. Тогава един бургаски колега Оги дойде, буквално ме хвана за ръката и ме заведе на плаж. Колегите имат тази възможност, по обяд докато е горещо прескачат до плажа, но аз предпочитам да си стоя на сянка под една слива и да наблюдавам това, което върша.
Източник: в-к "Черноморски фар"
Коментари
0 коментара
Красен Станчев: Целта на актуализацията е да се отвлече вниманието на обществото
