Идва ли краят на Европейския съюз и краят на демокрацията в света
Бежанци Фотограф: Георги Кожухаров
18 Март 2016, Петък
Важно е Европейският съюз да пази общата си външна граница, която на югоизток е източната граница на България и Гърция.
Не е лесно да се пази гръцката граница, която е морска. Но са нужни общи усилия за ограничаване и контролиране на бежанския поток. Това много трудно може да стане без сътрудничество с Турция, която от своя страна има вътрешни проблеми с демокрацията.
Не можем да си затваряме очите пред трагедията на милиони хора в Сирия, чиито домове са разрушени и те просто нямат къде да се върнат. Но и Европа не може да става разграден двор. Трябва да има граничен контрол и регистрация на бежанците, които влизат в Европа.
От решаващо значение за спиране на бежанския поток е дали ще удържи крехкото примирие в Сирия, което беше договорено между Русия и САЩ и влезе в сила на 27 февруари. (Разбира се, не става дума за каквото и да е примирие с "Ислямска държава", която е обявила война на целия цивилизован свят. С терористите не може да се преговаря. Става дума за примирието между подкрепяния от Русия Асад и подкрепяните от Запада неислямистки сили в сирийската гражданска война.)
Нужно е единство и обща политика в ЕС, а това е трудно постижимо в една конфедерация на иначе независими суверенни държави. Във всяка от тях националпопулизмът е лесна печеливша карта за локалните политици. За да оцелее съюзът, общата ни граница, границата на Европа, трябва да се пази от целия Европейски съюз. Затварянето на граници между държави вътре в съюза и антиевропейският националпопулизъм (и отляво, и отдясно) са смъртоносна заплаха не само за съюза като цяло. Тези центробежни тенденции са заплаха и за съществуването на всяка отделна европейска държава. Искаме ли да превърнем Гърция в един огромен бежански лагер? По-нататъшното дестабилизиране на Гърция ще дестабилизира целия Европейски съюз.
Никоя отделна европейска страна не може да се справи по-добре сама с проблемите си, отколкото всички заедно. Никоя отделна европейска страна не може по-добре да се справи с икономическите си проблеми. Дори Германия, Франция и Великобритания нямат шанс да се конкурират в глобалния свят с играчи като САЩ, Китай или дори Русия. А заедно съюзът е най-голямата икономическа сила в света. Да не говорим за по-бедните страни като България, за които европейската финансова помощ и общият пазар са от огромно значение.
Никоя отделна европейска страна сама не може по-добре да се справи и с демографските си проблеми — разпадът на съюза няма да спре бежанската вълна, а на всяка отделна страна ще е по-трудно да я ограничи сама. Няма да спре и миграцията от по-бедни към по-богати страни в самата Европа докато има големи различия между тях. Затварянето на граници, издигането на стени и визовите режими лекуват само симптомите, но не ликвидират причината за заболяването.
Най-тревожещият хората проблем — със сигурността, проблемът с международния тероризъм — ще стане още по-голям, ако съюзът се разпадне. "Ислямска държава", както и други военни заплахи за Европа от изток ще имат по-голям шанс за успех, ако няма европейско и евроатлантическо единство. Общата ни европейска сигурност не трябва да се компрометира заради локален егоизъм. "Ислямска държава" е във война с целия цивилизован свят. Саудитска Арабия и Иран, от една страна, Турция и Русия, от друга, са почти в състояние на война помежду си в Сирия. (А Русия е втора военна сила в света.) И това става съвсем близо до нашата източна граница. Бежанската вълна заплашва да се превърне в цунами.
