Георги Димов: Ако Турция рязко смени своята ориентация, ние ще трябва да се замислим не само да укрепваме границата
11 Август 2016, Четвъртък
Интервю на Евелин Цанева с бившият генерален консул на България в Одрин Георги Димов
На къде ще поемат отношенията между Русия и Турция след вчерашната знакова среща между президентите на двете страни Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган? Г-н Димов, всичко това, за което се споразумяха двамата лидери вчера сякаш не беше някак неочаквано. Каква обаче е главната цел на тази визита?
Лично аз бих започнал малко от по-назад в самото навечерие на визитата. Знаете, от една страна турският президент Реджеп Тайип Ердоган много пъти даваше изявления и за местни, и за чужди медии, в които подчертаваше, че следва едно ново начало, нова страница в турско-руските отношения. Същевременно откъм Москва, имам предвид прессекретаря на руския президент Дмитрий Песков, всъщност сложи най-точната „диагноза“, че предстои реставрация на отношенията, но все още неизвестно в какви насоки и с какви темпове. След посещението, което се реализира вчера, може би истината трябва да я търсим някъде по средата. От една страна Москва иска да реставрира, да възстанови, но все още се съмнява дали може да възстанови тези отношения. Аз правя такъв прочит. Докато Ердоган е по-настъпателен и натиска, и алармира за някаква нова страница, някакво ново начало, но какво ще бъде това начало, предстои да видим. Между другото, от конкретните резултати, които всъщност се вижда, че наистина има повече пожелания. Разбира се това, което може би по-нататък ще разберем и което може би е най-важното, а и Москва винаги е подчертавала, че държи на него, това са позициите на двете страни по Сирия и по кюрдския въпрос, най-общо казано. Така че наистина нека да не избързваме с оценките, но аз не бих сложил някакви суперлативи на тази визита на Ердоган. Предполагам, че както и изострянето на отношенията със САЩ, и „зъбенето“ към Запада тази визита ще бъдат използвани за вътрешнополитически дивиденти.
Анализатори предупреждават, че интересите на Русия и Турция в някои отношения са много различни и неминуемо ще се сблъскат в даден момент. Какво обаче и за кого ще последва от този сблъсък?
Точно така. Това произтича, както Ви казах, от думите на Дмитрий Песков. Те ще се стремят към някаква реставрация, но тя все още не е известна. И другото, което е всъщност ние трябва, на фона на тази визита, която се реализира вчера, да видим и контрапункт – изостряне на турско-американските отношения, за които може би известна яснота ще имаме някъде около 21-ви, за когато е последно оповестената дата на визитата на Джон Кери /бел. ред. Държавният секретар на САЩ/ в Анкара. Всички ние виждаме, че между двете страни изключително са изострени отношенията. Аз ще кажа само три характерни случая и нещо като закачки, които бяха и все още са на тактическо ниво, ако мога така да се изразя. Когато на едно място в една точка, имам предвид двустранните отношения Анкара-Вашингтон, се трупа много тактика, това направо ми замирисва на стратегическа дълбочина, ако мога да заимствам формулировката на бившия турски премиер Ахмед Давутоглу. На първо място това е казусът „Гюлен“. Той вече прескочи тактическото ниво, отива и на ниво стратегия. Още повече мисля, че онзи ден беше последното предупреждение на турски правосъден министър Бекир Боздаг, който между другото е познат и у нас, имаше една визита в качеството му вицепремиер, който каза в прав текст, че ако САЩ не желаят да предадат Гюлен /бел. ред. Фетхулах Гюлен, ислямски проповедник в изгнание, сочен от официалните власти в Анкара за организатор на проваления преврат в Турция на 15 юли/, те жертват отношенията с Турция. Другите две, нека да ги кажа, те се натрупват. Знаете, че няколко седмици преди пуча в провинция Хатай, тя се намира на турско-сирийската граница, арестуваха американски гражданин от турски произход, който при това е служител на НАТО. Вчера пък арестуваха американски журналист при опит да влезе от Сирия също в района на Хатай, а той между другото е имал разрешително за престой, така се оказа в случая, но въпреки това е задържан за незаконно преминаване на границата. Като капак на всичко американски хеликоптери, така казват, са кръжали около границата, за да го издирят и евентуално да го приберат преди да бъде заловен от турските власти. Именно затова аз очаквам тази тактика да изкристализира в стратегия точно към датата 21 август. Всъщност, ако не се отложи пак, все още не знаем, но засега е 21 август.
Да отворим една скоба в страни от срещата Русия-Турция. Дали САЩ все пак ще предадат Гюлен на Турция след всичко това? Готови ли са да жертват отношенията си с Анкара и да не го екстрадират?
Аз не вярвам в това и предварително искам да кажа, че ми се иска да вярвам, че няма да бъде направено. Знаете, че САЩ се възприемат в една или друга степен по целия свят като някакъв еталон за върховенството на закона и демокрацията. Ако те го направят, просто хипотетично, за което сигурно има някаква вероятност, това за мен би означавало същото, ако Брюксел се подаде на натиска на Анкара по отношение на визите и на бежанците. Мисля, че сравнението е много точно.
Ако се върнем отново на нашата тема – по какви линии, според вас, турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще иска подкрепа от руския си колега на международната сцена? Видяхме колко силно дискредитиран е той след чистката, която предприе след опита за преврат в Турция.
Точно така. Това е един вид индулгенция, абсолютно. Винаги в история е било така – когато не си желан, се хващаш и на това, което е най-малкото и което не е за предпочитане, но просто ти си принуден да го направиш. Второ, не знам случайно или не, но в понеделник в Баку се проведе срещата в троен формат Русия, Азербайджан и Иран. Говори се, че има някакви такива намерения евентуално и Турция да се включи и от триъгълник да стане четириъгълник, или направо да си стане една ос или осичка. Всъщност, въпросът е, ако това стане, какво правим ние? Досега сме имали и надявам се все още да имаме на югоизточната си граница един съюзник в НАТО и един партньор по линия на Европейския съюз. Само че ако стане другото, ако Турция рязко смени своята ориентация, ние ще трябва да се замислим не само да укрепваме граница откъм бежанския натиск, а да взимаме много по-сериозни мерки в това отношение. Изказвам мое лично мнение, никой не ангажирам с това, аз мисля че мястото на нашата армия е по границата, не във вътрешността на страната. На първо място армията трябва да е по южната граница, след това и по западната, и по Черно море и т.н. По градовете и селата няма какво да прави армията, тук си има полиция и жандармерия. Даже и част от жандармерията също да бъде на границата, между другото в Турция е така.
Казвате, че България ще бъде засегната, ако Турция рязко смени своята ориентация. Как очаквате да бъде засегната страната ни, ако това се случи, освен чрез бежанците, които е излишно дори да коментираме?
Фактически, ако това стане, ние всъщност ставаме фронтова държава. Просто географията ни е тук т.е. ние, надявам се и не само ние, но нашите съюзници и партньори и по линия на НАТО, и по линия на Европейския съюз да мислим как да укрепваме границите, разбирате ли? Образно казано, ние ще трябва да изграждаме съвсем нова граница, ако това стане. Това е просто една вероятност, една хипотеза, но знаете, че в политиката и във външната политика всички тези неща трябва да се премислят много внимателно, за да не стане късно след това.
Източник: focus-news.net
Коментари
0 коментара
Банките са толкова здрави, че чак не е за показване
