Тодор Чобанов: За безстопанственост към сгради - културна ценност, трябва да има текст в Наказателния кодекс
31 Август 2016, Сряда
Тодор Чобанов е заместник-кметът на София, който отговаря за културата. Той е археолог, докторската му дисертация е "Дворцовата архитектура на Първото българско царство". Автор е на множество изследвания в сферата на средновековната археология, опазването на културните ценности и културния туризъм, пише на сайта на общината.
През март Столичната община съобщи, че са наложени нови глоби на собствениците на сгради паметници като Захарна фабрика, къщата на арх. Фингов и други за 400 хил. лв. Успя ли общината да събере парите, може ли глобите да паднат в съда?
- Глобите до момента са на обща стойност около 600 хил. лв. За къщата на Яворов, за Захарна фабрика и за къщата на Фингов са налагани най-високият размер глоби и то по няколко пъти. Някои са платени, други са намалени от съда, за трети делата продължават. Като правило всички по-големи глоби се обжалват. Имаме разнообразна съдебна практика, но за съжаление в нея се промъкват притеснителни моменти – в едно от делата за знаков обект съдът прие, че сградата се руши и общината е права, но отмени санкцията. За всички случаи, където предписанията не се изпълняват системно – т.е. издадени са повече от веднъж – и за които сме преценили, че собственикът има възможност, но е изоставил сградата и тя е сериозно застрашена, пишем сигнали до прокуратурата. Само през миналата и през тази година са връчени 11 разпореждания за възстановяване и обезопасяване на сгради - паметници на културата. Постоянната комисия към дирекцията за строителен контрол от началото на годината издаде предписания за пълно архитектурно и геодезично заснемане и основен ремонт и реставрация на 8 сгради - културна ценност - сред тях са къщата на Яворов, къщата на Фингов, Захарна фабрика, Съюзът на българските индустриалци на ул. "Шишман" и стари къщи на бул. "Хр. Ботев", ул. "6-и септември", бул. "Патриарх Евтимий". Предстоят нови санкции за тези собственици, които не изпълняват предписанията.
Министерството на културата заяви, че планира драстично да увеличи глобите за недобросъвестни стопани на паметници на културата, но самото то, а и общините се оплакват, че съдът ги отменя. Какво в закона за културното наследство или закона за устройство на територията прави глобите атакуеми и как трябва да се изменят текстове, за да станат ефективни?
- Глобите са част от административния процес и ако има нормативен проблем, той е по-скоро в закона за административните нарушения и наказания, а не в закона за културното наследство /ЗКН/ и закона за устройство на територията /ЗУТ/. Публична тайна е, че всякакви глоби сравнително лесно падат в съда не по същество, а заради мними или истински процесуални нарушения при съставяне на констативния акт и постановяването на санкцията след това. Следва да се оптимизира и съкрати редът за издаването на актовете и наказателните постановления. Може да се мисли и за други контролни модели. В много държави "висящите глоби" водят до ограничение ползването на административни услуги. Другият проблем несъмнено е скромният размер на глобите – в София ни помага Законът за устройство и застрояване на София с глоби до 100 хил. лв., но за страната има проблем със сегашните глоби от максимум 30 хиляди лева по реда на ЗКН.
Ако приемем, че бъдат наложени успешно, какъв размер трябва да стигнат повишените санкции за недобросъвестни собственици, за да имат ефект?
- Поне 100 хил. лв. с опция за многократно глобяване. Освен това е крайно време да се помисли за специален текст в Наказателния кодекс за безстопанственост по отношение на сгради - културна ценност. Естествено той ще касае тези собственици, които имат средства, а не поддържат обектите си. Кметът на София излезе преди седмица с подобно предложение и се надяваме то да се обмисли сериозно от експертната общност, МВР и съдебната власт.
Също през април Столичната община заяви желание да получи собствеността върху сгради - паметници на културата, чиито собственици имат средствата да ги ремонтират, но не го правят. Идеята сега наново е лансирана от Камарата на архитектите в България.
- Да, в някои държави действат подобни механизми и е възможно те да се пренесат и у нас. Тук положителната страна на нещата е, че подобен текст ще "спасява" сгради. Отрицателната е, че обществото ще трябва да плаща за системната небрежност на даден собственик. В някакъв смисъл при такава конфискация – пълна или частична, вместо да накажем собственика, който не поддържа сградата си, а има пари, ще накажем обществото, което ще трябва да плати вместо него.
В Закона за културното наследство обаче и сега има текст, който позволява при неспазване на заповед за ремонт от страна на собственик общината да го изпълнява за негова сметка, като се учреди ипотека в нейна полза. Защо този текст не се ползва? И каква алтернатива предлагате?
- Текстът е така написан, че е труден и рисков за прилагане. Става дума за процедура, която изисква първо собственикът успешно да е глобен няколко пъти. Т.е. да са минали успешно няколко дела в съда. Едва тогава министърът на културата – за национални обекти като "Къщата на Яворов", или общините – за по-нисък ранг обекти – могат да открият такава процедура. Тя също подлежи на обжалване във всяка основна стъпка – издаване на заповеди, извършване на дейностите и т.н. Накрая обществото трябва да плати сметката по ремонта или реставрацията и ще трябва да си търси парите от недобросъвестния собственик, който може, ако е фирма, просто да бъде закрит. Ако ще се укрепва този модел, процедурата се нуждае от много сериозен ремонт, за да работи успешно. Например настъпването на хипотезата за ремонт от държавата или общината да бъде обвързано с изтичането на даден срок, който започва да тече при издаване на констативния акт за проблемно състояние на обекта.
Какво става с множеството собственици, които наистина нямат средства да поддържат сградите си? Кметът г-жа Фандъкова бе заявила, че ще се търсят фондове, които да ги подпомагат. Какви могат да бъдат те и откога ще започне такава помощ?
- Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ ни информира, че частни сгради със статут на културна ценност, ще бъдат санирани с европейски средства по програмата "Региони в растеж". Кметът на София г-жа Фандъкова още преди две години поиска подобна възможност да бъде укрепена в новите програми. Отделно следва да се мисли за разширяване на възможностите за частни сгради по програмата "Красива България", която е подходяща за такива проекти. В момента собствениците на сгради със статут са освободени от данък сгради, ако те се ползват за жилищни нужди. Убеден съм, че националната система от стимули трябва да се разшири, за да бъдат убедени собствениците на такива сгради в нуждата те да бъдат съхранявани в оригиналния им вид.
Източник: dnevnik.bg
Коментари
0 коментара
Владимир Путин: Още не съм решил дали да се кандидатирам пак за президент