Разпадането на съюза чрез издигането отново на вътрешни граници и бариери е самоубийство за всички и за всеки. Трябва да има по-голямо единство и по-малко локален егоизъм за решаване на общоевропейските проблеми. Вътрешните раздори между страните умело се ползват и от външните ни врагове, от врагове на Европейския съюз, от враговете на отвореното демократично общество. Стана ясно например как зависими от Москва електронни медии се опитват да дестабилизират Германия - двигателя на Европейския съюз - с пропаганда против Меркел и всяване на страх от бежанската вълна с фалшиви репортажи. Но въпреки нарастващата подкрепа за дяснопопулиската антиимигрантска партия и намаляващата подкрепа за партията на Меркел, ХДС остава най-силната партия в Германия, следвана от социалдемократите.
* * *
Отбраната и опазването на външната граница на Европа са жизнено важни. Но в дългосрочен план нито с военна сила, нито с издигане на граници и бариери, нито с ксенофобска реторика може да се защитава отвореното капиталистическо общество и демокрацията от настъпващото ново Средновековие.
Целта не оправдава средствата. Ксенофобията, религиозната нетърпимост, телените мрежи и военните конфликти унищожават демократичния плурализъм и свободата, връщат ни към един друг свят, в който демокрацията, свободата на убеждението и на движението бяха мръсни думи от нашата страна на Желязната завеса. Искаме ли да се връщаме към света от времето на Студената война? Или на ужасните горещи войни и тоталитарните режими на 20 век?
Алармиращо е, че според проучване на руския социологически институт "Левада център" 40% от анкетираните смятат, че времената на Сталин са донесли повече добро, отколкото лошо на Русия. Нов популистки национализъм, не непременно родствен със стария националсоциализъм и фашизъм, но определено анти европейски и анти либерален, набира сила и в Европа, в която вече 70 години цари мир и разбирателство.
Всяка страна има свои специфични проблеми, затова мирът и разбирателството на континента са толкова трудни за постигане. Трудно е да се спечели партия шах срещу грос майстора — ако можем така да наречем непредвидимата Съдба.
Протестното затварянето на границата с България може би се е привиждало като нещо добро от гръцките фермери, но не може да се види като нещо добро от никого в България. Затварянето на западнобалканския маршрут, от Австрия до Македония, може да устройва в краткосрочен план Австрия, но е пагубен за Гърция. А от там — и за целия Съюз.
Всяка страна напредва с различна скорост по своя път и дори не е ясно дали всички вървим в същата посока. Но искаме ли да се върнем към старите идеи за прагматичен национализъм, или за световно класово разделение и класова война? Отказахме ли се да вярваме, че може да има общо добро за всички народи в света? Не е ли възможно да има световен мир и взаимодействие например за справяне с глада и мизерията в някои части на света?
Има и теория, че някои народи изживяват по-късно своето средновековие и още не са достигнали до Възраждането и Просвещението. Има чисто манталитетна разлика между ксенофоба религиозен фундаменталист и модерния човек, отрасъл в среда на демокрация и законност. Крепостният селянин и свободният гражданин мислят по различен начин.Трудно е да се прескачат стадии в развитието. Видяхме до какво доведе убеждението на съветските комунисти, че може едно общество да прескочи стадия на капиталистическо и демократично развитие и от феодализъм по магически начин да се телепортира в някакво посткапиталистическа утопия.
Възможно ли е светът да вижда себе си, и да организира себе си, като едно цяло? Или сме обречени да живеем завинаги, до края на света в паралелни и враждуващи помежду си микро светове?
Ако единство се постига толкова трудно в Европейския съюз, тази най-богата световна територия, която въпреки вековните кръвопролитни войни има обща култура, обща религия, общи икономически интереси, какво остава за единството и мира в световен мащаб? Дали не идва краят на демокрацията, краят на отвореното либерално и толерантно общество изобщо? Връщаме ли се към един свят на религиозни войни, варварска жестокост, крепостни стени и крепостническо безправие и преселения на народите?
