Д-р Андрей Ковачев, евродепутат: Скандално е да няма общо европейско разузнаване
24 Март 2016, Четвъртък
Девизът на Република България „Съединението прави силата“ е единственото бъдеще за ЕС
- Какви са настроенията в Брюксел след зверските нападения във вторник, г-н Ковачев?
- На първо време настроението беше гняв, че е допуснат да се осъществи толкова демонстративен варварски акт в сърцето на Европа, но където и да са случи подобно нещо на европейския континент, е ужасяващо. Има желание за силен и ясен отговор както от националните институции, така и на европейските, който да покаже, че няма да толерираме извършването на терористични дейности.
- Много се коментира именно предсказуемостта на атентатите в Брюксел, можеха ли реално да бъдат предотвратени те според вас с повишените от ноември насам мерки за сигурност, след като се разбра, че атентатите в Париж са били подготвени в Брюксел, с ограничаването на публични прояви, военни подразделения по улиците?
- Знаете, че тази публичност на мерките - полиция, въоръжени армейски части по улиците, е всекидневие от няколко месеца по улиците на Брюксел. Това обаче не може да предотврати ефективно извършването на терористични актове. Единственият инструмент е специализирана разузнавателна дейност. Активен обмен на информация между партньорските служби и внедряване на агентура сред потенциално рисковите категории хора - както новопристигнали, така и тези, които вече второ-трето поколение пребивават в част от държавите членки. Това е правилната стратегия, за да може да се борят тези прояви още в зародиш.
- Извършителите на атентатите в Брюксел се оказаха не фанатици, а лица от местния подземен свят. Тази схема да се вербуват активни престъпници за религиозен екстремизъм променя ли рисковете за обществената сигурност?
- Рисковете остават същите, независимо дали са свързани с хора от криминалния контингент, или са мотивирани от религиозни или други идеологически подбуди. В крайна сметка резултатът е един и същ - невинни жертви. Трябва ни агентура сред тях, с работа на специализираните разузнавателни агенции. Но преди всичко ни трябва единна европейска разузнавателна служба, която активно да координира работата по поделянето на отбранителния капацитет. Охраната на външните граници като споделена отговорност. Скандално е, че европейските разузнавателни служби все още не поделят достатъчно информация, свързана с тероризма. Всяка държава дърпа килимчето с информация към себе си. Националният егоизъм съществува доста видимо, както призна и вътрешният министър на Германия Томас де Мезиер, че е нужна по-сериозна обмяна на разузнавателни данни, но аз смятам, че е нужна и европейска разузнавателна агенция, която да контролира информационните потоци и да реагира превантивно.
- Логично е да си зададем въпроса: Накъде отиват Европа и светът? Страхът видимо дебне отвсякъде. Предстои европейско първенство по футбол през лятото, олимпийски игри в Рио - може ли Западът да продължи самодоволния си начин на живот след всичко случило се в Париж, Брюксел?
- Нека да опишем глобалната картина, за да видим къде точно се намираме. На нашия континент живеят 7,5% от световното население, но разпределяме над 25 на сто от световната търговия. За да защитим този просперитет и да продължим да го развиваме, имаме нужда от много по-сериозни общи политики по отношение на сигурността, отбраната и разузнаването. Трябва да си сътрудничим, защото никога няма да можем напълно да изкореним тероризма - той не признава държавни граници. Европейското разузнаване не би трябвало да спира на границата между Германия и Белгия или между Франция и Белгия, а да има много по-обвързано сътрудничество. Както имаме, макар и с известни трудни стъпки, обща външна политика в някои отношения, така трябва и в тази област много сериозно да си сътрудничим.
- В този контекст в какви посоки според вас България трябва да насочи усилията си по отношение на външната политика и сигурността? Кое е най-спешно на дневен ред?
