Шефът на най-големия полицейски синдикат Валентин Попов пред „Труд”: За два дни 1300 искат да напуснат МВР
06 Ноември 2015, Петък
- Г-н Попов, премиерът Бойко Борисов каза, че няма да се пипат 20-те заплати, които ще получат полицаите при пенсиониране. Това важи само за новопостъпилите. Ще се намалят отпуските и добавките за стаж. Това обаче не се прие от полицаите и те отново излязоха на протест? Защо?
- На срещата преди дни с финансовия министър Владислав Горанов заявихме ясно, че целият пакет от текстове в проектозакона за държавния бюджет, който се появи изневиделица миналия петък, е неприемлив. На среща с министър Румяна Бъчварова също обяснихме, че нито модификацията на тези текстове е приемлива за нас, нито начинът, по който се предлага да се осъществи - чрез парламентарна процедура. Това предполага сериозно отлагане във времето. А това е опасно, защото заявленията за напускане се увеличават. Страхувам се, че колкото по-дълго виси този въпрос, толкова повече ще се увеличава броят на напусналите. А на нови полицаи им трябват поне 3 години, за да започнат да работят професионално. Трябва да се натрупа опит, трябва да се попие занаята от по-опитни колеги. Това означава зверско натоварване на хората, които остават на работа. Какво правим, ако системата бъде напусната от 5000 души за кратък период. Всъщност те вече напускат - в Пловдив само един човек е останал в група “Тежки престъпления”, чувам, че са ги последвали всички служителите от група “Борба с наркотици”. Тогава новите от кого ще се учат?
- Имате ли информация колко молби за напускане са подадени?
- Повече от 1200-1300 души за последните два дни. Това е опасно.
- В обществото остава впечатлението, че протестирате едва ли не само за тези 20 заплати при пенсиониране?
- Ще е пълна глупост, ако кажем, че тези десет заплати отгоре са без значение. Тези пари са много за един полицай. За министър Владислав Горанов може да са пари за семки, но за нас не е така. Но в случая те не са основни. И това се доказва от факта, че не приемаме модифицираната версия на промените, въпреки че тя предвижда да останат същите обезщетения за настоящите служители. В случая остротата на нашата реакция и гневът, и обидата се дължат на начина, по който бяха внесени тези текстове - не в 12 без 5, а в 12 и 5. По напълно непрозрачен начин. С пълното пренебрежение към социалните партньори, пълната липса на какъвто и да е диалог. За служителите на МВР стана едва ли не навик през година-две, понякога по няколко пъти на година нещо да им се реже. Без да се предлага нещо в замяна. С това ако се свикне, е страшно. Изглеждаше, че ние започваме да свикваме, но не е така. Ако не сега при това отрязване, или както казват колегите - прецакване, можеше да се случи при следващо. Тези спонтанни изблици на недоволство бяха просто въпрос на време.
- Има ли “тарикати” сред служителите, както каза премиерът, които трупат отпуски, а им се плаща допълнителен труд, че работят?
- Допускам, че има тарикати. Въпросът ми е обаче защо те не изядат шамарите, а ги ядат съвестните служители. Единият вариант е да има тарикатлък сред служители, но къде са тогава ръководителите им. Но има още една хипотеза за натрупване на отпуски - какво се случва, когато в малко районно управление има един-единствен експерт-криминалист. Знаете ли колко често е прекъсвана отпуската му. А в масовия случай - знаете ли колко често има масово спиране на отпуските в МВР. Пример - изборите миналата седмица. Или пък в Гранична полиция. Там отпуските бяха спрени в началото на септември. Така се натрупват отпуски. И в двата случая проблемът не е в служителите, а е управленски.
- Хората са разделени - едни ви подкрепят, други са против протеста ви.
- Кога през последните 20 години българското общество не е било разделено. Номерът “Разделая и владей” не е измислен сега. Тази практика се прилага много успешно в България. В резултат българското общество не е единно по нито един проблем. Нормално е хора да се възмущават, когато мои колеги блокират улици. Но по-нормално би било тези хора да разберат, че протестите са, защото със служителите от сектор “Сигурност” се извършва подигравка и се сменят правилата в хода на играта. Ако го разбере това, гражданинът може би ще каже: “Добре, момчета. Пречите ми с блокирането, но сте прави.”
- Аргументите на противниците са, че борбата с престъпността е слаба, а в същото време полицаите искат привилегии, които други нямат.
- Привилегия е някой да получи нещо повече от друг просто ей така. Компенсацията е някой да получи нещо повече, защото е ощетен. В замяна на тези ограничения ни се предлага някаква компенсация. Един счетоводител, след като се пенсионира, може да продължи да работи в същата сфера. Същото важи за архитекта, учителя, юриста. Един полицай или пожарникар какво може да прави, след като се пенсионира? И тези заплати са един вид компенсация и за това, което ни се е случвало, и за това, което не сме имали право да вършим, като допълнителна работа например. От друга страна, това е помощ след пенсионирането и възмездие заради това, че си упражнявял професия, която не е конвертируема, след като напуснеш. Поне така се приема в западните държави. Ние също не сме доволни от работата на МВР. Твърдим, и то отдавна, че това министерство се нуждае от сериозна реформа. Но от 23 г., откакто аз работя в МВР, то непрекъснато се реформира. Идва нов министър - започва реформа. Следващият казва: “Правим реформа.” Но започва да прави точно обратното на предшественика си. Ако някой си мисли, че това тежко министерство за година-две ще може да го реформира, е непоправим оптимист, меко казано.
