Ген. Файхтингер: Сигурността в Европа има нужда от съвместни, а не от национални решения
23 Ноември 2015, Понеделник
Руската намеса даде на сирийските въоръжени сили глътка въздух
Генерал Файхтингер е виден експерт по въпросите на отбраната и сигурността, той е директор на IFK (Институт за изследване на мира и регулиране на конфликтите) към Военната академия и министерство на отбраната на Австрия.
- Има ли промени в Сирийския конфликт през последните седмици и месеци?
- Напоследък въоръжените стълкновения значително се засилиха. Но най-значимото е, че Русия се намеси с пряко военно присъствие. Това породи две неща. На политическо равнище се разгърна нова динамика- Русия недвусмислено показа, че стои зад режима на Башар Асад, в противовес на много други държави. По-рано не беше така ясно изразено. Целта на Русия е на различните международни форуми да осигури неговото оцеляване.
Във военно отношение намесата на Русия също доведе до някои промени - след дълъг период на неудачи сирийските въоръжени сили отново получиха глътка въздух. Беше им дадена възможност да преминат в настъпление и да отнемат от противника някои позиции. Не бях учуден, че в първите седмици основните удари на руските ВВС бяха съсредоточени не толкова по териториите, заети от Ислямската държава, колкото там, където заплахата за сирийските въоръжени сили беше най-голяма.
- Кои са тези райони?
- Преди всичко централните райони - северно от Дамаск в района на градовете Хомс и Хама, не Рака или Алепо, които се контролират от Ислямска държава и джихадистите.
- От гледна точка на Европейската политика за сигурност, руската намеса добре ли е или зле?
- Виждам един прозорец за период от 6 до 12 месеца, през който ще стане ясно дали руската офанзива ще допринесе за ускоряване на преговорите на политическо равнище и за омиротворяване.
В момента по всичко изглежда има предвижване на преговорите по Сирия, които се водят във Виена, и които със сигурност не са лесни и крайният резултат все още не е ясен. Не може да се каже, че всички страни са съгласни да подкрепят линията на Русия. До сега лагерите бяха стриктно разделени - единият за запазването на Асад, другият - абсолютно против.
- На срещата във Виена като че ли вече има някаква обща платформа - запазване на страната в досегашните ѝ граници и намиране на политическо решение. Ще се наложи ли и в бъдеще този подход на съвместни решения?
- Мисля, че да, особено след терористичните удари в Париж волята за сътрудничество като че ли нарасна. Трябва да се обсъждат конкретни действия и мерки, а не със или без Асад. Има достатъчно неща за решаване - оценка на групировките, осъществяване на хуманитарна помощ и т.н. Мисля, че това вече се разбра - започнаха да се търсят преходни решения за 6-месечен, за 12-месечен, за 18-месечен период… Това е добър признак.
- При сегашните условия коя би била алтернативата на Асад? В един Ваш анализ от януари т.г. Вие твърдите, че терористични организации като Ислямска държава не могат да бъдат привличани в политически процеси, те трябва да бъдат унищожавани с военни средства.
- Има и умерени сили, като т.нар. Свободна сирийска армия и подобни групировки около нея.
- Говори се за тях, но има ли ги наистина?
- Не бива да ги подценяваме, дори самата Русия ги нарича "легитимна опозиция", която би могла да бъде допусната до преговори. Тези, които не могат да бъдат привлечени, са Ислямска държава и Джабхат ал нусра - сирийското превъплъщение на Ал кайда. Въпреки че и в последните две има наред с хардлайнерите и по-меки крила, с които не е изключено да се разговаря. Такива организации никога не са монолитни.
- Как се отразяват конфликтите в Близкия изток, в Северна Африка, в Украйна върху Единната европейска външна политика и политика на сигурност? По-рано имаше дискусии, от известно време се мълчи.
- Това е доста интересен въпрос. Точно сега в този момент, в условията на военни сблъсъци и конфликти в Арабския свят, в Украйна, в условията на терористични удари в Париж Европа има остра нужда от такава политика. Но на практика ние се занимаваме само с обсъждането на отделни проблеми - бежански потоци, украинска криза, сирийския конфликт, без да ги разглеждаме в по-широк контекст. През това време вече назрява следващия проблем - имаме информация, че в Либия около един милион души се готвят да нахлуят в Европа, защото ЕС не е в състояние да внуши на враждуващите помежду си групировки да стабилизират обстановката в страната.
Всичко говори за това, че е необходим съвместен подход. Никоя европейска страна, колкото и голяма да е тя, не би могла сама да се справи с бежанския проблем. Особено по-малките страни като балканските, също и Австрия, изпаднаха в непосилно състояние. Затова съм учуден и изненадан, че не се търсят съвместни решения в рамките на Единната европейска политика за сигурност и отбрана. Надявам се това да се промени. Като стане ясно, че не можем да решаваме проблеми "на парче", ще проумеем, че имаме формат, в който можем да ги решим. Обикновено на хартия сме много по-напред, отколкото в действителността. Надявам се един ден реалността да настигне хартията.
- Реалността се осъществява от ръководните политически кръгове в Европа. В момента изглежда, като че ли не са си на мястото.
