Имунизации и ваксини сред левицата
01 Октомври 2013, Вторник
Какво правят тези десетина души със зурлите и тъпаните на жълтите павета? Ако преди им е плащала ГЕРБ, сега вече сигурно им плаща БСП. Целта е населението да се отегчи до смърт и да се имунизира срещу протестите точно както се имунизира срещу грип.
Това е повикът на сезона - пълна имунизация. Цялата политическа класа в момента се е заела да ни отегчи и отврати от каквито и да било идеи за промяна. Новите организации възникват само за да ни откажат от новите идеи.
Един известен хуморист навремето казваше, че в журналистиката било като при секса - едните правят секс, а другите организират правенето на секс. Само дето при журналистиката организаторите били много повече.
Гледам, сега същото е в политиката. Политически идеи - нула. Но затова пък сериозните играчи не желаят лично да осеменяват идеологическата нива, а да организират осеменяването, от което някой ден би трябвало да се пръкнат новите политически идеи. Няма проекти - има проекти, които би трябвало да поощрят възникването на проекти някой ден. Няма и лидери - има хора, които са се нагърбили с тежката задача да търсят лидери.
С две думи - България търси талант. Вече доста писах за "Харта 2013", за "платформите" на Саша Безуханова и за другите лаборатории на статуквото. Сега на вниманието на прогресивната общественост са новите дискусионни клубове на президента Георги Първанов (тази титла си остава до живот), които тепърва ще раждат и нови политически идеи, и новите лидери.
Очевидно това е нещо като опит да се възроди АБВ - предишният подобен проект на г-н Първанов. Сега вероятно има повече хъс и злоба, тъй като кръгът около г-н президента е изхвърлен от властовите позиции, свалил е велурените ръкавици и е изровил томахавката. А и в самата партия, доколкото разбирам, е назряла чисто идейна опозиция срещу дясната политика на Станишев, Орешарски и новата Тройна коалиция. Значи има и обективна, и субективна нужда.
По принцип това е чудесно, тъй като страната е отишла толкова в дясно, че няма накъде. У нас има само ултрадясно и още по-ултрадясно.
Политиката на Меркел е много по-близо до Карл Маркс, отколкото до Станишев и Орешарски. Всякакъв опит да бъде принудена левицата да се върне на подобаващото й място трябва да бъде приветстван.
Уви, и проектът на Първанов страда от същите слабости, от които и всички останали платформи, клубове, червени къщи и други мозъчни седенки у нас - болезнена предпазливост, плахост, свитост, които в крайна смети осуетяват осеменяването.
Организирането убива секса. Ето например какво казва г-н Първанов пред предаването "Лице в лице": "Всъщност аз бях този, който настояваше да се проведе вътрешнопартийно допитване за това да го има ли плоския данък в нашата предизборна платформа. Ръководството вече включи тази идея в предизборната платформа и сега вече забравиха, че има такъв предизборен ангажимент..."
Вместо да каже просто и ясно, че плоският данък е скандално престъпление, г-н Първанов "дал идея да се проведе допитване". Това е проблемът. Главният патрон на вътрешната опозиция в БСП се опитва да намекне с 1000 условности нещо, за което всеки нормален социалист би трябвало да крещи и да си къса ризата.
Защо тепърва да се правят допитвания за плоския данък, нали даже имаше решение на конгреса на БСП! Времето за такива дискусии бе през 2006-2007 г., когато ръководството на БСП мина на екстремни неолиберални позиции, а президентът мъдро гледаше.
Разбира се, политическият талант на г-н Първанов е от съвсем друг жанр. Той е роден за медиатор, който лавира между непримиримите позиции и търси приемливи компромиси. Това изисква никога да не се обвързваш с конкретни идеи.
Ако подхвърлиш някаква идея, трябва веднага да я балансираш с нейната противоположност. Проблемът е, че тази стратегия е подходяща при търговски пазарлък, но не и при политическото лидерство. Не и когато трябва да спасяваш партията и нацията. Днес на левицата и е нужен Данко Огненото сърце, героят на Горки от “Старицата Изергил”.
