Внезапната кашлица и задух при детето – съмнение за чуждо тяло
16 Март 2016, Сряда
Попадането на чуждо тяло в дихателните пътища при децата е често явление. Това е изключително застрашаващо живота състояние особено при малките деца. В едни случаи ,чрез акта на кашляне , попадналото чуждо тяло може да бъде евакуирано, но в други, дори и след него то остава в дихателните пътища. Това се отнася особено при малките деца, които трудно могат да се изкашлят с голямо налягане.
1. Епидемиология
Състоянието се наблюдава най-често при деца от 1 до 5 годишна възраст. Чуждите тела от органичен произход са най-често срещани. Срещат се и аспирирани предмети, играчки от метален,пластмасов, гумен материал и др.
При класификацията на чуждите тела трябва да се уточни дали става въпрос за ендогенно или екзогенно чуждо тяло. Когато говорим за ендогенно тяло най-често се наблюдават застояли секрети. Това са маси, които в хода на респираторно заболяване не са били отхрачени. Те остават в дадения сегмент или субсегмент и го запушват. Към екзогенните чужди тела спадат всички, които не са синтезирани в човешкия организъм и са попаднали там. Те се разделят на органични и неорганични.
Органични : ядки, обелки от ядки, семена и др.
Неорганични : метални , пластмасови и други материали и играчки.
Според локализацията на чуждото тяло се определя симптоматиката и поведението.
При локализация в носа се установява упорит едностранен ринит . Той често е придружен с слузна или слузно-гнойна секреция, на моменти дори кървениста.
Най-честата локализация е в ларинкса, трахеята и бронхите. Попаднало там чуждото тяло води до остро нарушение на дихателната функция.
2. Клинична картина
Започва с внезапен пристъп на задух от ларинго или бронхоспазъм, временна асфиксия ( задушаване ) със цианоза, студена пот и смъртен страх. Следва пристъпна спастична кашлица. Скоро след това дишането се ускорява, но спастичната кашлица остава,като тя е със сух характер и е болезнена. Ако тялото попадне в бронх ,то това най-често е десният ,тъй като той е с по-голям лумен и в известен смисъл е продължение на трахеята. Промените, които настъпват при попадане в бронх се установяват най-често на рентгенологично изследване.
При попадане в главен бронх- тотална ателектаза (участък, който не се обдишва).
При попадане в сегментен или субсегментен бронх – хиповентилационен участък.
В зависимост от материала на чуждото тяло и неговото „настаняване” , то може да придобие вентилен механизъм. При това състояние въздух влиза през частично запушения участък , но не може да излезе. Стига се до емфизематозни промени и опастност от пневмоторакс.
Много често чуждите тела вследствие на ускореното и дълбоко дишане, придружено с кашлица, променят локализацията си и се „настаняват” в друг участък.
Друга честа изява след попадане на чуждо тяло бронхиалното дърво е кръвохракът. Когато тялото не бъде евакуирано се развива възпаление – пневмония. След прилагане на антибиотично лечение тя отзвучава , но след време отново се появява със същата локализация. При хронифициране на процеса може да се стигне до развитие на труднообратими промени – бронхиектазии.
3. Диагностика и лечение
Основните методи на изследване са образните. Чрез рентгенография могат да се позитивират само металните тела. Тя обаче ни дава информация за това дали е едекватна вентилацията в белите дробове.
Ларингоскопията е метод който не дава голяма информация. Като „златен стандарт” в диагностиката и лечението на попаднало чуждо тяло в долните отдели на респираторния тракт е бронхоскопията. Чрез нея се постига пълна визуализация и възможност за евакуация на попадналите тела.
Източник: puls.bg
Коментари
0 коментара