М. Ходорковски: Крим е сакрално място за руснаците, Севастопол – обетована земя
14 Март 2014, Петък
Колкото и странно да звучи, но Михаил Ходорковски беше обвинен, че е "агент на Путин" заради позицията си по конфликта между Русия и Украйна, както и за кризата в Крим. Въпреки че обвини Русия в агресия срещу независимостта на украинския народ и правото му да определя сам съдбата си, Ходорковски критикува радикалните позиции на част от новите управляващи и с това си навлече гнева и обвиненията им. ГЛАСОВЕ публикува текста на неговото изказване.
Станахме свидетели на трагични събития, които засягат всеки украинец, всеки руснак и всеки европеец. Осъзнавайки мащаба на случващото, се реших да дойда в Киев и да говоря тук по три причини, за да покажа по този начин своята лична позиция, да проявя своята солидарност с народа на Украйна и да изразя гледната точка към случващото се на тази част от руското общество, която преследва действителните, а не мнимите национални интереси на Русия, и разбира се, на тази част от обществото, която не е зомбирана от пропагандата.
Още веднъж искам да кажа: аз представлявам интересите и мнението именно на руското общество, които може и да се различават от вашите, но да ги знаете навярно ще е полезно.
Веднага искам да обознача своята лична позиция: аз съм безусловен застъпник на построяването в Русия на правова демократична национална държава с единна гражданска нация и безусловно поддържам този стремеж на украинския народ.
Трябва да съм последователен: и аз, призовавайки своите съотечественици да защитават принадлежащата на Русия територия, включително в Северен Кавказ, включително с оръжие в ръка (за което говорих веднага след като излязох от затвора), съм длъжен да призная това право и на украинския народ.
В продължение на няколко месеца, както и стотици години преди това Украйна непрекъснато беше обект на усилия от страна на практически всички силови центрове в света, включвайки и Русия.
Това е нормално - ние всички сме взаимосвързани. Но започвайки експанзията в Крим, чиято цел явно е анексирането или създаването на негова територия на псевдонезависима държава по подобие на Абхазия или Южна Осетия, руската държава (още веднъж подчертавам - държавата, а не руският народ) рязко напусна съществуващото международноправно поле, руската държава обърна срещу себе си голяма част от света (и това личи в чуждите медии).
Правителството на моята страна се обръща към практиката на ХIХ век за разрешаване на териториални спорове. Тази крачка безспорно ще има най-сериозни последствия както за света, така и за самата Русия.
За да съм справедлив, трябва да кажа, че въпросът за съдбата на Крим е крайно болезнен както за украинците, така и за руснаците.
Това не е просто някакъв териториален спор за някакви си допълнителни квадратни километра. Крим не е богат на нефт и за икономиката на Русия е по-скоро тежест, отколкото придобивка.
Но за руснаците това е сакрално място, важен елемент от нашата историческа памет и рана, която не можа да зарасне от разпадането на Съветския съюз досега.
Няма да сбъркам, ако кажа, че за много руснаци Севастопол е като част от Обетованата земя. Това трябва да бъде отчетено, иначе няма да има никакво регулиране на кризата и умиротворяване.
Но въпреки символичното значение на Крим в руското съзнание нито историческите права върху територията на Крим, нито гражданският конфликт в Украйна, нито смяната на политическия режим, нито позоваването на аналогични действия в трети страни не могат да оправдаят толкова груба намеса.
Придобивайки територия, застроена с дворците на „слугите на народа”, в името на интересите на политици, искащи да влязат в историята като „обединители на земи”, ние губим приятелството на украинците.
Ние, руснаците, губим приятелството на братски народ, губим финансов и морален ресурс, който ни е необходим за нашите собствени реформи.
Хора, които не разбират значението на тези загуби (а у нас в Русия, за съжаление, не го разбират, боя се да го кажа, но не го разбират мнозинството от хората), неволно действат против националните интереси не само на Украйна, но и на Русия.
Създаденият по този начин прецедент е опасен преди всичко за Русия - когато сееш вятър, жънеш бури. Русия е обременена с немалко сходни проблеми. Не бива да изключваме вероятността в бъдеще някой да се възползва от „технологиите” ни срещу самата Русия.
На мен ми се струва, че най-доброто решение е да бъде запазен Крим в състава на Украйна, но с широка автономия и с предоставяне на правото на кримското население да използва родния си език.
Би могло да се помисли и за съглашение между Русия и Украйна за създаването на съвместна икономическа зона на територията на Крим. В тази рамка Русия би могла да реализира програма за икономическото развитие на региона.
Ако моята страна действително иска да помогне на съотечествениците ни, то тя трябва да има тази възможност. А за да го постигне, на Русия съвсем не й се налага да завзема чужда територия.
Но във всеки случай Крим вече е проблем за десетилетия напред и той трябва да се решава.