Проблемът е, че Данко накрая паднал и умрял, докато българският политик е професор в изкуството на оцеляването. Затова водещите играчи в момента не се обвързват с нищо конкретно. Ако става въпрос за компромиси и сделки, те са тигри. Но нови идеи? Нека изчакаме, да обсъдим, да се допитаме...
Освен че тепърва ще прави допитване сред левите симпатизанти за плоския данък, президентът Първанов има и втора идея: “Второ – искат ли те да се въведе пряката демокрация, на първо време чрез прекия избор на председателя?”
Ето и една втора характерна хватка на политическите играчи у нас - те се правят, че
не помнят значението на думите! “Пряка демокрация” е утвърден политически термин, който в никакъв случай не значи “пряко” избиране на председател, а пряко вземане на важните решенията чрез референдум.
Между другото, в битката за пряка демокрация днешните лидери на БСП имат голям опит. Янаки Стоилов няколко пъти внася проект на един много по-демократичен закон за допитванията, но естествено партийните лидери го орязаха и обезсмислиха. Самият г-н Първанов за 10 години президентство нито веднъж не се опита да предизвика
референдум, макар че доста се заканваше.
Сега се оказва, че дори не знае термина.Сигурен съм, че го знае. Виждали ли сте как иконките на айфона започват да се клатят, ако ги натиснете дълго с пръст? Така в момента се клатят и политическите понятия в България. Целта е думите на политика да бъдат освободени от всякаква конкретност и отговорност.
„Сега всички са се втренчили в промяната на изборния кодекс – каза г-н Първанов в „Лице в лице”. - Но това е само половината от пътя, който трябва да извървим. Големият проблем според мен са промените в закона за политическите партии...”
Ето очевидна подмяна на важното с второстепенното. Естествено, че избирателната система е поне 100 пъти по-важна от поредните врътки в закона за партиите. Най-малкото защото за да се смени законът, първо трябва да се сменят депутатите. Нали така? Но след злополучния опит от 2009 година, г-н Първанов вече смята най-важното за второстепенно.
И тук стигаме до черешката на тортата. „Като човек, който винаги е имал много активна позиция по изборното законодателство, в това число и по новите, радикални идеи, аз бих апелирал да бъдем внимателни, да не залитнем. Защото аз съм един от виновниците, заедно с Май Манолова, за мажоритарния вот...”
Значи само 5 години след като породи онова избирателно уродче, днес Първанов вече е враг на чистата и свята мажоритарна идея! Е за какво тогава ще организира реформаторски клубове? Тепърва ще дискутира за плоския данък, не знае какво е пряка демокрация, на това отгоре е против промяна в избирателната система. Изводът е, че не желае да промени нищо, освен ръководството на БСП.
Днес си мисля, че онова избирателно уродче, които БСП сътвори през 2009 г., също бе нещо като имунизация – целта му бе да откаже населението, да си сътвори аргументи против мажоритарния вот. Нали знаете принципа на имунизацията – инжектират се полумъртви клетки с дадена болест, организмът ги побеждава лесно и си изработва имунитет.
Да ме извинят лекарите за невежеството, но общо - взето е така. Та така тогава и БСП инжектира задника на нацията с една мъртвородена избирателна система.
Само че хората тогава не бяха в чак такъв ужас от изборните резултати, какъвто си представят някои леви и десни умници.
Ужасът е в безкрайното чакане да се роди нещо ново, да се пръкне някаква идея, някакъв лидер, някаква партия, някакъв нов проект .
Уви, у нас усилено се раждат само мъртвите рожби на политическата мисъл. Затова винаги повтарям, че нещата тепърва ще се влошат, преди да се роди истинска политика.
Източник: Валери Найденов, 24chasa.bg
Коментари
0 коментара
Как може шайка педофили да пробие българското училище?