- Какви трябва да са реформите?
- Въпросът не е толкова какви да са, а как да се направят. Има няколко етапа. На първо място трябва да се питат гражданите. Но не да им се зададе въпросът “Чуствате ли се достатъчно сигурно?” То е ясно - не се чустват. И аз не се чувствам достатъчно сигурен като гражданин. По-важният въпрос е какво мислят, че трябва да случи в МВР, как да изглежда и какво да прави, че те да се почувстват ако не напълно, поне малко по-сигурни в момента. Вторият етап - идва редът на експертите от МВР и от други сектори. Да създадат един, два или няколко модела, които биха допринесли гражданите да се чувстват по-сигурни. Третият етап е най-важният. Трябва да се избере един от тези модели. И да се постигне политически и обществен консенсус. Постигне ли се това, вече не е трудно да се детайлизира този модел и да се набележат мерките. Но задължително с граждански контрол.
- Това няма ли да се проточи много във времето?
- Да, но е задължително. Пример - в Холандия решиха да направят една малка промяна в тяхното вътрешно министерство. Обмисляха го 3-4 години и си дадоха 5-годишен срок да го реализират. В момента МВР е натрупало страхотна инерция. А има просто правило във физиката - за да се преодолее инерцията на едно тяло, върху него трябва да се приложи определена сила. Да, срокът ще е дълъг - може би повече от един парламентарен мандат. Затова говорим за много широк политически и обществен консесус. Сега реалната реформа я няма. Прави се на парчета. Липсата на тази реформа води до това, което на нас ни пречи да работим - няма униформи, калпава материална част, няма автомобили, няма консумативи. И колегите искат реформирано министерство. Искат да работят по-спокойно, по-сигурно. За да свърша нещо, аз трябва да се обърна на шест места, откъдето получавам осем различни указания. И каквото и да направя, накрая винаги се оказва, че съм сбъркал. Затиснати сме от подзаконови нормативни актове, вътрешни документи, инструкции, заповеди, разяснения... Които и се променят непрекъснато.
- Реформа ли е орязване на заплати, отпуски и т.н.?
- Това не може и да се доближи до идея за реформа. Какво се реформира, като се орязва с 10 дни отпуската - ще работя по-качествено ли, ще ми се оправят служебните компютър и кола ли, ще имам повече хартия и няма да си я купувам аз? Или с икономията от орязаните десет заплати при пенсиониране ще запълним дупката в бюджета на МВР, която е огромна. Ето ви проста сметка - какво става, ако напуснат до края на годината 10 000 служители. Нека приемем, че заплатите, които ще получат като обезщетение, са средно 1000 лева. 20 заплати по 1000 лева, по 10 000 служители - станаха 200 милиона лева. Какво ще спечелиме от това - 25 милиона икономии?! И това няма как да не се отрази на гражданите.
- Работодателските организации обявиха, че не одобряват протестите. Изтъкват, че престъпността не е преборена, че сме начелото на класации по брой полицаи на глава от населението, а липсва ефективност.
- Това за броя на полицаи на глава от населението за мен не е безспорен факт. Колко са служителите на МВР и колко са полицаите са две различни теми. Но да се върнем на бизнеса. Може би сме в челото на класация в Европа по процент от брутния вътрешен продукт, заделен за вътрешна сигурност и обществен ред. Но има интересен момент - защо сме там, защото даваме много пари за сигурност, или защото БВП ни е твърде малък?
- Появиха се информации, че протестите са дирижирани и че хора от администрацията ви бунят, включително и политически сили?
- Твърдя категорично, че не сме доближили, приближили и т.н. нито една политическа партия. В това отношение сме предпазливи, дори в степен това да ни вреди понякога. А на въпроса, че хора от администрацията подбуждали полицаи, ще отговоря така - вярно, че има много вицове за полицаи, но те не са чак толкова глупави.
- Какво следва оттук нататък?
- Шестте синдиката в МВР, синдикатите на служителите в затворите, в ДАТО и синдикати на отбраната се съгласиха да започнат общи протестни действия. Първо по места, където се организират от синдикати, ще се включат и колеги от близки градове, които имат възможност. На 8 ноември на площад “Народно събрание” в София ще проведем национален протестен митинг. Ако дотогава нещата не са решени, ще продължим да протестираме. Това ще е до момент, в който като минимум тези текстове не отпаднат от поправките на закона. Също така настояваме за обвързване на заплатите в сектора със средната заплата с определен коефицент.
Източник: trud.bg
Коментари
0 коментара
"Войната на версиите" за катастрофата в Египет се разгаря
