Проф. Божидар Димитров, НИМ: Илинденско – Преображенското въстание е българско не на 100, а на 110 %
21 Юли 2017, Петък
Интервю с проф. Божидар Димитров, директор на Национален исторически музей
- Проф. Димитров каква е обстановката през лятото на 1903 година и защо се стига до избухването на Илинденско – Преображенското въстание?
- През лятото на 1903 година, една организация, създадена 10 години по-рано от българското военно разузнаване, по желание на българския политически елит организира избухването на Илинденско – Преображенското въстание. Всъщност самата организация има няколко имена до Илинденското въстание, като най-първото е Български македоно-одрински революционни комитети, второто Тайна македоно – одринска революционна организация. Тя е била водена от български офицери от военното разузнаване. Това са Гоце Делчев и Даме Груев, и Гьорче Петров, и Иван Гарванов и много други, та тази организация трябвало да обедини българите от Черно море до албанските планини и въобще в тази част от българските земи, които остават в рамките на Османската империя, и която с едно всенародно въстание да поиска намесата не Великите сили – да разрешат българския проблем в Османската империя по начин, по който беше разрешен през април 1876 година. Приликите в действията и намеренията са повече от очевидни. ВМРО наистина издига концепцията за отделна независима автономна държава, но на българското население, а не на някакво друго измислено 50 – 60 години по-късно – македонско население. Това е така, защото българския политически елит прекрасно си дава сметка, че Великите сили не биха позволили България да се увеличи с 80 – 100 хил. кв. км. и да стане велика сила, поне по територия. Те знаели, че много бързо великите сили по територия в Европа, стават велики сили във военно и икономическо отношение. Затова въстанието се води изцяло от България и българския политически елит, който е на власт. Той директно снабдява въстаниците с оръжие, „откраднато“ от българските казарми, формира в България чети, начело с български офицери, някои от които имат висок чин – да речем генерал Цончев или полковник Янков. Въстанието избухва поради многобройните провали, които стават. Това изнервя изключително много въстаниците и те смятат, че потенциал, който лека по лека ще го унищожат, затова на 4 януари 1903 година вземат решение да вдигнат въстание. Много от ръководителите, включително и Гоце Делчев, предупреждават, че това ще бъде един ужасен край на тяхното дело, Даме Груев обаче отговаря: „По-добре ужасен край, отколкото мъки безкрай“. Затова въстанието избухва, като се взема решението 7-те окръга на организацията да преценят как да въстанат – дали масово да въстане населението или да се излъчат чети, които да отидат в гората, където да започнат въоръжената борба. В крайна сметка въстанието избухва масово само в 2 от 7-те окръга – в Одринския район и по-конкретно в Странджансакта му част и в Битолския революционен окръг. Навсякъде другаде действията се изразяват в участие на чети, което е добре, защото позволява да се запази икономическия потенциал и населението на въстаналите селища.
- Проф. Димитров, на 2 август се очаква да бъде подписан договор за добросъседство между България и Македония и да се чества общо Илинденското въстание. Миналата година в разговор с Вас коментирахме, че би било доста трудно двете страни да имаме общи празници.
- Не само България и Македония, но и всеки други две различни нации е трудно да имат общи празници, защото как така? Те са македонци, ако са българи – да, може да имаме общи празници, но те твърдят, че не са българи. Когато престанат да твърдят това нещо може и да честваме заедно.
- Но от призмата на това, което предстои как всъщност гледате Вие на общото честване на въстанието, имайки предвид и последните спекулации, че въстанието не е българско, а е македонско?
- Вижте, за моя голяма изненада, един македонски историк, който се казва Александър Стойчев, и който аз смятах, че е от новата генерация историци на Македония, които лека по лека ще започнат да признават реалностите, защото историята не е това, което си „смучеш от пръстите“, а това което се случва. За моя голяма изненада именно той заяви, че България няма нищо общо с това въстание даже била арестувала дейците му, хвърляла ги по затворите – по-голяма върховна глупост не бях чувал. Очевидно трябва да се борим с такива твърдения. Илинденско – Преображенското въстание е българско не на 100, а на 110 %. Включително и оръжието на въстаниците е било българско.
- Какви са най-силните послания, които ни завещава въстанието и какво е онова нещо, за което задължително трябва да се сещаме щом чуем за него?
- Безусловна преданост към България. Това е което излиза пред нас и което трябва да бъде същото дори днес пред всеки българин. Въстаниците са били грамотни хора, минали през училище и са знаели, че въстанието им е обречено на военно поражение, така като на военно поражение бе обречено и Априлското въстание. Въпреки това, те се надяваха на политическа победа. Те са очаквали, че в резултат на техните жертви, техните изгорени къщи, изнасилени жени и убити деца, Великите сили ще се намесят и ще освободят тези краища. Това не стана и за съжаление Априлското въстание не можа да се повтори.
Ливия Нинова
Източник: http://focus-radio.net
Коментари
0 коментара
Костадин Костадинов: Бият българите, убиват ни по улиците. Когато тръгнат да се защитават, бият тях!
