За 57% от българите съдиите са зависими от външен натиск
01 Юни 2018, Петък
Едва 30% от анкетираниет през януари от "Евростат" българи смятат, че независимостта на съдилищата и съдиите в страната е добра, докато цели 57% го ценяват положението по този критерий като лошо. Точно обратното е при средният за 28-те страни членки на ЕС показател - 32% казват, че е лошо, а 56% са доволни.
Почти същите данни се повтарят и в анкетата сред бъларския бизнес - като добра определят независимостта на съдиите 27%, а като лоша 55%, като всеки пети (21%) е посочил отговора "много лоша".
Формални критерии за ефективността и експедитивността в работата на съдиите и съдилищата показват, че България не е с най-лоши показатели. Но това не намалява - а дори може би усилва - негативния ефект от това, че за 26% от българите независимостта на съдиите е "много лоша".
Това показва Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2018 г., публикувано тази седмица. То е начин да се прави сравнителен преглед на независимостта, качеството и ефикасността на правосъдните системи на държавите от ЕС. Таблото е и част от използвания от Комисията инструментариум за мониторинг на съдебните системи на държавите членки, и доброто финансово управление на предоставяните от ЕС средства.
Затова като част от многогодишната финансова рамка Еврокомисията предложи този месец нов механизъм във връзка с върховенството на закона. Ако съответният регламент бъде одобрен, с него се създава механизъм, чрез който Съюзът може да преустанови, намали или ограничи достъпа до финансиране от ЕС в случай на общи недостатъци, свързани с върховенството на закона, в дадена държава членка.
Към доклада за Информационното табло са добавени и две проучвания на "Евростат" от началото на годината, на които се дава гласност сега. Едното търси отговори сред широката общественост, а другото е фокусирано върху оценките на бизнеса.
Каква е оценката на българите
В България повече от всеки четвърти (26%) казват, че е "много лошо" положението с независимостта на съдиите, а други почти една трета (31%) смятат, че то е "доста лошо". За последните 12 месеца са се увеличили с 4 пункта групата на тези с позитивна оценка, но и с 2 пункта (до 13%) на българите с отговор "не знам".
Разбивката по възрастови групи сред далите позитивна оценка разкрива, че в България рязко разочарование настъпва над 24 години. Ако точно половината сред анкетираните на възраст 15-24 години са казали, че българският съд е общо взето независим, то тези от 25-39 години изведнъж се свиват до 29%. Този дял не се променя (30%) в групата до 55 години и още повече намалява (26%) при българите над тази възраст. Средните показатели за ЕС не са такива. Там също има дори повече оптимизъм при най-младите (63% отговарят положително, че съдът е независим), но при най-активните в групите 25-39 и 40-54 години показателят не пада под 57-58% и дори при най-възрастните остава над 50%.
Още по-показателни са резултатите от въпроса дали добронамерено настроените анкетирани лично са имали контакти по дела със съда. В България с "Да" отговарят 29% и 30% - с "Не", докато средното за ЕС е далеч по-високо - 52 и 56 процента. Това по-скоро идва да покаже, че репутацията на българския съд се формира по косвен път, от медии или споделен опит, а не от лични впечатления.
Българите не се отличават много от осреднените за ЕС отговори на въпроса кои фактори са повлияли на оценката им за независимостта на съдиите и съдилищата.
При далите цялостно позитивна оценка на съдопроизводството доминира отговорът, че това е статутът и позицията на съдията, следван от този да няма намеса от управляващите или от политици, а накрая е да няма натиск от икономически и други интереси. Но и тук има нещо специфично за с България и то е, че два до три пъти по-малко са далите категоричен отговор "В голяма степен". Така в България едва 12% смятат, че статутът на съдиите е най-силният фактор за независимостта им, докато средно в ЕС това са посочили 34%. Също за 12% от българите в най-голяма степен е важно да не се месят власт и политици, докато средно в ЕС така отговарят 21%. Същото съотношение (10 срещу 20 процента) е и в отговора дали най-важно за независимостта им е да няма намеса на икономически или други интереси.
При далите негативна оценка за българските съдии (споменатите в началото 57% от анкетираните) водещата причина е намесата и натискът от икономически и други интереси. Това са посочили общо внушителните 73%, като за 41% това е основната причина. Следват намесата на политици и управляващи (общо 71%) и статутът на съдиите (55%).
