Емил Радев: Не е важно Брюксел да ръкопляска, а българите да ни повярват, че има ефективна борба с корупцията
18 Март 2016, Петък
С евродепутата от ГЕРБ разговаря Лиляна Клисурова
Не е важно Брюксел да ръкопляска, а българите да ни повярват, че има ефективна борба с корупцията
Целта ни е до края на годината да убедим ЕК, че в този вид мониторингът не е ефективен, а дискриминационен
Ще работим така, че докладът на ЕК в края на 2016 г. да бъде последен
Ние бяхме по-напред от Румъния, но изостанахме “благодарение” на двете години управление на Орешарски, когато нищо не се случи, и едната година на Христо Иванов, който водеше своята война с главния прокурор
- Г-н Радев, евродепутати от всички партии за първи път се обединихте в една кауза – да отпадне мониторингът над България. Какъв беше ефектът от конференцията, след като ЕК ясно заяви, че това няма да се случи?
- Ако някой смята, че мониторингът може да падне за месец-два, е в пълно заблуждение. А ефектът от конференцията ни беше голям, защото за първи път Еврокомисията в лицето точно на хората, които се занимават с изготвянето на доклада, чу не само от българските евродепутати, но и от представители на изпълнителната и съдебната власт, че този механизъм за наблюдение вече е изиграл ролята си. Чу забележките към механизма – за начина, по който се провежда, за ефекта, който има, и за политическото му използване в България и в Европа. Чу какви са последствията от продължаването му – вече четвърта година България е извън Шенген въпреки изпълнените критерии. От зам. външния министър разбрахме, че мониторингът спъва и за падането на визите ни за Канада.
Показахме воля, че
България ще
прави реформи,
независимо дали
има, или не
мониторинг
Показахме, че искаме да сме равноправни с останалите членки, да се подчиняваме на общи европейски механизми за върховенството на закона, за нивото на демокрацията, за борбата с корупцията. Само така ще има ясни критерии за оценка на реформите. Защото по критериите, заради които стои механизмът за нас, има 5 държави с високо ниво на корупция, на които веднага трябва да се наложи същият мониторинг - Гърция, Италия, Литва, Латвия и Хърватска.
Не казвам, че този мониторинг не изигра ролята си. И българската, и румънската правосъдна система са много по-различни отпреди 10 г. Но при договарянето му се е смятало, че той ще действа максимум 3 г. И тъй като не са заложени ясни критерии какво трябва да се изпълни и в какви срокове, той може да продължи безкрайно и за България, и за Румъния. И така ставаме държави втора категория.
Механизмът в този вид не носи нищо ново. Обществото свиква с поредния доклад,
партиите го
използват за
битки
помежду си. Ние трябва да реформираме системите не заради доклада. Не е толкова важно дали Брюксел ще ръкопляска, или ще ни сочи с пръст, а е важно да укрепим доверието на българските граждани към правосъдната система. Важно е българинът да повярва, че има ефикасна борба не само с престъпността по високите етажи, но и с битовата престъпност, че има бързи и справедливи наказания.
- Подкрепиха ви евродепутати от други страни. Какви лостове има ЕП да повлияе на ЕК, за да промени механизма?
- ЕП е институцията, която не само избира ЕК, но одобрява и нормативните актове, създадени от комисията. В едно демократично общество парламентът е най-важната институция.
- Но сега ви даде знак, че това, което искате, няма да стане и в следващата една година мониторингът няма да падне.
- Не сме и разчитали, че в следващата година ще бъде свален, защото няма такъв юридически механизъм. В доклада ясно е написано, че ще има още един доклад в края на 2016 г. Нашето желание е той да бъде последен. Дали ще успеем в този период да убедим ЕК и всички останали държави членки, че на това нещо в този му вид трябва да му се сложи край, зависи само от нас.
- Главният прокурор даде за пример колко единни са в Румъния в отстояването на националните интереси, защо това не се случва у нас?
- Румъния води тази политика от много по-отдавна. Още миналата година румънските евродепутати, правосъдният министър и премиерът им заявиха своето мнение срещу механизма. За разлика от румънския си колега нашият бивш правосъден министър ясно заявяваше своята подкрепа за него. Той беше най-важната фигура, първо през него минаваше цялата информация, която подавахме на ЕК, а поведението му не подкрепяше държавническото решение за свалянето на мониторинга. И видяхме, че в последните 3 г. имаше разделение между България и Румъния. Ние бяхме много по-напред от Румъния, но изостанахме “благодарение” на двете години управление на правителството на Орешарски, когато нищо не се случи, и едната година на Христо Иванов, който водеше своята война с главния прокурор и се опитваше с промените в конституцията да превземе съдебната система. Оттам нататък нито един законодателен акт не се прие. А Министерството на правосъдието е единственото, което има ресурса да изработи нов НК. Не можем в ХХI век да борим организираната престъпност, компютърните престъпления, прането на пари и трансграничните престъпления с НК от 60-те години на миналия век.
- Евродепутатите се обединихте около една позиция, но как ще накарате партиите в България да имат единно мнение? БСП гласува против промените в Закона за съдебната власт...
- Точно затова поканихме наши колеги от българския парламент да участват в дискусията и видяхте, че четиримата депутати от различни партии също се изказаха в една посока. Надеждата е, че
парламентът ще
работи точно по
стратегиите,
които прие
правителството
- за борба с корупцията, за съдебна реформа, и ще загърби междупартийните цели, защото това е национален интерес.
- Как изглежда от Европа управляваща коалиция с нейните непрекъснати вътрешни противоречия?
- Аз мога да говоря за политиката на ГЕРБ, която е движещата сила в тази коалиция. Благодарение на ГЕРБ и премиера Борисов се сбъднаха промените в конституцията, защото видяхме как катастрофира Христо Иванов. Самото постижение да променим конституцията в парламента с 8 партии е голям успех за България.
- Премиерът обаче се поддава на натиск и на всяко мнение на Радан Кънев и отменя половината неща, които ГЕРБ приема?
- Не смятам, че с въздействието на Радан Кънев става нещо в тази държава. Кънев написа във фейсбук, че е променил мнението на евродепутатите от ГЕРБ за мониторинга, но видяхте, че нашето мнение беше непроменено. Може би
слънцето
изгрява, защото
Кънев иска,
но реалността е друга.
ГЕРБ няма пълното мнозинство в този парламент. Опитва се да прокарва политики, но виждаме, че партньорите, първо, нямат ясна визия за това какви са техните политики по дадените проблеми, вкарват се законопроекти от всички партньори, без да се консултират. Премиерът е човекът, който трябва да лавира между всичко това, да играе ролята на обединител, да движи напред и държавата, и реформите. Много му е трудна ролята в тази конфигурация на парламента, но благодарение на него имаме стабилно управление в много критична за Европа ситуация.
CV
Роден на 26 май 1971 г. във Варна
Завършил е право и публична администрация, докторант е по търговско право
Бил е депутат в 41-ото и 42-ото НС. Вносител е на законопроекти в защита на неплатежоспособните българи и за регламент за частните съдебни изпълнители
От 2014 г. е евродепутат от ГЕРБ/Европейска народна партия. Член е на комисията по правни въпроси на Европарламента
Владее английски, немски и руски
Женен, с едно дете
Източник: 24 часа
Коментари
0 коментара
Разбирате ли какво се случва?