- Основният проблем, който виждам, е засилване на "ренационализирането" вместо на интегрирането. Поддават се на изкушението да предлагат национални решения вместо общоевропейски. Това е недалновидно. Трябва да се мисли в средносрочен и дългосрочен план. Много скоро ще го разберем. Дори бих казал, че мнозинството от гражданите и обществените групи вече са го проумели и са отишли доста по-напред от политиците. То се усеща в медиите. То вече се е оформило като обществена поръчка, за която очевидно политиката все още не е дорасла.
- Може би се чака да се види какво ще е поведението и тежката дума на САЩ и НАТО?
- Точно по въпроса за бежанците САЩ нямат думата в Европа. Същото се отнася и до Украйна. Интересите на Европа и САЩ там са съвсем различни. Ако сравним икономическите връзки, между Русия и Европа те се изчисляват в стотици милиарди евро, докато тези между Русия и САЩ са само малка част в сравнение с тях. Дори само по тези съображения Европа трябва да има своя позиция по Украйна. Не говоря за конфронтация със САЩ, а за отстояване на нашите интереси.
- Как може да стане това?
- Първо трябва да дефинираме нашите европейски интереси и след това ясно и точно, при това в дългосрочна перспектива, да дефинираме и нашите взаимоотношения с Русия.
Същото се отнася и за близкоизточния конфликт. Разбира се, че ще продължим да сътрудничим със САЩ, но не "автоматично" като техен придатък, а като партньор с акцентиране върху нашите европейски интереси. Но засега сме все още далеч от това. А може би вече се намираме в някакъв преходен период и не бива да сме чак толкова нетърпеливи.
- Споменахте бежанския проблем. Как се отразява той на сигурността в Европа?
- На първо място той се отразява негативно на самия близкоизточен район и на самата Сирия, където цели области са обезлюдени. Не по-малко тежко е положението и в съседните страни - Ливан издъхва, Йордания е застрашена, в Турция цари напрежение. В Европа Италия, Гърция и балканските страни са претоварени, а след това по маршрута следват Австрия, Германия та чак до Швеция. Въпросът е как те да бъдат "разтоварени" за сметка на останалите европейски страни, за да се гарантира тяхната сигурност и стабилност.
Поради наплива не може да се осигури контролът при влизането в ЕС. Каква сигурност може да се гарантира, при положение, че в продължение на 2 месеца въобще не бяхме в състояние да установяваме кои са тези хора, които влизат? Тепърва се вземат мерки за засилване на граничния контрол. В дългосрочна перспектива нещата са също неясни - ще могат ли да се интегрират тези хора в нашите общества? Каква ще бъде социалната търпимост? Няма ли да се появят страхове, които от своя страна да доведат до засилване на радикални групировки и партии? Всички тези неща трябва да се вземат сериозно, защото могат да влошат съществено сигурността в отделните страни и като цяло в ЕС. В крайна сметка става дума за запазване на социалния мир и сигурност в Европа.
Освен това забелязваме как покрай тези събития отново се събуждат стари вражди и напрежения - между Словения, Хърватия и Сърбия, които през последните години бяха заглъхнали.
- Каква общоевропейска политика би могла да спаси социалния мир?
- От една страна по-голяма солидарност при разпределението и поемането на бежанците, за да не се струпват и тежат само на няколко страни. Всички тези неща вече са ни познати - спомнете си вълненията и сблъсъците във Франция 2001 г. поради проблемите с недостатъчната интеграция на младежите от емигрантски семейства и т.н. И днес, 14 години по-късно, отново имаме второ завъртане в тази посока, при това още по-многочислено с явната тенденция тези хора да останат завинаги в Европа. Днес въпросът е дали политиката, икономиката и обществото ще могат да се справят с това. От всички участници ще е необходимо голямо преосмисляне, голяма разяснителна работа. Ако още в началото се образуват твърди фронтове, социалният мир ще бъде загубен. Ще се стигне до образуването на паралелни общества и от там неминуемо до социални сътресения.
- Каква трябва да бъде ролята на Европа по отношение на Украйна в тази обстановка?
- При всички случаи решаването на украинския конфликт трябва да е съвместно - Европа трябва да се съобрази с интересите на Русия. ЕС трябва да намери начин да се договори с Русия. Считам, че това е едно от големите предизвикателства в момента. Ние трябва да определим нашите стратегически интереси и в този аспект да определим ясно и нашата позиция спрямо Русия: тя наш партньор ли е, наш контрагент ли е или наш съперник, на който не можем да имаме доверие. Този въпрос вече 25 години виси във въздуха и ние постоянно го избутваме встрани. Но това не може да продължава вечно.
- Навярно и Русия си задава същия въпрос - какво е ЕС за нея?
- Точно така, от руска перспектива нашето поведение е доста странно и объркващо - Полша има една позиция, Испания друга и т. н. В крайна сметка трябва да намерим някакъв базисен консенсус и всички да го спазваме. И тук отново опираме до необходимостта от единна европейска политика за сигурност и отбрана.
Източник: novinar.bg
Коментари
0 коментара
Проблемът отвъд "Яневагейт"