Основни причини гражданите да смятат, че съдът е зависим от външен натиск (по-високият показател означава повече зависимост)
Основни причини гражданите да смятат, че съдът е зависим от външен натиск (по-високият показател означава повече зависимост)
Какво мисли българският бизнес
"Евробарометър" публикува и допитване по същия въпрос сред собствениците на компании.
Тук разликите между България и средното за ЕС се запазват. Като добра в България определят независимостта на съдиите 27%, а като лоша 55%, като всеки пети (21%) е посочил отговора "много лоша". Отново впечатлението изглежда е опосредствано, защото в групата на далите позитивни оценки едва 13% от анкетираните бизнесмени казват, че са имали дело, стигнало до съд (в осреднения резултат за ЕС така са отговорили 55%), а 28% посочват, че не са имали подобен контакт (48% в ЕС).
Очевидно размерът на компанията има значение в България, защото най-доволни сред далите позитивна оценка за независимост на съда у нас са хората са над 250 служители. Те са 72% у нас и 71% средно в ЕС. Но в България делът на предприемачите с положителна оценка сред фирмите с 10-49% е едва 13% (в ЕС - 56%).
Има значение и в кой сектор е бизнесът - най-много са от производството (37%) и услугите (35%), а най-малко (18%) са в търговията.
В България общо 83% от анкетираните бизнесмени с отрицателна оценка сочат като основен мотив намесата на икономически и други интереси в решенията на съдиите. Със 76% следва отговорът за намеса от управляващи и политици и също толкова (75%) - за статута на съдиите.
Основни причини бизнесът да смята, че съдът е зависим от външен натиск (по-високият показател означава повече зависимост)
Основни причини бизнесът да смята, че съдът е зависим от външен натиск (по-високият показател означава повече зависимост)
Защо независимостта на съдиите е важна
Авторите на поредния годишен доклад обясняват, че независимостта на съдии и съдилища гарантира честен процес, предвидимост и сигурност в правораздавателната система - важни елементи за привлекателна инвестиционна среда. В текста няма класация и не се дава предимство на една или друга национална съдебна система.
Акцентът в Информационното табло се поставя основно върху спорните производства по граждански и търговски дела, както и върху административните дела, за да се помогне на държавите членки в усилията им за създаването на среда, която е по-благоприятна за инвестициите, бизнеса и гражданите. Таблото е съсредоточено върху трите основни елемента на всяка ефективна правосъдна система:
Ефикасност: показатели за продължителността на производствата, дела на приключените производства и броя на висящите дела.
Качество: показатели относно правната помощ, съдебните такси, обучението, наблюдението върху дейностите на съдилищата, бюджета и човешките ресурси.
Независимост: показатели относно усещането за независимост на съдебната власт сред дружествата и широката общественост, както и относно гаранциите във връзка с независимостта на съдиите.
Общите основни констатации в изданието за 2018 г.:
Независимост на съдебната власт: Усещането за независимост на съдебната власт сред представителите на бизнеса се е засилило или се е запазило непроменено в около две трети от държавите членки спрямо предишната година или от 2010 г. насам. В някои държави обаче това усещане е намаляло. И гражданите, и дружествата смятат, че намесата или натискът от страна на правителството и политиците е основната причина за липсата на независимост на съдилищата и съдиите. От новия показател относно организацията на прокуратурите става ясно, че е налице широко разпространена тенденция за по-независима прокуратура, а не за подчинена на изпълнителната власт или свързана с нея.
Финансови ресурси за правосъдните системи: Като цяло общите държавни разходи за правосъдната система са се запазили непроменени в повечето държави членки, но са налице големи разлики между страните. Държавите членки използват най-вече исторически или действителни разходи, за да определят финансовите ресурси за правосъдните системи, вместо да разчитат на действителната натовареност или на исканията на съдилищата.
Ефикасност на правосъдната система: В държавите членки, изпитващи затруднения, се наблюдават положителни процеси, но в някои от тези държави гражданските и търговските производства продължават да бъдат прекалено дълги. Средната продължителност на първоинстанционните съдебни производства по дела за изпиране на пари достига една година в около половината от държавите членки. Тя може да достигне две или повече години в редица други държави членки.
Източник: dnevnik.bg
ОЩЕ ОТ Анализи и коментари
Коментари
0 коментара
ЕС няма да преговаря със САЩ, предупреди Брюксел