На мен ми се струва, че би било полезно да се свика международна конференция за Крим с широко представителство на изтъкнати, морални авторитети. Тази конференция би могла да помогне в разрешаването на конфликта и неговите неизбежни последствия.Но проблемът „Крим” е само преамбюл към въпрос, значително по-мащабен и важен. Това е въпросът за отношението към историческата памет на руския и украинския народ. Това е въпросът за отношението към общата ни историческа памет.
Това е безкрайна тема, но предполагам, че историята на Кримската война е в такава степен история на Украйна, колкото и история на Русия. И в края на краищата, Севастопол е град както на руската, така и на украинската слава. На теория, разбира се, може да отхвърлим имперския период от историята като период на окупация и да започнем от нулата. Но много по-мъдро би било всички ние - и руснаци, и украинци - да се научим да извличаме полза от общия си исторически опит.
Михаил Булгаков е толкова украински писател, колкото и руски, а Гогол и Шевченко толкова руски, колкото и украински. Королев, Менделеев, Челомей… как да поделим всичко това?
Това е обща история и тя трябва да остане обща в тази си част, независимо че сега живеем в две независими национални държави. И още един съществен аспект: руските власти предпочитат да казват, че в Украйна се е случил конституционен преврат, старателно избягвайки да употребят думата „революция”. С това е много трудно да се съгласим.
Преврат, преди всичко, може да има само там, където действа конституционен режим. Украйна при режима на Янукович, както впрочем и съвременна Русия едва ли могат да бъдат наречени правови държави независимо от наличието на писмен конституционен текст.
Правовата държава съществува само там и тогава, когато и където съществува действително разделение на властите, независима съдебна система и реална смяна на властта като резултат от честни избори, където е осигурен правовият ред.
Абсолютно очевидно е, че нищо подобно нито в Украйна при Виктор Янукович, нито в Русия при Владимир Путин не е имало и няма, а значи не може да бъде и премахнато това, което не е съществувало.
Всъщност за никого освен за руските власти няма и съмнение, че в Украйна се случи истинска революция. И след тази революция в страната, както и извън нейните предели самостоятелно определят как да се отнасят към тази революция.
Определящият аргумент трябва да бъде разбирането за това беше ли революцията справедлива или не?
От времето на бащите, основатели на Американската конституция, се смята за общо признато, че народът има право на въстание против тези, които узурпират властта.
Затова дълбоко бъркат тези, които предполагат, че революцията винаги разрушава правото, понякога тя го възстановява, когато е било отменено от предишната власт.
Втората украинска революция е революция на справедливостта. Бях на Майдана и видях каква скъпа цена е платил украинският народ за тази победа.Трудно ми е да си го представя, макар че съм бил участник в конфликтите в москва през 91-ва и 93-та година. Позорът за тези, които използваха насилие срещу своя народ, и за тези, които ги покровителстваха. Но пролятата кръв не трябва да пропада даром.
Хората, които стояха на Майдана, имат различни възгледи за живота, но имаше и две обединяващи цели. Те са напълно разбираеми и достойни.
От една страна, това беше националната революция, борба на украинския народ за самоопределение, от друга - противопоставяне срещу обезумелия от алчност корупционен режим, който беше забравил, че съществуват и други интереси, освен да тъпче собствените си джобове.
Искам да подчертая, че руският народ сега има нужда да реши същите проблеми. И именно това притеснява руските власти.Втората революция в Украйна е събитие от световен мащаб, нейното значение излиза извън границите на самата държава.
Това, което се случва днес в Украйна, може да доведе до преформатиране на цялата европейска политика. За съжаление не всички разбират това напълно, а отношението към този проблем трябва да е много сериозно.
За пръв път след Ялтенската конференция се преразглежда цялата европейска структура. Убеден съм, че заслугите на украинската революция като пример за подражание тепърва ще бъдат оценени в Русия по достойнство.
Но като отдавам дължимото на заслугите на украинската революция, не мога да подмина с мълчание и нейните грешки.
Както всяка друга революция, и украинската е сериозно изпитание за народа. Преди всичко, защото в хода на революцията неизбежно в първите редици излизат радикалите от двете страни, което може да отведе обществото в задънена улица или да го обрече на изтощително гражданско противопоставяне, където външният фактор - за който всички толкова обичат да говорят - според мен играе съвършено нерешаваща роля (знам, че има и противоположни гледни точки, но моето убеждение е именно такова).
Източник: glasove.com
Ключови думи:
М. Ходорковски: Крим е сакрално място за руснаците,
Севастопол – обетована земя,
Анализи и коментари,
Конфликтни теми,
новини,
новини от Варна,
местна власт,
местна власт Варна,
интервюта варна,
общински съвет варна,
общински съвет
Коментари
0 коментара
М. Ходорковски: Крим е сакрално място за руснаците, Севастопол – обетована земя
