Неврокопски митрополит Серафим: Свети пророк Илия е бил вдъхновител на тези, които са подели организацията и реализацията на Илинденско-Преображенското въстание
20 Юли 2017, Четвъртък
Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим по повод 114-тата годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание
Фокус: На Илинден в България се почита Свети пророк Илия, чества се също денят на Илинденско-Преображенското въстание, което не случайно избухва именно на този голям за християнството ден. В тази връзка кажете ни малко повече за самия празник?
Неврокопски митрополит Серафим: На този ден – 20 юли, църквата почита Свети пророк Илия. Той е един от старозаветните пророци, който има особено присъствие в старозаветните писания. Той присъства и в Новия завет. Неговият живот е доста по-различен от живота на останалите пророци, а може би и въобще на всички хора. Това, с което той се е отличавал е силната вяра и пламенната огнена ревност по Бога. Неслучайно тази силна вяра е причината да има това дръзновение той пред Бога и пред цар Ахав, че да го накара да събере всичките си жреци и свещеници на идолите, които е почитал, и с такава вяра да ги накара да помолят техните богове да пратят огън, за да изгори жертвата им, като е бил убеден, че това няма да стане, но в същото време е бил абсолютно сигурен, че Бог ще послуша молитвата му и ще прати огън върху неговата жертва, и така се и получава, въпреки че около самия жертвеник всичко е било мокро и пълно с вода, така че да няма никакво съмнение, че огънят идва от човешка намеса отстрани. И действително когато Свети пророк Илия пада по лице и се помолва Бог да изпрати огън, действително огънят пада и затова Свети Илия в народните обичаи се нарича Свети Илия Гръмовержец и го свързваме с тези небесни явления в нашия видим свят. Това с което той се е отличавал е тази силна вяра в Бога и ревност по истината, правдата и чистата истинска вяра в Бог. Това той е отстоявал и е успял да покаже на хората там кой е истинският Бог и мнозина е придържал в тази вяра. В същото време Свети пророк Илия е вторият човек, който не е минал по пътя на всички хора в този свят. Той не е минал през своята естествена физическа смърт, защото свидетелството на старозаветните писания е, че той е взет жив на небето, подобно на Енох в древността, който също е един от божиите угодници и е взет жив на небето. По свидетелството на Йоан Богослов, а и на самия наш Господ Исус Христос, ще дойде време, преди второто пришествие Христово, когато тези двама пророци Енох и Илия, ще бъдат отново върнати на света, за да свидетелстват за истината, да посочат истинския Бог и да изобличат явилия се в това време антихрист. Много може да се говори за Свети пророк Илия и затова почитта към него е толкова голяма, защото е един от великите светци и е една от живите връзки между стария и новия завет. Той е един от свидетелите на живия Бог в старозаветно време и на Христос в новозаветно време и в последните времена.
Фокус: Защо според Вас именно 20 юли е избран за начало на Илинденско-Преображенското въстание. Можем ли да търсим символика и връзка с това, което Вие разказахте за пророк Илия. Дали революционерите са търсили неговата помощ и закрила?
Неврокопски митрополит Серафим: Вярвам, че революционерите са търсили неговата помощ и закрила и неслучайно са избрали тези 2 дни за избухване на въстанието – Илинден в Битолски окръг и Преображение Господне в Одринска Тракия. Тези два велики празника са свързани помежду си, защото Свети пророк Илия е свързан и с двата. На Преображение Господне, когато Христос пред само трима от своите ученици на планината Тавор, се изкачва в една нощ, за да се помоли там за уединение, тези ученици са Йоан, Яков и Петър. Пред тях обаче той се преобразява и показва своята божествена слава, своята божествена светлина и блясък. Фактически показва своето божество по мярката, по която човекът може да възприеме тази божествена слава и благодат. Когато се преобразява Христос и тримата апостоли го виждат, те виждат до него да се явяват и застават двама старозаветни пророци – единият е Мойсей, а другият е Илия, като те разговарят с Христос за предстоящите му страдания на кръста, предстоящата му кръстна смърт и всичко това, което в най-близко време е трябвало да се случи, тъй като Преображение е 40 дни преди разпятието на Исус Христос. Ето Свети пророк Илия присъства и на този празник и съм сигурен, че той е и вдъхновител на тези, които са подели организацията и реализацията на това въстание. Знаем, че това въстание е преди всичко въстание на българския народ, останал в поробената част на нашето Отечество в рамките на турската империя, който народ е искал не само политическа свобода и да се присъедини към свободната част на своята държава, но са искали и свободата да могат да живеят с вярата си на православни християни, защото без вярата на православен християнин не може човек да има такава жертвеност. Тази жертвеност произлиза от любовта към ближния, която пък е основана на вярата в истинския Бог и любовта към него.
Фокус: В днешните сложни времена, в които живеем – силни процеси на глобализация, мигрантски вълни – остава ли според Вас място за църквата в живота на българина?
Неврокопски митрополит Серафим: Мисля, че в живота на българина църквата винаги е имала място, въпреки много сложните времена, през които е минал нашият народ, особено през последните 100 години. Въпреки властването на един атеистичен режим в продължение на близо половин век, църквата не е изгубила своето място, тоест нашият народ не се е откъснал напълно от нея. Имало е много опити в тази насока църквата да бъде изкоренена, но това са неща, които са по-силни от всякакви човешки опити и дори и в днешно време виждаме, че хората имат жива връзка с църквата и успяват да въплътят вярата си в дела, така че църквата в момента да е жива, да е действена и да има своите перспективи.
Фокус: За финал на нашия разговор живи ли са според Вас понятията родолюбие, патриотизъм и вяра, и като цяло следва ли българинът в живота си тези ценности?
Неврокопски митрополит Серафим: Трудно е да дам едно обобщаващо мнение по този въпрос. Аз мога да говоря за нашата Неврокопска епархия, в която виждам и съм свидетел, че децата се възпитават в родолюбие, хората имат жива вяра, църквата присъства в техния живот и има една много добра надежда за това, че се възпитават деца и младежи, които ще бъдат патриоти и вярващи православни християни.
Натали СТЕФАНОВА
Източник: focus-news.net
Коментари
0 коментара
Костадин Костадинов: Бият българите, убиват ни по улиците. Когато тръгнат да се защитават, бият тях!