- Още по-тясно синхронизиране с европейските институции, сътрудничество с новата агенция, която се създава сега на мястото на „Фронтекс“, която ще отговаря и ще помага на страните членки за опазване на външните граници на ЕС, където се намира и България. Недопускане на лица, които са с рисков профил, независимо че се опитват да се представят като бежанци. Което е много сериозна работа на нашите служби, за да могат да отсяват кой е рисков и кой не. Затова ни трябва и разширеното сътрудничество с партньорските европейски служби и институциите на ЕС. Много важно е да ограничим, ако не и да спрем на 100% финансирането от страни като Саудитска Арабия или от други части на света на представящи се за религиозни фондации, училища, академии на територията на ЕС. Много погрешна бе политиката досега да не се обръща внимание на финансирането на такива организации на европейска територия - било то на салафисти, било то на уахабити, или независимо от религиозната деноминация, проповядващи радикални интерпретации, които да могат да се възползват от свободата на вероизповеданията само ако признават върховенството на конституцията на държавата, в която пребивават и на нейното законодателство. Ако има и капка съмнение, че тази определена религиозна деноминация не кореспондира с ценностите на демократичното общество, на свободния избор, то представителите на тази религиозна интерпретация нямат място в Европа. И тук ЕС заедно със страните членки трябва да покаже, че сме готови да изгоним, експулсираме, депортираме, както искате го наречете, моментално подобни хора, даже да не са участвали в терористични актове, но е доказано, че изповядват такава интерпретация. Подобни хора не трябва въобще да бъдат допускани на европейска територия. Не можем да си позволим хора, които искат да разрушат нашия свободен и демократичен свят, да имат свободата да го направят. Сигурно има места на планетата, където се търпят подобни крайни интерпретации на религиозни вярвания, но това не е Европа. Темата е тежка и много хора я избягват в обществения дебат, защото засяга религията, но аз смятам, че трябва да си го кажем съвсем ясно, без заобикалки, че тези хора нямат място при нас и трябва да бъдат прогонени моментално.
- В заключение - оптимист ли сте за бъдещето?
- Категорично да! Смятам, че на нашия континент продължаваме да имаме само една алтернатива - да се държим заедно. Подобно на девиза на Република България „Съединението прави силата“, който е абсолютно валиден за бъдещето на Европейския съюз. Всеки друг вариант би бил пагубен, защото никоя отделна държава не може да се справи по-добре самостоятелно, отколкото всички, с общи усилия, взети заедно. Затова не трябва да се поддаваме на популизма и на национализма, които в момента парадоксално се опитват да ни кажат, че Европейският съюз е лош, защото е допуснал това да се случи. ЕС е това, което му позволят да бъде държавите членки и те би трябвало да използват момента да дадат още по-силни инструменти на ЕС - обща армия, общо разузнаване, общо опазване на външните граници, общо командване. За да можем да покажем, че сме силни не само на думи и на пари - да плащаме на Турция или на някой друг. Да се види, че можем да респектираме и да опазим това, което сме постигнали на нашия континент. Давате ли си сметка, че въоръжените сили на всичките 28 държави от ЕС представляват числено повече личен състав военнослужещи, отколкото армиите на Русия и САЩ, взети заедно. Нямаме от какво да се притесняваме. Ние сме силният международен партньор, което не се вижда на световната сцена. Където, когато има да се разрешават конфликти, за съжаление Европа играе второстепенна роля. Защото сме плахи, не искаме да използваме общата сила, която имаме, залагаме само на хуманитарни решения, което не е лошо, но чакаме някой друг - било то Съединените щати, било Русия - да се намеси и намери бързо и ефективно решение. Казваме - ние ще платим, но вие отидете с вашите войници там - на нас не ни е практика, но сме готови да платим, за да се случи, което е наистина тъжно.
Нашият гост:
Андрей Ковачев е роден на 13 декември 1967 г. в София. Завършил е биология в университета Саарланд в Германия. Евродепутат втори мандат (2009-2014 г.; 2014-2019 г.) от групата на Европейската народна партия от ГЕРБ, член на комисията по външна политика на ЕП и на подкомисията по правата на човека. Владее английски, френски, немски, руски и испански език. От 2011 г. е заместник-председател на Съюза на европейските федералисти и действащ председател на Българския съюз на европейските федералисти.
Източник: trud.bg
Коментари
0 коментара
Клишета