* * *
Основна заплаха за демокрацията в световен мащаб е нарастването на икономическото неравенство. Расте пропастта между богати и бедни страни. Ако вътре в една държава средната класа изтънее, ако престане да бъде мнозинство и се появи пропаст между много богато малцинство и мизерстващо мнозинство, обществото става нестабилно, размирно, грози го революция, гражданска война. Същото е валидно и в световен мащаб. Пропастта между бедни и богати е взривоопасна.
Средната класа е основата на проспериращото демократично общество. Тя е била и продължава да бъде икономическият и интелектуалният двигател на западните общества, базирани на принципа на свободния обмен на стоки и идеи, политическия и религиозен плурализъм, свободата на убежденията, толерантността към различните — либералната демокрация.
Марксисткото предвиждане, че в развитото западно капиталистическо общество неминуемо ще настъпи пролетарска революция се оказа невярно. Вместо да бъде пометено от пролетарска революция, капиталистическо демократично общество просперира с бързи темпове. Западната либерална демокрация се оказа по-силна от тоталитарните идеологии, фашизма и комунизма, през 20-ти век. Тя ги победи. Тя измени радикално света — от времето на файтона и газовата лампа, до времето на информационните технологии и глобалните комуникации чрез авиолинии или интернет.
Но общество на толерантност, плурализъм и индивидуална свобода е възможно само ако в него има стабилна, материално задоволена средна класа. Затова и в глобален план нарастването на пропастта между бедни и богати може до доведе до световна война или световен колапс на демокрацията. Има опасност да се върнем към едно ново високотехнологично средновековие на крепостни стени, религиозни войни, епидемии, нашествия и преселения на народите.
Светът като цяло има нужда от мощна средна класа, каквато се е създала в Западния свят след Просвещението, а не от разделение между богати страни и огромно бедно мнозинство, което живее в ужасни провалени държави. Въпросът не е само икономически — да нахраним бедните, за да има мир. И не е само морален, въпрос на хуманност и справедливост.
Средна класа са тези хора, които имат достатъчно пари, за да не мислят за тях — нито прекалено малко, защото тогава стават роби на безпаричието си, нито прекалено много, защото тогава стават роби на парите си. Затова те, хората от средната класа, са свободни да мислят безпристрастно за света. Средната класа е била генератор на модерни идеи, двигател на технологията, науката и културата.
Демокрацията е нещо много крехко. Трябва да го браним всеки ден и с общи усилия. Всеки човек има свои лични икономически, физически и психологически проблеми. Всяка държава и всяка община вътре в държавата имат свои специфични локални проблеми. Много е трудно да се постигне единомислие в целия свят дори по проблеми като екологическите, които в крайна сметка засягат всички. Спирането на една вредна индустрия, например, може да доведе до безработица в локален план. Незаконното изсичане на горите може да слага малко пари и в джоба на бедните в даден регион, не само на големите мафиоти.
Основният вътрешен проблем на България е корупцията и злокачественото срастване между мафия, прокуратура и държавна власт. Това е във връзка и с тежко наследство от комунизма, когато обществото се ръководеше от партийна номенклатура, но с незаменимата помощта на Държавна сигурност — този неотделим придатък на съветското КГБ. В общооевропейски план в момента най-големият проблем е бежанската вълна. А в световен мащаб, най-големият проблем е растящата пропаст между бедни и богати държави.
Ние обикновено не си даваме сметка, че тези проблеми са свързани. Единството и стабилността на целия Европейски съюз ще ни помогнат да се справим и с вътрешните си проблеми. А спирането на военните конфликти в Сирия и другаде по света, и най-вече преодоляването на пропастта между бедни и богати в световен план, може да спре преселението на народите от бедните към богатите страни.
Локалният ни егоизъм в крайна сметка ни вреди. Можем да си мислим, че имаме лична изгода от нещо незаконно например, но ако не се справим с беззаконието, ще живеем зле, в една бедна и неуютна държава.
Автор: Владимир Левчев Източник: dnevnik.bg
ОЩЕ ОТ Анализи и коментари
Коментари
0 коментара
Загубени в прехода
