Съдия Боян Магдалинчев: Никой никога не е печелил война със съдебната власт
30 Октомври 2015, Петък
С председателя на Асоциацията на административните съдии, разговаря Анна Заркова
- Съдия Магдалинчев, мой познат студент по право, който обяснимо е на страната магистратите в спора им с финансовия министър Горанов, пита: защо изобщо се разправят с него, а не му повдигнат обвинение за неспазване на закона, който го задължава да им увеличи заплатите?
- Младият колега сигурно има предвид прокуратурата, която би могла, ако има неизпълнение на закона, да извърши разследване и да повдигне обвинение. Но действията на Горанов не са типично престъпление, така че да започне наказателна процедура по отношение на него.
- Студентът се горещи: днес на Горанов не му се дават пари и променя закона по желание, утре на друг министър ще му се прище да убие някой и ще напише в НК, че убийството не се наказва!
- Убийството е криминално деяние. А предложението за изменение на закона, което прави министър Горанов, не може да се разглежда като такова. То е политическо решение. Законът за държавния бюджет се прави ежегодно след такива решения. Няма как да се търси наказателна отговорност за тях, дори ако са в нарушение на Конституцията.
- Ваши колеги смятат, че предложението на министър Горанов за нов ред, по който да се определят заплатите в съдебната власт, е противоконституционно и трябва да се атакува в Конституционния съд. А вие?
- Аз също смятам, че то определено противоречи на множество решения на Конституционния съд във връзка с бюджета на съдебната власт. Искрено се надявам, че то няма да бъде прието от Народното събрание и няма да стане закон. В противен случай всички форми, които предлага Конституцията за атакуване на разпоредбата, ще бъдат използвани. Финансовият министър би следвало да огледа практиката на Конституционния съд и да се замисли, когато предлага промени, касаещи гарантирани от Конституцията и от закона права на органите на съдебната власт.
- Доста хора посрещат враждебно исканията на матистратите за по-високи заплати. В „Труд“ онлайн има остри коментари:„Гнилите ябълки повече не заслужават!“
- Ако кажа, че няма гнили ябълки в системата, ще е твърде претенциозно. Но това, че системата е от гнили ябълки, не е вярно. Да, и в нея, както във всички професии, има хора, които не трябва да са там. Но да се хвърля упрек върху всички е несправедливо. Ако гражданите знаят например във Върховния административен съд, на който аз съм зам.-председател, по колко часа работят магистратите, включително в събота и неделя, ще си променят мнението. Вижте информационното табло на Еврокомисията, в което всяка година се изнасят данните за работата на съдебните системи в страните членки. България е на едно от челните места в административното правораздаване, то е бързо и ефективно. Друг въпрос е, че една от страните по делата винаги е недоволна от нашите решения. Но как точно някой си представя, че един съдия с 1500 лв. заплата ще застане срещу престъпник, който слиза от кола за 100 хил. лв. и ще се извиси над него със своя морал? През 90-те години имаше масово напускане на системата от магистрати, които станаха адвокати на престъпниците вместо на държавата, за да осигурят на семействата си по-добър стандарт. Искате ли да се повтори това и сега? Какво искате – да сме правова държава или да сме държава, в която споровете се решават на улицата с бухалки?
- Не, не искаме бухалки.
- Значи имаме нужда от магистрати с добри условия за живот и за работа.
- В отворено писмо , подписано от Асоциацията на административните съдии, която вие оглавявате и от още 4 съсловни организации на съдиите, прокурорите и следователите, законопроектът на министър Горанов беше осъден като „проява неуважение към закона, към вас и като силово решение, несъобразено с независимостта на съдебната власт“. Защо мислите така?
- Пред мен е Параграф 2 от преходните и заключителните разпоредби на Проектозакона за държавния бюджет за 2016 г. В него е разписано следното:„В Закона за съдебната власт чл. 218 ал. 2 се изменя така - основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет“. Разпоредбата на чл. 218 е основополагаща за бюджета на съдебната власт. Ще ви я цитирам в пълнота. Алинея 1:„ Председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор и директора на Националната следствена служба получават основно месечно възнаграждение равно на 90% от възнаграждението на председателя на Конституционния съд.“ Предложената за промяна Алинея 2 гласи: „Основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средно месечна заплата на заетите в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт“. И алинея 3 казва: „Възнагражденията на останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от Висшия съдебен съвет. Така разпоредбата на чл. 218 ни дава механизма за определяне на заплатите на всички нива в съдебната система.
А сега ще ви кажа как се определят заплатите в законодателната власт, респективно в изпълнителната. Ето една заповед на председателя на Народното събрание от 8 август 2015 г., с която се определя основната месечна заплата на народния представител, на председателя и зам. председателя на Народното събрание, на председателите на постоянни комисии, парламентарни групи, парламентарния секретар. Заповедта се издава на основание чл. 8 ал. 1 от Правилника за организация на Народното събрание и чл. 5 и 6 от финансовите правила по бюджета на Народното събрание. Чл. 5 казва така: „Народните представители получават основно месечно възнаграждение равно на 3 средно месечни заплати на заетите в обществения сектор съобразно данните на Националния статистически институт“. А чл. 6: Председателят на Народното събрание получава месечно възнаграждение с 55% по-високо от основното месечно възнаграждение по чл. 5, заместник- председателят - с 45% по-високо, председателите на парламентарни групи и комисии - с 35% по-високо, заместник - председателите - с 25%, парламентарните секретари - с 10%. Това е базата, от която се формират и заплатите на президента, председателят на Конституционния съд и конституционните съдии, председателите на ВКС и ВАС и на главния прокурор. Виждате взаимовръзката, която е направил законодателят, за да се получи един баланс от възнагражденията на отделните власти. Но забелязахте ли един нюанс?
