Би Би Си: Български лекари масово напускат страната
21 Ноември 2013, Четвъртък
Представяме на вниманието Ви репортаж на Би Би Си, публикуван със съкращения и в “Дневник”, относно българските лекари, искащи да напуснат страната.
“Ако остана тук… ще трябва да върша неща, които не искам да правя. Ще трябва да оперирам хора заради парите – хора, които не се нуждаят от операции. Да, така стоят нещата тук с корупцията. И ако не го правя, няма да оцелея като лекар в България.”
Това разказва д-р Димитър Балездров, 34-годишен сърдечно-съдов хирург от софийската болница “Токуда” в обширен репортаж на Би Би Си за българските лекари, подготвящи се да се прехвърлят да работят във Великобритания, след като на 1 януари 2014г. отпаднат ограниченията за българи и румънци.
Ема Джейн Кърби разказва за как млади и вече установени медици вече активно търсят работа в други страни от ЕС, включително Германия и Австрия, с надежда там да получават 10 пъти по-високи заплати.
Трима млади медици – Камен Димитров, Владимир Башлийски и Радислав Наков, също мислят да заминат.
“Когато го питам какво мисли за това първо да си изкара специализацията в България, Камен се разсмива: “Вече имам покана за докторантура във Виена, така че, разбира се, че ще отида. Всеки иска да получи най-доброто за себе си, така че съм проучил възможностите навсякъде в ЕС – може и да се върнат в България след специализацията, но вероятно ще остана във Виена или ще отида във Великобритания”, разказва Кърби.
Проучване сред студентите в Медицинския университет в София неотдавна показа, че над 80% от дипломиращите се обмислят да напуснат страната.
“Все още тук живеем в нещо, подобно на комунизъм. Звучи неприятно, но губим вяра, че нещо може да се промени. Единственото ни предимство е, че сме членове на ЕС и можем свободно да пътуваме в чужбина.”
Приятелят му Башлийски се опитва да си намери работа в болница в Бирмингам. “Много мислих какво да избера, наистина много. Но не искам да оставам в България. Системата тук е прогнила. Не виждам светлина в дъното на тунела. Надявам се да работя в Бирмингам или Лондон, в Белгия или някъде другаде.”
Професор Мила Власковска, бивш зам-министър на здравеопазването, споделя пред Би Би Си, че повечето й докторанти вече са напуснали страната. “Миналия семестър 75 от студентите ми в последен курс вече имаха места в друга страна от ЕС или в САЩ. Това е огромен проблем и правим най-доброто, което можем, а аз се надявам те да се върнат и че повече студенти ще се опитат да подобрят положението тук.”
“Вече не искам да се боря. Просто искам да се махна. Тъжно е. Това е един вид предателство, но ще замина за Великобритания”, казва още д-р Балездров, уморен по средата на 24-часовото си дежурство. Той печели около 800 паунда (950 евро) на месец, а ако се прехвърли на Острова би получавал 60-70 000 паунда годишно.
Балездров казва, че донякъде това е и морален избор, но Башлийски е пределно откровен: “Изобщо не се чувствам виновен. Защото ако правителството не подкрепя и не цени младите, резултатът ще е такъв. Ако нещата се променят, може би ще се замисла да се върна. Може би.”
Ема Джейн Кърби продължава разказа си с описание на уличните протести на студентите срещу корупцията. Наков и Башлийски редовно участват в тях, но и нямат угризения, когато журналистката ги пита как оценяват факта, че данъкоплатците 5 години са плащали обучението им, а те веднага отиват в чужбина.
Наков, който е председател на Асоциация за развитие на медицинската общност, отвръща с въпрос: “Какво развитие? Ние не искаме западните заплати, а просто да ни оставят да живеем по-добре като ни се заплаща поне като в другите посткомунистически държави като Чехия или Полша.”
Здравното министерство отговаря писмено на запитванията на Би Би Си: “В момента в България се извършват промени в законите, създават се подходящи условия за запазването на владите лекари в страната. Кат оцяло, програмите за обучение се подобряват и специализациите стават по-достъпни. Медицинските стандарти се оптимизират за различните специалности… В новия бюджет са заложени параметри за повишаване заплащането на лекарите в психиатричните клиники и спешната помощ.”
Коментари
0 коментара
Случайното разпределение на делата - неслучайни въпроси
