Мая Манолова: Във всеки областен град трябва да има кризисни центрове в помощ на бездомните, възрастните и жертвите на насилие
21 Януари 2016, Четвъртък
Водещ: Госпожо Манолова, вчера бяхте в Кюстендил, посетихте Центъра за настаняване от семеен тип, срещнахте се с директори на социални центрове. Какви са впечатленията ви? Кои са предизвикателствата, пред които са изправени учрежденията, персонала в тях, а съответно и децата?
Мая Манолова: Вчера проведох една изключително ползотворна и за мен, и за директорите на социални институти в Кюстендил, среща, на която те споделиха своите проблеми. Факт е, че ангажимент на омбудсмана е защита на права на децата, на техния най-добър интерес, така че от първия момент на стъпването си в длъжност децата са във фокуса на моето внимание. В края на миналата година проведохме в рамките на два месеца пълна проверка на всички интернати за деца в конфликт със закона. Излязохме с доклад, който изпратихме на всички институции, които имат отношение към децата, настанени в тези интернати, с една основна препоръка - те да бъдат незабавно закрити и да бъдат създадени алтернативни форми за корекционно-възпитателна дейност. Фокусът през тази календарна година ще бъдат децата в домове, които са лишени от родителски грижи, защото започва деинституционализацията на тези домове и извеждането на децата, които са оставени от своите родители по различни причини в такива институции. През цялото време провеждаме проверки и затова как е приключила деинституционализацията по отношение на децата с увреждания. В Кюстендил посетих точно такъв дом – Център за настаняване от семеен тип на млади хора с умствена изостаналост, с ментални проблеми и за пореден път се убедих, че наистина този процес на деинституционализация на децата с увреждания наистина е приключил – децата са в добри материално-технически условия. Но и в новите форми съществуват проблеми и на първо място това са хората, които се грижат за тези деца с увреждания. Продължават да бъдат изключително ниски техните възнаграждения. На практика специалисти логопеди, кинезитерапевти, психолози, различни педагози получават минимални възнаграждения в рамките на 460-480 лева, което на практика ги демотивира. Те работят изключително отговорно тази трудна и тежка работа. За пореден път се срещнах с работници със сърца, които са се посветили на каузата да помагат на децата, но мисля че и държавата трябва да им даде едно рамо с повишаване изобщо на стандартите на издръжка на децата с увреждания в домове от нов тип, което да се отрази и на заплатите на хората, които работят с тях.
Водещ: Тъй като споменахте вече заплащането и помощта, която би трябвало да окаже държавата, за да се помогне на тези хора, как стои въпросът с финансирането? Има различни кампании, които подпомагат тези домове, но те, разбира се, като казваме думата „кампании“ само по себе си означава, че тя продължава, примерно, един месец. Как се издържат в момента тези учреждения?
Мая Манолова: Липсата на устойчивост по отношение на социалните услуги наистина е проблем. Това означава, че започва някаква европейска програма или се намира някакъв спонсор, фондация, обикновено чужда, международна, която финансира определени социални дейности, включително свързани с грижи за децата, изтича срокът на тази програма или фондацията приключва срока, в който си е определила да подпомага дадена дейност и целият проблем отново настъпва с пълна сила. Това, което наблюдавам в цялата страна, не само в Кюстендил е, че държавата много удобно си измива ръцете и прехвърля съответните ангажименти на общините, тъй като те няма как да оставят деца, които са изведени в нов тип институции, или други социални услуги, просто така нефинансирани и всичко отива за сметка на общините. Така че, според мен, този проблем с устойчивостта на една социална услуга, особено когато се отнася за деца, е изключително важен. Но вчера се сблъсках и с други проблеми в Кюстендил, които съм виждала във всеки един областен град, но вчера те изглеждаха по един много драматичен начин, най-вече защото температурите бяха около минус 18 градуса. Възниква въпросът какво се случва с бездомните хора, с невидимите хора, с хората, които са затворени в домовете си поради самотност, старост, поради увреждания, поради заболяване, които нямат никаква възможност да излязат навън, за които държавата не отпуска достатъчно пари за тяхното обгрижване. Проблемът в част от градовете се решава от т.нар. „домашен“ или „социален патронаж“. Но тъй като това да дейности, които изцяло се финансират от общините, те изобщо не могат да покрият пълния капацитет на проблемите от хората, които имат нужда от подкрепа, затова част от тях направо бедстват. Оказва се например, че почти няма областен град, в който да има кризисен център, който да се настаняват временно хора без дом, хора без покрив над главата си. Представете си какво се случва с тях на тези минусови температури.