– Заплатите в съдебната власт се формират на база на заплатите в бюджетната сфера. А заплатите в другите две власти - на база на заплатите в обществената сфера. Това ли е тънката разлика?
- Това е разликата, но тя не е тънка, а голяма. В бюджетния сектор заплатите са значително по-ниски от тези в обществения сектор. В обществения сектор влизат държавни предприятия и ведомства, които обаче не се финансират от държавния бюджет. Такива са РВД“, НЕК и др., там средно месечните заплати са много високи.
- А заплатите на депутатите са 3 пъти по-високи от тях съгласно правилата. Доста хитра уловка е това.
- Както и предложението на министъра на финансите – заплатите на магистратите да се определят ежегодно. Досега те бяха постоянни и зависеха само от размера на средната заплата в бюджетния сектор, не се влияеха от друга конюнктура. Сега се предлага Народното събрание да определя всяка година най-ниския им размер, но без да има минимална база за него. Депутатите могат да го определят на 500 лв., или на 800, или на 1000, по целесъобразност. Това е голямо нарушение на принципа за разделение на властите, заложен в Конституцията. Всяка политическа сила, която може да се смени утре с поредните избори, може да определя по своя воля колко да получават за труда си прокурорите, съдиите и следователите. Всяка управляваща партия може да постави в зависимост съдебната система чрез бюджета.
- Правителство прави реформа в съдебната система с пожелание тя да бъде независима и едновременно с това я поставя в зависимост от парите в кесията, която то държи. Така ли излиза?
- Не е достатъчно само да се говори, че магистратите трябва да бъдат независими, за да станат такива. Част от тяхната независимост се формира точно от заплатата. Чл. 195 от Закона за съдебната власт въвежда драстични ограничения за магистратите да получават допълнителни средства, освен заплатите. Така и трябва. Не завиждаме на хората от други професии, които могат с допълнителни дейности да подпомагат семейния си бюджет. Но ако се приеме предложението на финансовия министър, заплатите на прокурорите, следователите и съдиите ще могат да бъдат сведени до минимум по преценката на някой политик.
- Ще трябва да внимавате още повече с политиците. Вие можете да ги направите обвиняеми и подсъдими, но те пък ще могат да ви докарат до просешка тояга.
- Аз искрено се надявам, че има разум у нашите политици и те разбират, че освен политически интереси и страсти, има конституционно установени правила. Всички власти трябва да бъдат финансово осигурени, за да могат да изпълняват функциите, които Конституцията и законите им отреждат.
- Обявихте, че ако министър Горанов не оттегли предложението си, ще излезете на протест. Но помните ли какво се случи с протеста на полицаите? Не му обърнаха внимание. Цял месец депутати и министри подминаваха палатковия им лагер пред Народното събрание, сякаш е жълто паве от площада.
- Това е много деликатен момент. Искрено се надявам, че Народното събрание ще се съобрази с писмото ни и няма да се стигне до него. По Закона за уреждане на колективните трудови спорове магистратите нямат право на стачки. Но когато се нарушават основни права като правото на труд и на достойно възнаграждение, всеки има право на протест. Преди 2-3 години френските съдии в Париж протестираха и пред очите на цяла Европа постигнаха целите си относно заплатите и независимостта.
- Поискахте среща с министър Горанов. Какво още да му обяснявате?
- Че ако неговото предложение стане закон съдебната система ще бъде взривена отвътре. Заплатите в нея са замразени от 2012 г. Трябва да се вземат предвид и други съображения, освен това, че „държавата няма пари“. Ако системата бъде оставена да функционира в мизерия, бъдете сигурни, че тя да ще намери други начини да си решава проблемите. Не приемаме намеренията да се намалят обезщетенията при пенсиониране, средствата за работно облекло и отпуските на магистратите, да се премахнат допълнителните им възнаграждения за прослужено време. Още повече, че същевременно в изпълнителни агенции като тази по рибарство и аквакултури началниците на отдели вземат по 4-5 хиляди лева! В изпълнителната власт по закон на всеки 3 месеца получават допълнително материално стимулиране. Отделно те имат право на странични доходи, за разлика от нас. А когато магистратите веднъж накрая на годината получиха по 21% от основната заплата – около 500 лв. допълнително, всички викнаха: „Получили огромни суми!“ Обидно.
- Нямаше ли да ви уважават повече, ако бяхте вкарали в затвора поне един действащ влиятелен политик?
- Бий, за да те уважават. Това не може да е принцип в правораздаването. То трябва да е подкрепено с доказателства. Друг въпрос е дали се полагат достатъчно усилия да се съберат такива. Съдебната власт разполага с голям ресурс, но не бива с показни процеси да си мерим силите. Всичко трябва да бъде в рамките на закона и Конституцията.
- „Труд“ завчера прогнозира, че премиерът ще сключи примирие във войната между вас и Горанов.
- Който е воювал със съдебната власт досега, битки е печелил, но не и войната. Никога.
Нашият гост:
Роден на 25.07.1954 г.
1978 г. Завършил право в СУ
1979-1980 г. Стажант съдия в Окръжен съд в Благоевград
1980–1982 г. Юрисконсулт в Горско-стопански комбинат в Благоевград
1982–1993 г. Съдия в Районен съд в Разлог и Гоце Делчев
1993–1997 г. Зам.- председател на Районен съд в Гоце Делчев
1999-2003 г. Член на Висшия съдебен съвет
1997-2012 г. Съдия във Върховен административен съд
От 2012 г. - Зам. председател на Върховния административен съд и ръководител на Втора колегия
Председател на Асоциацията на административните съдии
Източник: trud.bg
Коментари
0 коментара
Преди да е дошла вечерта...
