Трудният избор да бъдеш учител!
25 Май 2018, Петък
Едно време имах шанса да стана българска учителка. Получих правоспособност за преподавател по български език по времето, когато тийновете вече си правеха майтап с даскалите и ги подлагаха на нетрадиционни шегички - тоест леко се гъбаркаха с тях. След като в мое присъствие съученици заключиха седмокласник в шкаф и след това ми обясниха, че в класната им стая има полтъргайст, реших да се откажа от професията. Грабнах си дипломата по българска филология и заминах да работя в една сродна професия.
Пак през вчерашния ден стана ясно, че според изследване на синдикатите 65 на сто от преподавателите вече са с хронични заболявания - увредени стави, бъбреци, диабет и други болести.
В следващите 10 години половината ще си отидат от работа
Моите приятели, които правеха всичко възможно да превърнат литературата в магия за децата, ще си тръгнат огорчени от една образователна система, която ги е зачеркнала. Не само огорчени, а и вероятно болни /Не им го пожелавам/. Тя вероятно им е дала, надавям се на това, страшно много емоции с младите хора, които са могли да упътят към онова, за което не са могли да упътят самите себе си. Дала им е посоки, в които сигурно и аз не съм могла да полетя. Но не мога да простя на държава, в която качествените учители са свити в ъгъла, удряни през ръцете, нямащи право да създават бъдеще. Отворете им пътя, който им е необходим. Те друго не искат. Ще се справят с така наречените хронични заболявания и ще се върнат в клас, защото вярват, че мястото им е там. Ще намерят най-силните думи, за да изнесат урока си, защото пауър пойнт презентациите от хлапетата са само шеги и закачки.
Ще накарат някого да мисли, дори и трима други да не мислят
Във вчерашния 24-ти май не ми се искаше да мисля колко от българските учители са с хронични заболявания и карат само по инерция. Дори и моите приятели, които преподават литература, са споделяли, че все повече български учители обучават немарливо, че ученици от елитни училища идват на частни уроци, без за знаят кои са участниците в кръга "Мисъл" и накрая разчитат на прословутото изпитно тото. Един от тях написа във "Фейсбук" "Честит празник, дайте Калашника" и дори не искам да го питам какво е имал предвид. Знам само, че най-трудното в момента е да бъдеш учител. Да събуждаш съзнание, да създаваш нов свят. Да засаждаш бъдеще. Но не и да си отидеш огорчен след неотчетените си години, в които си го правил.
Автор: Стела Стоянова Източник: standartnews.com
Коментари
0 коментара
Румен Порожанов: Минималните стандарти за храните ще са готови до месец и половина