Водещ: Истината е, че там където ги има пък, всъщност са препълнени. Видяхме през последните два дни в най-големите областни градове, като че ли има такива кризисни центрове, София, Русе, Варна, Пловдив, но те са препълнени и това също е належащ проблем.
Мая Манолова: И те са с недостатъчен капацитет. Освен това, ние се сещаме като че ли за бездомните хора, когато наистина навън стане невъзможно за пребиваване, но тези хора имат проблеми през цялата година. За да бъдат отново социално включени, за да могат да намерят някаква трудова заетост, необходимо е да им се предостави някакъв минимум от грижи и подкрепа, например душ, пералня, топла храна, защото как бихте наели човек на работа, ако той няма възможност да поддържа лична си хигиена с месеци. Така че това е някакъв санитарен минимум, които трябва да бъдат давани поне във всеки един областен град. Сега, между другото, областните градове изработват в своите социални стратегии и един от проблемите е, че статистиката в показва, че в болшинството области няма бездомни хора, няма хора жертви на домашно насилие, а практиката показва,че това не е така. Според една международна авторитетна организация „Каритас“ броят на бездомните хора в България е около 6,8 % от населението, което значи над 400 000, близо половин милион. Това наистина е проблем и доколко социална е една държава се проследява както по това как се грижи за своите деца, така и за възрастните хора и за хората, които са социално изключени, които са в риск, които са на улицата.
Водещ: За съжаление, госпожо Манолова, не е достатъчно само да посочим проблема. Въпросът е оттук-нататък какво ще се случи и към кого правилно ще адресираме тази информацията. Оттук-нататък какъв е полезният ход?
Мая Манолова: Аз ще направя конкретно предложение към Министерство на труда и социалната политика съответно и към останалите институции, от които зависи решаването на този проблем, включително Министерство на финансите, включително Министерски съвет в някакъв период или от средата на тази година, във всички случаи от следващата година, да бъдат предвидени кризисни центрове във всеки областен град, които да предлагат минимум услуги на хората, които са без покрив. Те стават все повече. И това не са хора аутсайдери в този смисъл, който сме свикнали да възприемаме хора без образование и без перспектива. Изследването, което ви цитирах, сочи, че една голяма част от бездомните хора са със средно и висше образование. Хора, които поради стечение на обстоятелствата, свързани с икономическата и финансовата криза, са взели заеми, заложили са си жилищата и са останали на улицата, загубили са работата си поради семейни и други разправии и скандали, на практика се оказват без подслон, без покрив, без перспектива на улицата. Държавата трябва да се погрижи за тях чрез създаването на Центрове за временно настаняване поне като минимум във всеки областен град. Друг проблем на хората е, че те на практика нямат лични документи, защото нямат постоянен адрес, те не получават социално подпомагане, те не получават стотинка подкрепа от държавата и е така и поради правилниците на Социалното министерство, защото за да ти отпуснат някаква социална помощ, трябва социален работник да отиде до дома ти да види при какви условия живееш. Тези хора нямат дом, няма какво да бъде проверено. Затова те просто не получават никаква подкрепа от държавата. Ще започна и една кампания за снабдяването им с лични документи. Другият проблем е с жените жертви на насилие. Оказва се, че това е поредният областен град, в който статистиката сочи, че жертви на насилие няма. Само че хората, които са в социалната сфера, споделиха с мен, че РПУ редовно им праща жени жертви на насилие, деца жертви на домашно насилие, които те нямат възможност да настанят в техните институции и ги препращат към една Софийска неправителствена организация „Анимус“, но в София, в столицата, също в Центъра за жени и деца, претърпели домашно насилие с капацитет 8 легла. Милионна София има 8 легла за подслон на хора, които са в риск от домашно насилие. Аз съм предложила и съм започнала процедура към Министерски съвет за присъединяване на България към Международната конвенция срещу насилието над жените, т.нар. „Истанбулска конвенция“. И създаването на кризисни центрове е една от задължителните стъпки за изпълнение на правилата на тази конвенция .
Радина ХРИСТОВА
Източник: focus-news.net
Коментари
0 коментара
Полк. Николай Марков: Москов и целият му екип - на съд за престъплението с ваксините!!!
